На 29 юни Църквата ни отбелязва празника на Светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Свети Петър бил сред любимите Христови ученици, докато св. Павел бил сред най-ревностните гонители на християните. Първият следвал всяка стъпка на Спасителя и станал свидетел на важни моменти до самия край на земния Му път. Именно той произнася вдъхновената проповед на Петдесетница, която докосва сърцата на хиляди. Вторият от яростен противник на християнството, става ревностен застъпник и разпространител на Христовото учение. И до ден днешен посланията му до Коринтяни са извор на непреходни прозрения за живота и човешките добродетели.

• Свети първовърховни апостоли Петър и Павел

Какво обединява светите апостоли, които достигат до Божията истина по различен път? 

"Те са доста различни, но по външни белези", отбелязва в специално интервю за Радио България Ловчанският митрополит Гавриил, един от тримата достоизбираеми кандидати за патриаршеския престол.

"Свети апостол Петър е бил неграмотен беден рибар, имал и семейство. Свети апостол Павел получил блестящо образование, но това, което ги обединява, това е Духът. Техният дух на самопожертвователност, на пламенна ревност, на служение на Господа. Заради тази си пламенна ревност, апостол Петър е заемал първо място сред апостолите и може да се каже, че е бил нещо като представително лице на църквата по това време. А свети апостол Павел, който се е обърнал към вярата, след като Господ го е потърсил, след усилни години на Божията нива казва: "Аз най-много се потрудих от апостолите, но не аз, а благодатта, която е в мене". В действителност той много е направил. Обикалял е много страни, много скърби, много притеснения, много гонения е претърпял, но е направил и много за това Църквата да се разпространи. Спомогнал е много хора, да станат християни, да се постави основата на това, което после Църквата е градила и до ден днешен. Това е общото между тях и затова църквата ги нарекла първовърховни и е обединила и тяхната памет в един ден. Тоест по дух, те са като най-близки братя."

Неслучайно светите апостоли Петър и Павел са толкова свързани, че умират мъченически за вярата в един и същи ден. А завещаното равенство между тях се пренася като наследство и в отношенията между поместните църкви и съответно между патриарсите, архиереите и епископите. 

"Всеки един епископ, независимо дали е епископ, архиепископ, митрополит или патриарх има еднаква благодат. Благодатните дарове на архиереите са еднакви. Различават се по служение, но в Символа на вярата е казано: "Вярвам в една света, съборна и апостолска църква…" Тоест Църквата е съборна. Господ е казал: "Където са двама или трима в Мое име, там съм Аз посред тях". Глава на Православната църква, крайъгълен камък на нашата Църква, това е Господ Иисус Христос. Ние нямаме земен глава на всички Църкви. Автокефалните църкви помежду си са равни. По старшинство се различават, но по власт те са равни и най-висшият орган, който е управителен в Църквата, това е Съборът на всички православни църкви. Той може да взима решения, които трябва да бъдат изпълнявани от всички Православни църкви. Иначе всяка една църква си решава своите въпроси сама и никой не може да вземе властта на дадена църква на нейната канонична територия."

Точно в този смисъл е недопустимо, от канонична гледна точка, да се говори за влияние от страна не една или друга поместна Църква.

По думите на митрополит Гавриил, единствено "в католическата църква папата има власт повече от всички други архиереи и даже там, когато има събор на католическата църква, пак той е човекът, който може да коригира някои неща", докато в Православието, когато е събран събор в името на Господа, тогава Господ ще е този, който ще внуши какви решения да вземе този събор. Ето това е главата на църквата и по този начин Той управлява със Своята благодат и своята земна църква", подчертава Ловчанският митрополит.

"И в древността имало и ерес и разколи, макар че хората са били тогава по-вярващи от нас – допълва дядо Гавриил. – Въпреки всичко трябва да помним казаното от Господ, че той създава Църквата и портите адови няма да ѝ надделеят. Свети Йоан Златоуст обяснява кои са портите адови: това са гоненията срещу църквата, ереси, разколи и греховете на нас, християните. Но това зло няма да победи църквата, макар че ѝ вреди", посочва митрополит Гавриил.

Често упрекват Църквата ни, че не е сред хората да проповядва Словото Божие, както са го правили Христовите апостоли. Как нашата Църква устоява на тези предизвикателства? 

