В българския календар, Игнажден е народен и църковен празник, който се отбелязва от православната ни църква на 20 декември. Посветен е на св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов и епископ на Антиохийската църква, загинал мъченически за Христовата вяра, при римския император Траян, през 108 г. сл. Хр. Църковният летописец Сократ споменава, че св. Игнатий първи въвел в богослужението антифонното пеене – по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни. Що се отнася до произхода на името "Богоносец", което и самият св. Игнатий използва за себе си, има различни сведения, които се разминават. Според православната ни църква, прозвището има връзка с мъченическия подвиг на светеца и това че изживявал по изключителен начин своето общение с Христос, с ясното съзнание, че носи Бога в сърцето си.
По българските земи, евангелското предание за светеца се преплита с народните вярвания и обичаи около тържествата, свързани със зимното слънцестоене и началото на прехода между новата и старата година. В този смисъл е и специалното внимание, което домакините придават на госта, който пръв влиза в дома им на този ден.
По думите на Илия Вълев, доктор по етнология и главен асистент в Института по етнография и фолклористика към БАН, Игнажден се свързва с интересни поверия около първия прекрачил прага на дома, така наречения "полазник":
"Сутрин обикновено се става рано, за да може стопанката да почисти и приготви дома за първия гост – посочва етнографът. – Какъвто гост влезе в дома ти – такава ще бъде и годината. Интересното е всъщност, че на този ден се приема и да не се ходи много на гости. Избягва се, защото и самите хора не искат да им се носи славата, че са добри или лоши "полазници". Много зависи и как стопанката възприема този, който евентуално ще дойде на гости, а също и как той самият се отнася към този дом. Според обичая, се кани имотен човек, със щастлив живот, радващ се на крепко здраве, щастие и благополучие, за да предаде с идването си благоденствие на дома, в който влезе. Много хубаво е и дете да прекрачи прага на дома. Заради своята чистота и невинност, то е особено чакан гост."
Илия Вълев припомня евангелското четиво и думите на Христос, който предупреждава учениците си да станат чисти и добронамерени като детето, за да наследят Царството Божие. "Свети Игнатий всъщност е детето, което Христос слага на скута си", отбелязва изследователят и цитира думите на Иисус от евангелието от Матей (18:4-5): "Ако се не обърнете и не станете чисти като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно; и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема." В тази връзка е и народното осмисляне, че детето, което няма задни мисли като възрастните, напомня за почитания на Игнажден св. Игнатий Богоносец. "Затова то е най-добрият гост", отбелязва Илия Вълев.
"Всъщност в миналото сме били може би по-вярващи и леко суеверни, в една или друга степен. Ритуалите са следвали всекидневието и заобикалящата действителност – през земеделието, животновъдството и поминъка. Днес, в твърде комерсиалния свят, вярата е изкривена по друг начин. Спазваме, може би, само видимата част на ритуалите, без да осмисляме защо точно го правим. Хубаво е да се замислим за това. Вярата по принцип е трудно да се обясни. Затова е добре да се чете и да се осъзнава прочетеното на практика. Ние, като християни, не трябва да даваме гласност на празни суеверни практики и само привидно да спазваме някакви ритуали за късмет. Важно е да очистим сърцата си, това е и смисълът на поста и скромната постна вечеря на Игнажден – да се приготвим за светлото Рождество Христово."
Вижте още:
Снимки: pravoslavieto.com, БТА , Регионално експертно-консултантските и информационни центрове "Читалища" – Силистра, НЧ "Възраждане" – село Ситово
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..