Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Спас Ташев пред Радио България:

Резултатите от официалното преброяване са голям успех за българската общност в Албания

Като българи са се самоопределили 7057 души

Село Пустец в областта Мала Преспа
Снимка: БТА

Българите са третото по численост малцинство в Албания – показват последните данни от преброяването на населението в балканската държава. Това са първите официални статистически данни за броя на българите там, тъй като малцинството ни беше официално признато в Албания през 2017 година и едва при последното преброяване българският етнос беше вписан в статистическите регистри.

Резултатите от преброяването на населението в Албания вещаят добро бъдеще за българските общности в Западните Балкани – заяви доц. Спас Ташев от "Института за изследване на населението и човека" към БАН. Радио България го покани да коментира резултатите от преброяването на населението в Албания, където за първи път официално като българи са се самоопределили 7057 души.

Доц. Спас Ташев
"По-скоро това е реалният брой българи, които живеят компактно в 3 района – областите Кукъска Гора, Голо бърдо и Мала Преспа – пояснява изследователят на населението на Балканите. – По- голямата част от тамошните българи през последните години поради миграционни причини са се заселили във вътрешността на Албания. Много са я и напуснали. Реалният брой на лицата, които говорят български език в Албания е около 50 000 души. Разбира се, не всички от тях имат българско самосъзнание. Тази бройка като първо преброяване е един голям успех за усилията на целия български народ и на българската дипломация, които успяха да убедят държавата Албания да признае официално българско малцинство и в документите за преброяването да бъде включена графата българи, поради което много хора се самоопределиха като такива. Това е наистина голям успех.“

Демографът доц. Ташев разказва, че през цялото време на преброяването е имал обратна връзка от местните българи за процедурата и всичко е отговаряло на европейските стандарти. Споменава за голямата вътрешна миграция в страната, довела до факта, че в столицата Тирана и в гр. Елбасан вече има обособени български квартали. След началото на демократичните промени в региона много местни българи са емигрирали също в Италия и Великобритания. Изследователят припомня, че още османските власти са признавали българското малцинство в Албания. Наличието на българи в страната е регистрирано и от различните чуждестранни преброявания през Първата и Втората световна война. Така нареченото македонско малцинство се появява там едва след 1944 г., когато по идеологически причини социалистическа България не се ангажира със съдбата на тамошните българи.

Село Борие в Кукъска Гора
"С идването на демокрацията, тези хора започнаха да търсят своята идентичност. Пак се обърнаха за помощ към България. Ние бяхме държава в преход. Нямахме необходимите ресурси да помогнем. Аз си спомням този период на 90-те години на м.в. Тогава от Радио Охрид започнаха емисии към Албания, изпратиха се журналисти, които да бъдат водещи на емисиите на Радио Корча, така че в края на Югославия и началото на създаването на днешната държава Северна Македония имаше много силна македонска пропаганда сред това население. Хората обаче не бяха съгласни с тази пропаганда. Още тогава започнаха отстояването на своята идентичност. Бяха събрани 5000 подписа, които внесоха в албанския парламент. Копие от тези подписи беше връчено и в Европейския парламент, поради което албанските власти през 2017 г. най-накрая бяха принудени да направят промени в своята нормативна уредба и българското национално малцинство беше официално признато. Но пак подчертавам – това не беше свързано с преброяване, не се знаеше къде точно живеят тези българи" – припомня хода на събитията доц. Ташев.


На този етап е ясна общата бройка на хората, които се определят като българи в Албания – 7057 души. "Тепърва чакаме да излезе публикация, за да видим в кои географски региони на Албания е разположено това малцинство", уточнява ученият. Според неговите данни около 80% от населението в Кукъска Гора са българи. В Голо бърдо са около 60 на сто, докато в Мала Преспа 20-25% от населението са се декларирали за българи. Макар да нямат никаква етнографска разлика, останалите славяноезични хора в региона са се обявили за македонци. "Трябва да подчертаем, че България никога не е оспорвала изявата на македонска идентичност. За разлика от Скопие, което дори и след публикуването на данните твърди, че в Албания няма българска общност", подчертава Ташев.

Доц. Спас Ташев очаква, че въз основа на данните от преброяването и по пътя на европейската интеграция на Албания, ще се стигне до обособяването на Голо бърдо и Кукъс като самостоятелни административни общини, подобно на Мала Преспа. Този нов етап за българите в Албания ща им позволи да запазят поминъка на хората в региона чрез разработването на местни и на трансгранични проекти в сътрудничество с България.

Снимки: БТА, БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Н. В. Крал Чарлз III и Тихомир Стойчев

Българският посланик Тихомир Стойчев връчи акредитивните си писма на Н.В. Крал Чарлз III

На 5 декември 2024 г. посланикът на България в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Тихомир Стойчев, връчи акредитивните си писма на Н. В. Крал Чарлз III на официална церемония в Бъкингамския дворец, съобщиха днес от МВнР...

публикувано на 18.12.24 в 13:51
Славиша Миланов

Сръбската полиция е шпионирала телефона на български журналист от Цариброд

Сред журналистите в Сърбия, на чиито телефони е бил инсталиран шпионски софтуер, е Славиша Миланов от Цариброд (Димитровград), който работи за местния сайт за новини на български и сръбски език ФАР, пише в доклад на "Амнести интернешънъл".  В..

публикувано на 17.12.24 в 15:06
Мари Врина-Николов

Връчват наградата "Маларме" на Мари Врина-Николов за превода на стихосбирка на Георги Господинов

В Париж днес ще бъде връчена наградата "Маларме" за 2024 г. на Мари Врина-Николов, присъдена за превода ѝ на френски език на стихосбирката "Там, където не сме" /Là où nous ne sommes pas/ на Георги Господинов. Наградата за чуждестранен превод..

публикувано на 17.12.24 в 06:30