Документалната поредица е посветена на 80-годишнината на Българското национално радио. Издания на предаването „Съботна трапеза” (Радио Варна) разказват в тематични цикли и хронологични щрихи за присъствието на българската народна музика в радиопространството и ролята на БНР за нейното документиране, популяризиране и съхранение като културна памет и национално наследство.
Издание на поредицата „Музикална радиопамет” отбелязва, че в началото на 30-те години на ХХ век, българска народна музика се излъчва по Радиото основно в изпълнения от оперни артисти. Постепенно „Родно радио” (1930-1934) привлича и диалектни изпълнители, които представят традиционен репертоар с песни и мелодии от различни краища на страната. Програмите им се предават чрез концерти в отделни часови пояси с продължителност между 15 и 30 мин. (понеделник, сряда, петък и неделя – „час за селото”).
На 24 август 1932 г. от 13.25 ч. е първият концерт на кавалджията Никола Несторов от с. Крайници, Дупнишко с песните „Цвето, моме”, „Майно ле”, „Защо ми се сърдиш либе”. На 1 ноември от 12.20 ч. Доротей Василев, обявен като певец и инструменталист, изпълнява шест песни с акомпанимент на хармонуим. По-късно той става един от редовните участници в радиопрограмата.
Сред първите изпълнители на традиционна (селска) фолклорна музика присъства и името на кавалджията Георги Кехайов (р. 1904 г., с. Воден, Ямболско). За него Слав Драгански казва, че още в ранна възраст съпровожда на момите, а по-възрастните музиканти го канят да свири на хорото и по сватбите. Той се налага като един от най-търсените кавалджии. В програмата на „Родно радио” от 13 ноември 1932 г. Георги Кехайов изпълнява „Станке, конак сайбийке”, „Дойчо шилета пасеше”, „Я, викни, Славке” и „Димитър рано подрани”, излъчени в концерт от две грамофонни плочи на фирма „Columbia” (№№ D8435, D8436). Други известни звукозаписи на кавалджията (по информация на Larry Weiner, САЩ) са издадени от грамофонните компании „Polydor”, № L30040 („Хороводна”) и „Pathe”, № 74836 („Пайдушко хоро”, „Ситно хоро”), № 74838 („Не бой се, Радо моме”, „Обесването на Васил Левски”).
В радиоконцертите от народна музика звучат изпълнения на певицата Мара Циганчева (от края на 1932 г.), кавалджиите Денчо Добрев (Хаджикьой, Беленско) и Иван Кирилов, а от 1933 г. редовни изпълнители са гайдарят Мехмед Алиев от Бургаско („Доста сме яли и пили”, „На трапеза”) и Стефан Пенчев, който пее и свири на гъдулка. В книгата „Музиката в Българското радио (1930-1944)” д-р Антоанета Радославова пише, че „появилият се в края на 1934 г. пред микрофона кавалджия Станил Паяков показва активно присъствие и се нарежда сред редовните сътрудници”.
На 26 юли 1933 г. от 20.30 ч. е дебютното участие на фолклористката Райна Кацарова (1901-1984). За нейната специализирана радиосказка на тема „Нашите жетварски песни” четем в списание „Родно радио”: „сказка с музикални илюстрации от г-жа Райна Кацарова, асистентка по народна музика при етнографския музей, която е изнесла с голям успех множество сказки в Германия”. Ценното сътрудничество на Кацарова като етномузиколог отбелязва и музиковедът д-р Ан. Радославова: „За първи път Райна Кацарова предлага нова, специфична форма за общуване в радиоефира – разучаване на песни. Да пее по време на лекциите си е познато явление още от специализацията й в Берлин. Свикнала сама да ги илюстрира, Р. Кацарова запява и пред микрофона на Радиото”. В края на 1934 г. тя ръководи радиокурс за разучаване на коледарски песни, а по-късно младата сътрудничка изнася тематични лекции по радиото върху различни проблеми на българския фолклор (особености на музикалнофолклорните диалекти и др.).
По отношение на народната музика (традиционна и обработена) „Родно радио” предлага разнообразни форми на слушателите – индивидуални концерти (певци, певици, инструменталисти), камерни състави, оркестри, хорове, сказки. Периодично гостуват и народни изпълнители от чужбина, които представят концерти „на живо”: „В събота, 24 т.м. вечерта, пред микрофона ще пее Калман фон Мелха, който ще изнесе концерт от унгарски народни песни. Той идва при нас на път за Варна и се отбива в София специално да пее на нашите слушатели”, информира програмен анонс на „Родно радио” от м. юни 1933 г.
