Проф. Владко Панайотов: Европа не е нито пансион, нито дом за състрадалци. Там трябва да се бориш непрекъснато, за да бъдеш признат

Кога един автор започва да пише мемоарни книги? Дали когато има отговори на повечето екзистенциални въпроси или, обратното, когато въпросите станат повече от отговорите? Над този въпрос размишлявах по повод гостуването на проф. Владко Панайотов като „специален гост” в студиото на „Нашият ден” днес. Поводът - излизането „на бял свят” на първата му мемоарна книга - „Срещата на две хилядолетия през моя поглед”, уникална книга според издателите от „Захари Стоянов”, която ще обогати родната мемоаристика. А книгата наистина е уникална, защото самият и автор е уникален - изтъкнат учен, професор, доктор на техническите науки, член кореспондент на БАН с много научни публикации, с 39 изобретения и патента, автор на идеята за създаването на технологичен център на българска територия, който да обедини усилията на най-големите световни сили в създаването на нови технологии, които да направят възможно развитието на индустрията и енергетиката без да се увеличава въглеродният им отпечатък.
Отгоре на всичко това проф. Владко Панайотов беше и два мандата евродепутат - един от първите български евродепутати, избрани с всенародно гласуване през 2007 година. Присъствието му в Европарламента не остана безлично и незабелязано – неслучайно през 2013 година проф. Панайотов бе избран за „Евродепутат на годината в областта на околната среда”. На този период в книгата е отделено специално място - един истински „поглед отвътре” към тази важна институция, в която, по думите на професора „нищо не е завинаги завоювано и трябва да се доказваш всеки ден”.
Но да се върнем на събитието снощи, което се превърна в истински празник, който енергизира академичната атмосфера на Големия салон в Централното управление на БАН в присъствието на вицепрезидента Маргарита Попова, академиците Антон Дончев и Георги Марков, издателя Иван Гранитски и много други приятели и гости на автора. Как се случи това? - ами с помощта на „Владко Панайотов бенд”, който накара академиците и гостите в залата да потропват ритмично на „Сините велурени обувки” на Елвис Пресли, да припяват на „Телефонната любов” на Тончо Русев и да се умиляват от текста на „Очи чорние”. Връх на изживяването беше моментът, когато в концерта импровизирано се включи оперната певица Татяна Спиридонова, както и накрая, когато повечето гости се просълзиха и, по примера на вицeпрезидента Маргарита Попова, станаха на крака на „Моя страна, моя България”.
Цялата тази атмосфера нахлу в студиото ни, заедно с присъствието и разказа на автора, а единственото, което липсваше и нямаше как да сe види, беше златният „Зелмер” на проф. Панайотов - марка равна на „Ролс-ройс” при саксофоните. Какво още сподели нашият гост за детството си, за слепия си учител по музика в родната Бяла Черква, за гостуващата балерина, скандализирала местната общност; за размислите си по повод българския преход и за срещите си с шахматиста Гари Каспаров, с Боян Радев, Тончо Русев, Любомир Левчев, Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски, с дъщерята на президента Алиенде, както и за размислите, породени от тези срещи, можете да чуете в прикачения файл.