Музикална радиопамет: Народната музика в програмата на „Родно радио” - изпълнители и прояви

Документалната поредица е посветена на 80-годишнината на Българското национално радио. Издания на предаването „Съботна трапеза” (Радио Варна) разказват в тематични цикли и хронологични щрихи за присъствието на българската народна музика в радиопространството и ролята на БНР за нейното документиране, популяризиране и съхранение като културна памет и национално наследство.

Издание на поредицата „Музикална радиопамет” отбелязва, че в началото на 30-те години на ХХ век, българска народна музика се излъчва по Радиото основно в изпълнения от оперни артисти. Постепенно „Родно радио” (1930-1934) привлича и диалектни изпълнители, които представят традиционен репертоар с песни и мелодии от различни краища на страната. Програмите им се предават чрез концерти в отделни часови пояси с продължителност между 15 и 30 мин. (понеделник, сряда, петък и неделя – „час за селото”).

Печатна програма на концерти с българска народна музика, сп. „Родно радио”, 1933 г. Личен архив.

Сред първите изпълнители на традиционна (селска) фолклорна музика присъства и името на кавалджията Георги Кехайов (р. 1904 г., с. Воден, Ямболско). За него Слав Драгански казва, че още в ранна възраст съпровожда на момите, а по-възрастните музиканти го канят да свири на хорото и по сватбите. Той се налага като един от най-търсените кавалджии. В програмата на „Родно радио” от 13 ноември 1932 г. Георги Кехайов изпълнява „Станке, конак сайбийке”, „Дойчо шилета пасеше”, „Я, викни, Славке” и „Димитър рано подрани”, излъчени в концерт от две грамофонни плочи на фирма „Columbia” (№№ D8435, D8436). Други известни звукозаписи на кавалджията (по информация на Larry Weiner, САЩ) са издадени от грамофонните компании „Polydor”, № L30040 („Хороводна”) и „Pathe”, № 74836 („Пайдушко хоро”, „Ситно хоро”), № 74838 („Не бой се, Радо моме”, „Обесването на Васил Левски”).

В радиоконцертите от народна музика звучат изпълнения на певицата Мара Циганчева (от края на 1932 г.), кавалджиите Денчо Добрев (Хаджикьой, Беленско) и Иван Кирилов, а от 1933 г. редовни изпълнители са гайдарят Мехмед Алиев от Бургаско („Доста сме яли и пили”, „На трапеза”) и Стефан Пенчев, който пее и свири на гъдулка. В книгата „Музиката в Българското радио (1930-1944)” д-р Антоанета Радославова пише, че „появилият се в края на 1934 г. пред микрофона кавалджия Станил Паяков показва активно присъствие и се нарежда сред редовните сътрудници”.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Станил Паяков изпълнява ''Яруча стадо пасеше''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 26 юли 1933 г. от 20.30 ч. е дебютното участие на фолклористката Райна Кацарова (1901-1984). За нейната специализирана радиосказка на тема „Нашите жетварски песни” четем в списание „Родно радио”: „сказка с музикални илюстрации от г-жа Райна Кацарова, асистентка по народна музика при етнографския музей, която е изнесла с голям успех множество сказки в Германия”. Ценното сътрудничество на Кацарова като етномузиколог отбелязва и музиковедът д-р Ан. Радославова: „За първи път Райна Кацарова предлага нова, специфична форма за общуване в радиоефира – разучаване на песни. Да пее по време на лекциите си е познато явление още от специализацията й в Берлин. Свикнала сама да ги илюстрира, Р. Кацарова запява и пред микрофона на Радиото”. В края на 1934 г. тя ръководи радиокурс за разучаване на коледарски песни, а по-късно младата сътрудничка изнася тематични лекции по радиото върху различни проблеми на българския фолклор (особености на музикалнофолклорните диалекти и др.).

По отношение на народната музика (традиционна и обработена) „Родно радио” предлага разнообразни форми на слушателите – индивидуални концерти (певци, певици, инструменталисти), камерни състави, оркестри, хорове, сказки. Периодично гостуват и народни изпълнители от чужбина, които представят концерти „на живо”: „В събота, 24 т.м. вечерта, пред микрофона ще пее Калман фон Мелха, който ще изнесе концерт от унгарски народни песни. Той идва при нас на път за Варна и се отбива в София специално да пее на нашите слушатели”, информира програмен анонс на „Родно радио” от м. юни 1933 г.

Разнообразието от форми се дължи на отговорността на тогавашните инициативни радиоуредници – съставители на програмата с активното участие на главния уредник и програмен ръководител Васил Спространов (1901-1970). През 1933 г. Управителният съвет на съюза избира за програмни съветници карловеца Иван Попов – актьор от Народния театър, виолиста Александър Волкенщайн и графика Станчо Кехлибаров.

Към съюз „Родно радио” е учреден „Радиоклуб Варна”, а през 1934 г. започват първите пробни предавания от варненската радиостанция. В монографията „Между селото и вселената. Старата фолклорна музика от България в новите времена” етномузикологът проф. д.изк. Лозанка Пейчева отбелязва, че „от студиото на Радио Варна звучат народни песни, записани на грамофонни плочи, както и изпълнени на живо без или с акомпанимент. Излъчват се живи концерти на няколко хора, на местни военни музики, включващи в репертоара си и модернизирана фолклорна музика”.

В радиолюбителския период (1930-1934) народната музика не заема съществен дял в музикалната програма, но постепенно увеличава присъствието си в ефира. Радиото става основен източник за популяризиране и разпространение на български музикален фолклор. Традиционната селска музика излиза от своите локални и регионални граници, чува се по радиоапаратите в страната, намира все повече почитатели.

*М. Василев е докторант в секция „Етномузикология и етнохореология” към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, автор и водещ на музикалнофолклорни предавания и рубрики в БНР (2008-2012), преподавател в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел.

ОПИС НА СНИМКИТЕ:

1. Печатна програма на концерти с българска народна музика, сп. „Родно радио”, 1933 г. Личен архив.

2. Кавалджията Иван Кирилов – един от първите изпълнители на традиционна музика в програмата на „Родно радио”, 1933 г. Личен архив.

3. Фолклористката Райна Кацарова – сътрудник на „Родно радио” на страниците на едноименното списание, 1933 г. Личен архив.

4. Грамофонна плоча Columbia на кавалджията Георги Кехайов. Архив: Larry Weiner.