"Най-важното нещо, което прави църквата – това е богослужението, Светите Тайнства, защото те носят благодат. Без благодатта, човек не може нищо полезно да направи, но богослужението е свързано и с проповед. Обезателно се проповядва. Ние нямаме тези агресивни методи на други т.нар. църкви, които например насила могат да ти втъкнат брошурка, тропат по вратите на хората, ходят по парковете да се рекламират. Когато проповядваме, искаме да спазим свободната воля на човек и така, не насила, а със свобода да го привлечем, т.е. да привлечем неговото внимание. В това отношение Църквата ни прави много, но когато човек не се черкува, трудно може да оцени какво означава богослужението, а то е най-важното в Църквата. Даже един духовен старец беше казал, че по време на атеизма у нас нямаше възможност и книги да се издават, нямаше възможност и с деца да се работи, да се просвещават. Но, не беше забранено богослужението и благодарение на това вярата устоя, защото богослужението носи благодатната сила."

Освен това, Светият Синод организира детски конкурс вече десет години, всяко лято се правят и детски лагери към манастирите. Издават се и книги, сред които Евангелието за деца, както и учебници за ученици от 1 до 12 клас, които се раздават безплатно. "Жалко е само, че досега не сме успели да предизвикваме повсеместното въвеждане на предмета религия и православие, а учебници имаме", отбелязва със загриженост митрополит Гавриил и допълва: "И много други неща правим – по места се правят кухни за бедни, ние не ги рекламираме, но хората, които искат знаят за това".

Най-голямата гордост за Ловчанска епархия е християнското училище – отколешна мечта на дядо Гавриил:

"Да, ние мечтаехме от доста време, докато преди около 6 години създадохме училище. То е общообразователно. Беше начално, а от тази година вече става основно, където се преподава по програмата на Министерството на образованието, само че се изучава повече религия – православие. И все пак, подбираме такива учители, които се стараят да възпитават децата на добро и то на основата на християнските, евангелските добродетели и правим всичко възможно да създадем един добър корен за тези деца. После в живота, имайки това нещо, то ще им помогне да живеят добре, да преодоляват трудности, проблеми. Тази година, благодарение на това, че правителството ни помогна със средства, довършваме една сграда, където ще можем да имаме вече седем класа. В началото какво ли не говореха за нашето училище, трудно се намираха деца, а сега при този глад на ученици ние имаме повече, отколкото можем да приемем в 1 клас. Слава богу, успяхме да спечелим доверието и мисля, че го заслужаваме, защото в нашето училище се стараем да правим всичко, което е най-доброто за децата и родителите го виждат. Още митрополит Борис, през 40-те години е казал, че училището учи, но не възпитава, а в днешно време това е още по-силно изразено. А е хубаво и едното, и другото, защото един обучен, но невъзпитан човек е лошо, а когато има и едното, и другото – и доброто възпитание, и знанието – това е вече прекрасно."

Кой не желае да има при себе си сътрудник, на когото може да се доверява, отбелязва митрополит Гавриил и подчертава, че тези деца, където и да работят след това, "ще бъдат обичани, уважавани и ценени и ще бъде едно богатство за нашата държава".

Как Църквата ни успява да се съхрани в съвременния свят?

"Единството се съхранява като спазваме Светото Евангелие, като спазваме правилата на Църквата, каноните, догматите ѝ, учението на светите отци. Когато ние имаме в себе си Христос, ние се чувстваме като братя и сестри и ние се обичаме един друг и се стараем да си помагаме, да носим един на друг бремето, да се радваме за радостите на другия и да скърбим със скърбите му. Затова е необходимо да имаме благодат, без което не може нищо истинско да има на света. Днес благодатта на Светия Дух ни събра – ето това е основата, залогът на истинското единство. Когато ние спазваме светото православие, неговото учение и тогава естествено ние ще имаме и Божията благодат и ще можем да бъдем единни в семейството, единни в обществото, единни и в църковния живот. Без това не е възможно."

В края на разговора ни митрополит Гавриил припомня казаното от Васил Друмев – митрополит Климент, че ако има православие ще има България. "България е преодоляла много трудни моменти от своята история, благодарение на Божията помощ, благодарение на това, че е била християнска – православна – подчертава митрополит Гавриил. – Ние сме имали светци, които са ни водили. Благодарение на светите братя Кирил и Методий сме получили писменост и светото писание на роден език. Народът е разбирал това, което му се проповядва и вярата се е вкоренила дълбоко, благодарение на което сме имали и светци като свети патриарх Евтимий и свети Иван Рилски, които са светели на нашия народ по неговия труден път и са му помагали. И това е моето завещание – да запазим светото православие – това, което ни е съхранило. И ако ние го направим, то ще ни съхрани и в бъдеще. Каквито и трудности да дойдат, с Божия помощ с православната вяра ние ще ги преодолеем и България ще остане вечно."

Радио България изпрати покана за интервю и към наместник предстоятеля на Светия синод Врачанския митрополит Григорий, който в момента е изключително ангажиран около подготовката за избора и интронизацията на бъдещия Български патриарх. Надяваме се в близко време Негово Високо Преосвещенство да има тази възможност.