Документалната поредица „Музикална радиопамет” разказва в тематични цикли и хронологични щрихи за присъствието на българската народна музика в радиопространството и ролята на БНР за нейното документиране, популяризиране и опазване като културна памет и национално наследство.
През 60-те години на ХХ век в отделни райони на страната започват да се организират мащабни прояви за сценично представяне на народна музика, известни като събори-надпявания или събори на народното творчество. Те представляват една нова форма за поддържане и популяризиране на фолклора с конкурсен характер, различна от старите традиционни селски събори, провеждани по време на календарни и храмови празници. И докато все още жизнените селищни сборове са част от старинната традиционна култура, съборите за народно творчество се организират от специалисти и специализирани институции, стават приоритет на държавната културна политика.
Идеята за провеждане на първия събор-надпяване у нас е на тогавашния отговорен редактор на редакция „Народна музика” към Радио София – Георги Бояджиев (1912-1982). По това време в редакцията работи фолклористът д-р Михаил Букурещлиев, който припомня: Един ден Жоро Бояджиев ни събра импровизирано – Коста Колев, Борис Петров, аз и постави въпроса, че е хубаво да помислим за нещо по-мащабно, което може да представи нашия автентичен фолклор. И бай Жоро, както му казвахме, предложи това нещо да го направим там, където е запазен фолклора, а именно в Странджа и село Граматиково. В разговора Коста Колев предложи: „Не е ли хубаво тази идея да наречем събор-надпяване" и ние спонтанно приехме неговото предложение.
Първият събор-надпяване „Странджа пее” се провежда в дните 27, 28 и 29 май 1960 г. в село Граматиково, близо до Малко Търново. Организатори са тогавашният Институт за музика при БАН, Централният дом за народно творчество, Министерството на просветата и културата и Радио София. За хората от този район съборът е емблематично явление не само защото е „родоначалник” на съборите в България, но и защото имат потребност от слушане и възпроизвеждане на собственото си странджанско музикално наследство, което е част от локалната им идентичност, пише в статия етномузикологът доц. д-р Веселка Тончева (ИЕФЕМ-БАН).
На събора се явиха около 560 певци и свирачи. От тях 52-ма бяха допуснати на второ прослушване, от които 37 бяха наградени: 4 получиха първа награда, 5 – втора, голям брой трета, а всички останали грамота за участие, споделя Манол Тодоров, член на журито. Специални гости на събора са Райна Петрова, Сава Попсавов и солистките на Държавния ансамбъл за народни песни и танци – Комня Стоянова и Магда Пушкарова.
Жури с председател композиторът Филип Кутев (членове: Райна Кацарова, Стоян Джуджев, Елена Стоин, Иван Качулев, Димитър Осинин, Манол Тодоров и др.) оценява изпълнителите на две сцени – едната в центъра, другата в южната част на селото. Сред всички участници специалистите удостояват с първа награда певиците Кина Димитрова (1926-2009) от Ясна поляна, Янка Рупкина (1938) от Богданово, а най-висока оценка се дава на Георги Павлов Георгиев (1926-2010) от с. Визица, Малкотърновско.
Песните, които изпълних по време на събора решиха моята песенна съдба, казва Георги Павлов. В своята книга „По пътя на странджанската песен” той допълва: Вечерта на силно осветения площад в с. Граматиково, председателят на компетентното жури Филип Кутев съобщи: „Безспорен първенец на първото национално надпяване в България под наслов „Странджа пее” е Георги Павлов. Получава грамота, радиоапарат „Родина” и парична награда”. Веднага след тържеството бях поканен да направя записи с оркестъра на Радио София.
След дългогодишно прекъсване граматиковският събор е възстановен през 1995 г. и от тогава се провежда през четири години. Тази година „Странджа пее” отново ще посреща няколко поколения певци и свирачи от 19 до 21 юни в Граматиково. Организатори са Министерство на културата, Община Малко Търново в партньорство с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. В програмата се предвижда и научна конференция на тема „Фолклорният фестивал – минало, настояще и бъдеще (проблеми и перспективи).
Вече 55 години музикалният фонд на БНР съхранява звуковите документи от първия събор на народното творчество. Те илюстрират музикална картина от началото на едно голямо движение, което получава национално признание и трайно навлиза в съвременния културен живот у нас.
Опис на записите (БНР, 1960 г.):
Още от поредицата „Музикална радиопамет” :
♦ Народната музика в програмите на "Родно радио" - изпълнители и прояви
♦ Българската народна музика в програмата на "Родно радио" (1930-1934)
♦ 100 години от рождението на народната певица Виктория Крайселска
Слав Киров постигна 6 място на Световното първенство по спортно катерене за юноши и девойки , в Гуянг, Китай. Победи японецът Юсуки Сугимото, а втори се класира румънецът Дариус Рапа, следван от Шион Омата, Япония. В другата възрастова група Боян Киров се класира на 19 място при юношите, а Валисия Мей - на 28 място. Николай Николов победи в..
Рубриката от 25.08.24 година. "Тези с голямото си его сами се спъват в него!". Това е изречението на месеца, а негов автор е Иван Кулински от Угърчин.
Никола Фурнаджиев е роден на 27 май 1903 година в Пазарджик. Сменя няколко специалности в СУ "Климент Охридски", накрая завършва философия и педагогика. На 20 години той става пряк свидетел на Септемврийското въстание 1923 година и на неговите жертви и е смятал, че България е била почти на границата на гражданска война. Това го потриса и той не може..
Клод Дебюси е гениален френски композитор, създател и най-голям представител на течението импресионизъм в музиката. Със своето творчество той тласка развитието на музикалното изкуство по нови пътища. В произведенията си той пресъздава мислите и настроенията с една нова чувствителност. Новаторството му се изявява навсякъде - и в областта на хармонията, и..
Спасителна акция се провежда по склоновете на Гашербрум IV (7925 м) в Пакистан. Екип от елитни руски алпинисти е пометен от лавина, докато се е опитвал да свали тялото на сънародника си Дмитрий Головченко, изчезнал в района миналата година. Експедицията сега е водена от неговия партньор в редица изкачвания Сергей Нилов, а в състава й са Михаил..
Идеята на Съединението е националното обединение и темата за Македония задължително трябва да присъства. Това каза пред БНР историкът проф. Пламен..
Съединението е било обявено по начин най-благороден. Това събитие се осъществява кротко, макар че е велико . Това каза в интервю за БНР историкът..
Ние сме късметлии, че като народ имаме богата история и можем да избираме какво да разказваме . Не всеки народ разполага с тази привилегия – да има..