Трябва да бъдем оптимисти относно единството на Европа, заяви професор Лоик Грар, преподавател по публично право в университета в Бордо, в интервю за Радио България. Поводът – дебат за европейското изграждане, перспективите и предизвикателствата пред Европа, организиран в Месеца на франкофонията от Френския културен институт в София.

Още от самото си създаване през 50-те години на миналия век, европейският проект е стремеж към обединение на общия ни дом, какъвто е Европа. Пропукването на източния блок през 90-те години води именно до това – по-малко от 15 години по-късно държавите от този блок вече бяха в Европейския съюз. "Днес имаме ново пропукване, но трябва да бъдем оптимисти, че кризата в Украйна ще ускори присъединяването на Балканите, което от своя страна ще даде тласък на членството на Украйна – обяснява професор Грар. – А дали Европа ще се движи с една и съща скорост е друг въпрос. Можем да бъдем едно семейство, без да напредваме еднакво бързо."

Европа винаги е живяла с рискове и винаги ще има такива по пътя ѝ – мигрантска, екологична, актуалната геополитическа криза. Бившият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер дори говори за "поликризи", припомня професор Грар. Важното според него е отговорът да бъде общ, както в случая с гръцката финансова криза или Ковид: "Европа не е проблемът, а решението“, заключава той.

Как стои неразбирателството между България и Северна Македония в този европейски контекст? Лоик Грар прави аналогия със споровете около Северна Ирландия, възобновени с Брекзит:

"Наблюдаваме протестантско малцинство в католическа държава, което се самоопределя като принадлежащо към съседна протестантска страна. Проблемът между България и Северна Македония по същество е същият. Следователно, ако двете страни се намират в общ дом, без икономически граници, ако Северна Македония влезе в ЕС, това по-скоро ще разреши проблемите, отколкото да ги създава."

Какво е да си европейски гражданин ни отговаря друг участник в дебата – Илдико Отова, преподавателка по политически науки в Нов български университет в София:

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Илдико Отова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Начинът да приобщим отделния човек към голямата политическа конструкция е да разказваме истории, смята Илдико Отова. "Да кажем, когато говорим за миграция, говорим за статистика, но всъщност думите са онези, които градят реалности и зад тези числа стоят хора. "Политическото говорене, включително в България, според нея убива политиките и "ролята на медиите е немалка в това да налагат негативното говорене".

Според Жан Кромбоа, преподавател по европеистика в Американския университет в България, членството в Европейския съюз има и символично измерение. Повечето от студентите му, които се интересуват от Европейския съюз, нямат европейско гражданство, докато за българските студенти то е даденост. "Имаме много студенти от Косово, Албания, Северна Македония, Грузия, Молдова – те изпитват жажда за Европа, която им отказваме."

Какво осмисля Европа днес?

"Новият наратив е новият европейски разказ – уточнява професор Лоик Грар. – Старият разказ е за Европа, предпазваща ни от варварството на ХХ век, което няма да се повтори – така смятат всички, може би грешат. Идеята е все същата – Европа, която ни защитава. Днес заплахата, общият риск е климатичният. Очевидно този риск е отдалечен във времето, но може би не чак толкова много." Ефикасен може да бъде само общият отговор: "ако отвърнем като 500 милиона души, може да повлияем на целия свят, така че силната Европа предпазва", изтъква професор Грар.

Чуйте още от звуковия файл.

Снимки: Френски институт в България