Българите все повече внимават с какво се хранят и биопродуктите са все по-търсени

„Забелязвам как се разви фермерският пазар всяка сряда пред Министерството на земеделието. Първоначално почти нямаше клиенти. Хората идват, гледат, питат ти кой си. Един месец гледаха. След това няколко месеца трябваше да успеем да завъртим оборот, който да ни покрие разходите. Всичко това – хората да приемат биопродуктите, отнема време."

Симеонова смята, че вече има "сериозен мост между хората и биопроизводителите". Убедила се е, че независимо от скептицизма, все повече хора внимават какво слагат на трапезата си и вече знаят как да разпознават биопродуктите.

В луксозните биомагазини има голяма разлика в цените между българските и вносните биопродукти заради фактора транспорт, обяснява Албена Симеонова и дава пример с биолютеница, направена в Германия с български чушки.

Българските биопродукти няма как да не са по-скъпи от конвенционалните на пазара, защото биопроизводителите плащат скъп сертификат и много от производствените операции се правят на ръка, поясни още тя.

„И не на последно място добивите – ако мой колега конвенционален лозар добива 900-700 кг от декар, аз повече от 300-максимум 400 килограма не съм брала“, допълва Симеонова, напомняйки, че в за отглеждането на биопродукти не се използват пестициди, химически торове и ГМО.

У нас има около 20 сертифицирани организации, които правят проверките, като се започне с екологичния план на фермата. 

„На етикета на продуктите, в единия от ъглите има европейското листенце, което символизира биологичното производство. То е или зелено, или черно, със звездичките на ЕС около него“, разказва още Албена Симеонова. Листенцето съдържа номера на сертифициращата организация. С този номер всеки може да провери на сайта на земеделското министерство и дори най-скептичните да се уверят в регистрацията на биопроизводителя.

Албена Симеонова е избрала да живее и работи в село Любеново, община Никопол. Селото е включено в европейската мрежа Натура 2000. По думите й, „Господ е създал това място за земеделие и туризъм.“

Дядо й Върбан бил един от най-известните и състоятелни лозари в района, по-късно интерниран в Белене. След реституцията Албена получила дядовите си земи и след обучение в САЩ по агроекология, се върнала тук и започнала да възстановява лозовите масиви.

Никопол е едно от местата, които са приютили евреите по време на гоненията срещу тях в Европа преди няколко века. Тогава турският султан ги кани да се заселят в Османската империя и да правят търговия. „Във Видин, община Гулянци… над 400 еврейски семейства се заселват в Никопол. Баба ми е наследник на един от еврейските родове, които се заселват там. Така че аз нося тази еврейска жилка.“

Макар да е била поканена в екипа на Ал Гор като експерт в областта на околната среда, се върнала в България, където днес пази родовата памет и занаят.   

„Може би съм била на две-или три години, когато съм помагала да правят гроздето – да го мачкам в един голям издълбан дънер от орех. Произвеждахме бяло вино, бяло вино от червено грозде – сега му викат розе, червено вино.“

"Повечето от нас сме малки семейни фирми, които работим, оперираме и живеем в селата, отглеждаме децата си в селата, за разлика от големите фермери – 98% от парите, които идват в българското земеделие отиват при големите, които живеят в градовете, имат супер апартаменти, коли. Но онова, което се случва в селата, аз си мисля, че е много вдъхновяващо", споделя още Албена.

Въпреки забавените пари за биопроизводителите и техните протести, никой от 20-те й работници не е решил да напуска. „И това е мотивиращо – да се остане и да се работи на такова място, където хората са зад теб, хората са с теб“ и всички деца в селото ти казват "мамо", разказа пред "Хоризонт Албена Симеонова.