Бесарабските българи са една от големите наши общности зад граница. Нещо повече – в брой единствен на вестник "Българска Бесарабия" от 1938 година е записано, че те са "неделима част от българската народна снага, от българската духовна и културна общност и ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях".
Макар днес да живеят в разделената между Украйна и Молдова област Бесарабия, тези наши сънародници съхраняват и предават от поколение на поколение българския дух, традиции и самосъзнание. Правят го с изключителна любов, преклонение и уважение, които срещаме все по-рядко в отношенията помежду ни. Затова и всеки случай, в който разказваме техните истории е повод да си припомним какви бихме могли да бъдем и то без задължително да се върнем няколко столетия назад.
Бесарабските българи са изключително задружни и борбени, което им позволява да преодоляват редица трудности от различен характер. Както в Украйна, така и в Молдова, едно от предизвикателствата е бедността, която изправя мнозина пред нуждата от подкрепа. И докато Украйна вече почти две години е във война с Русия, а редица страни ѝ оказват помощ, то за съседна Молдова се говори доста по-малко, макар военните действия да оказват своето сериозно влияние и там, най-вече върху цените на енергоизточниците. Именно високите цени на газа и електричеството са все по-сериозно препятствие за редица семейства в страната:
"Доста хора от Молдова заминаха на Запад и оставиха своите деца да бъдат отглеждани от техните баби и дядовци – разказва в интервю за Радио България, председателят на Българския културен център в молдовската столица Кишинев. – Има случаи, в които децата на няколко семейства, биват отглеждани от само една баба. Понякога се случва те да няма какво да ядат и затова за нас беше важно да им помогнем. Уверен съм, че във всяка една страна има хора с добри намерения, които дори да не се афишират, помагат много на нуждаещи се."
През 2022 година неговата дъщеря Оксана печели титлата "Мисис България Вселена" и превръща помощта за сънародниците си – бесарабските българи от Молдова, в своя кауза, която следва и до днес. Организира няколко благотворителни вечери, една от които преди броени дни в София, а средствата са предназначени за подпомагане на рехабилитационния център, културния център и музикалната школа и колеж в молдовския град Твърдица.
В Музикалния колеж "Щефан Няга" се преподава български фолклор на български език от преподаватели от България. Освен него, в града съществува и школа по изкуствата, Теоретичния лицей на гр. Твърдица, в който се обучават над 600 деца, както и две детски градини.
"Децата от музикалния колеж винаги искат да играят народни танци. След предишната подобна вечеря успях да им изпратя национални инструменти и носии, но желанието им да поддържат българския дух и самосъзнание е живо и днес, затова продължавам да ги подкрепям – споделя ни Оксана Желяпова – Бих искала да привлека към каузата си все повече хора с добри сърца. За рехабилитационния център след предишната благотворителна вечеря успях да изпратя уреди, свързани с възстановяването на опорно-двигателния апарат. Надявам се, че и сега, като ни кажат от какво имат нужда, ще успеем да им съдействаме. Няма по-голямо щастие за мен от момента, в който видя усмивките на детските лица."
"За нас няма чужди деца, особено там, където са българчета" – каза Оксана в свое интервю преди време. В него споделя и своето верую, което я води при всяко решение, което взема: "Добротата се прави тихо, за да можеш да направиш повече".
Вижте още:
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..