Разнообразието от форми се дължи на отговорността на тогавашните инициативни радиоуредници – съставители на програмата с активното участие на главния уредник и програмен ръководител Васил Спространов (1901-1970). През 1933 г. Управителният съвет на съюза избира за програмни съветници карловеца Иван Попов – актьор от Народния театър, виолиста Александър Волкенщайн и графика Станчо Кехлибаров.
Към съюз „Родно радио” е учреден „Радиоклуб Варна”, а през 1934 г. започват първите пробни предавания от варненската радиостанция. В монографията „Между селото и вселената. Старата фолклорна музика от България в новите времена” етномузикологът проф. д.изк. Лозанка Пейчева отбелязва, че „от студиото на Радио Варна звучат народни песни, записани на грамофонни плочи, както и изпълнени на живо без или с акомпанимент. Излъчват се живи концерти на няколко хора, на местни военни музики, включващи в репертоара си и модернизирана фолклорна музика”.
В радиолюбителския период (1930-1934) народната музика не заема съществен дял в музикалната програма, но постепенно увеличава присъствието си в ефира. Радиото става основен източник за популяризиране и разпространение на български музикален фолклор. Традиционната селска музика излиза от своите локални и регионални граници, чува се по радиоапаратите в страната, намира все повече почитатели.
*М. Василев е докторант в секция „Етномузикология и етнохореология” към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, автор и водещ на музикалнофолклорни предавания и рубрики в БНР (2008-2012), преподавател в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел.
ОПИС НА СНИМКИТЕ:
1. Печатна програма на концерти с българска народна музика, сп. „Родно радио”, 1933 г. Личен архив.
2. Кавалджията Иван Кирилов – един от първите изпълнители на традиционна музика в програмата на „Родно радио”, 1933 г. Личен архив.
3. Фолклористката Райна Кацарова – сътрудник на „Родно радио” на страниците на едноименното списание, 1933 г. Личен архив.
4. Грамофонна плоча Columbia на кавалджията Георги Кехайов. Архив: Larry Weiner.
Пожарната започва допълнителни проверки у нас на близо 260 обекта в цялата страна, основно дискотеки, за спазване на изискванията за евакуация и противопожарен контрол. А правят ли се освен тематични и регулярни проверки, спазват ли се правилата за недопускане на подрастващи без придружител в по-късните часове? Коментираме с председателя на..
На 17 март в "От другата страна" по Радио Варна Специално интервю с Marcel Schirmer (DESTRUCTION). Разговор със Светослав Василев за новия диск на DAY OF EXECUTION "Curse the Living". Живодар Димитров за новия сингъл на JOHN STEEL "The Freedom Call". Представяне на проекта VOODOO PREACHERS - разговор с Роксана Николова - "Insanya" и..
Не използват кладенеца, понеже дебитът е намалял. Поливат с чешмяна вода, която се затопля в цистерните и после по капковата система се разпределя. Водата трябва да е затоплена, обяснява Снежана, защото растенията "са като бебета". "Съвестта ми е биосертификат", казва Караянчева. Чуйте повече в прикачените звукови файлове...
Собствениците на домашни любимци – котки или кучета, са длъжни да декларират своите животни в кметствата по местоживеене. За да гарантира спазването на регламента, Община Варна извършва редовни проверки по адреси и на обществени места. Андрей Кузнецов от Варна е бил проверен наскоро от служители на общината по време на разходка със своето куче, а..
Гражданите са призовани и днес да се откажат от пазаруване в големите магазини. Причината за петата поредна седмица на бойкот са високите цени на основни хранителни продукти.След първия бойкот управляващите обещаха да вземат мерки и на лице е нов законопроект за агрохранителната верига. Днес започва неговото публично обсъждане. Още по темата в 14.20..
Само преди седмица беше оповестена статистика, че заплатите на жените в България са средно с около до 20% по-ниски от тези на мъжете. Най-добрите статистики по отношение на заплатите в Европейския съюз са в Исландия, Люксембург и Скандинавието, коментира за РВ Мая Донева - международен експерт и лектор в областта на социалната политика, която..