Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Майсторките в „Работилница Седянка“ съхраняват традиционни занаяти

Национално движение "Работилница "Седянка"
Снимка: Здравка Маслянкова

Национално движение „Работилница Седянка“ чества осем години от своето създаване. Мисията на майсторите на приложни занаяти е да възродят, запазят и предават българските традиции. Преди 60-70 години жените в дома са тъкали, прели, везали, плели и шили не само облеклото на цялото семейство, но и украсата на дома. Майсторките от „Работилница Седянка“ си поставят за цел да предадат на младите уменията, които са наследили от своите майки и баби.

Една от основателките на Национално движение „Работилница Седянка“ е Елка Илиева от великотърновското село Самоводене. Преди 40 години тя започнала с гоблените и казва, че те я излекували от непрестанното ѝ главоболие на младини. Днес майсторката се е отдала на шевиците:

„Баба ми е бродирала, майка ми бродираше и аз продължавам да бродирам, сега предимно шевици. Какво е по-различното от правенето на гоблени и правенето на шевици? Шевиците са били украшения на българските дрехи. За да запазим българското, е по-добре шевицата. В миналото шевицата е била и за защитни функции. Моята баба казваше: „Когато започнеш да бродираш шевица, първо я наричаш за здраве, за късмет за благополучие на този, който е. А за да те пази, на скришно място се правят няколко кръстчета с червен конец, които тя казваше: „Това е нишан, който те пази от злите сили“.

Пловдивчанката Галя Стойчева от „Работилница Седянка“ в ежедневието си е директор на библиотека, а всяка свободна минута отдава на уникалните си бижута, изплетени от сребърни и златни нишки с техниката на дантелата кене. Предизвикателството дошло преди години от нейния съпруг. Болката ѝ днес е, че последователките намаляват:

„Не можем да възстановим всичко, невъзможно е. То е прекалено много създадено от предците ни, но толкова - колкото е по силите ни.

Галя Стойчева се опитва да възстанови шитата дантела кене, но за съжаление няма последователи. "Много бързо се отказват. Прекалено сложна, прекалено трудна дантела и в определен момент казват: „Това не е за мен“.

На изследователска работа по шевиците се е отдала Ани Йовева от Самоков. Последният ѝ проект е свързан с Историческия музей в Дупница за възстановяване на дупнишката шевица:

"За дупнишката шевица е характерно, че тя заема големи пространства, голяма е като обем. По ръкавите са едни огромни композиции, в които са вплетени растителни орнаменти, слънца, свастики. Другото характерно е, че около по-едрите фигури пространството е запълнено с по-мънички квадратчета."

Характерни цветове са зеленото, червеното, синьото. "Като символика най-често се среща слънчевият символ, като около него са разположени много флорални мотиви - клончета, цветя, плодове. Разрязани ябълки имаме в дупнишката шевица“.

Пазителка на софийската шевица в „Работилница Седянка“ е Антоанета Толтукова. От 35 години тя е майсторка в Задругата на художествените занаяти и от няколко години предава уменията си във везбата на своите ученички в столицата:

„Много са ми интересни дамските ръкави, които се наричат свиленици и имат много характерен маншет, наречен подлашица, който се везе от обратната страна на ръкава. Много е гъста бродерията, наснована. Ако нещо сгрешиш малко, всичко трябва да разшиеш и да започнеш отначало. Софийската шевица е малко керемидено червено, има много малко синьо и зелено. Черно е насноваването, т.е. контурният бод, а има и бяла част с бели памучни конци и то в маншетите. Има още едно нещо много характерно - на маншетите има мъниста, които са точно все едно е шевица, но е изпълнено с мъниста“.

Мария Робева е от Горна Оряховица и е една от най-младите членове на „Работилница Седянка“. Тя е майсторка на кукли, а нейните малки весели човечета са носители на редица национални награди от изложения и фестивали в последните години:

„Куклите ми имат една такава мисия - да развеселяват хората и да ги накарат да се усмихнат. Куклите са си куклите. Намерих си пътя след много дълго търсене. Намерих си мечтата и ще я следвам до край.

Повечето от куклите са с шевици, но Мария Робева казва, че не е спазила всички правила за изработване на народната носия. "Бъдещите ми проекти са свързани имено с пресъздаване точно на автентична носия."

Повече можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изрисуват електрически табла в Монтана

Електрическите табла в градската градина на Монтана придобиват нов вид. Върху тях вече няма да има листчета с всевъзможни оферти за работа и извършване на услуги, защото са се превърнали в картини. Нова визия им дава художничката Лилия Захаринова. "Непрекъснато се борехме с премахването на всевъзможни обяви по електрическите табла, както й да ги..

публикувано на 09.05.24 в 11:35
Клиниката по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ

Отваря обновеният пансион на Детската онкохематология в ИСУЛ

Предстои отново да заработи ремонтираният пансион към Детската онкохематология в болница "Царица Йоанна – ИСУЛ". Това съобщи в интервю за БНР клиничният психолог Ивайла Георгиева. "Всички сме особено щастливи, че нещата напредват и се развиват. Дом-пансионатът скоро ще отвори врати . Очакваме съвсем скоро той отново да посрещне..

публикувано на 09.05.24 в 10:31
Кристиян Куртев

15 годишният Кристиян Куртев е гост в рубриката "Америка - илюзии и реалности"

В този епизод на рубриката “Америка- илюзии и реалности” гост е 15 годишният Кристиян Куртев. Едно от онези умни и талантливи деца, които от 90-те години насам успешно изпреварват американските със знанията и възпитанието си и се превръщат не в богатство на своята родина , а в интелектуалното богатство на Америка! "Баба и дядо - те ми..

публикувано на 08.05.24 в 10:18

Воистина велики идеи, хора и случки по Великден

Но може ли Великден да бъде безверие? Утрото на Възкресение, 1880-а . Ловешката църква "Успение Богородично", в която служи поп Кръстю Никифоров, е празна. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо е предал Левски, отпраща миряните в друга църква. Без значение..

публикувано на 06.05.24 в 17:57
Десислава Тихолова

За първи път в България изкуството от окопите е във фокуса на изложба

За първи път в България изложба поставя фокуса върху изкуството от окопите .  Автор на експозицията, която можете да бъде видяна в Музея на градския живот в Русе , е етноложката Десислава Тихолова.  Близо година тя работи по темата за тренч арт - окопното изкуство и получава подкрепа от много музеи в страната.  Досега много от..

публикувано на 06.05.24 в 16:03
Николай Илчевски

Николай Илчевски разказва житието на селския кмет в роман

" Житието на кмета, който е описан, е сборно. Аз съм наблюдавал много кметове, които познавам . Много практични казуси са събрани в книгата. Персонажът е един кмет, но опитът е по-мащабен, национален". Това каза пред БНР писателят Николай Илчевски, който представи предпремиерно романа си "Д/Гневник на селския кмет". "Кметът е избран от народа, а се..

публикувано на 06.05.24 в 15:02

Мария Кетева дарява хранителни продукти на Дома за стари хора в село Фатово

19-годишна студентка от Смолян събра хранителни продукти в благотворителна кампания за хората от Дома във Фатово. „Щедростта е дар, който принадлежи на душата. Не зависи от това, което имаш, а от това което си! Ценим благородният жест на всеки един дарител, подкрепил каузата“. Това написа във Фейсбук страничката на дома директорът Снежана..

публикувано на 05.05.24 в 09:31