Ерик Уайнър е автор на няколко книги, бивш журналист и чуждестранен кореспондент на Националното Обществено радио на САЩ, с репортажи от повече от 40 държави. Той беше един от основните говорители на 6-ия Световен конгрес на информационните агенции „Бъдещето на Новините“, който се проведе в София по инициатива на БТА. На тържествена церемония беше удостоен с титлата „Почетен доктор“ на Великотърновския университет.
Ерик Уайнър е добре познат на българките читатели с книгите си „География на Блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света“ и „Човекът търси Бог: Моят флирт с божественото“. България все още е непозната за него, но вече е една от точките, които събуди истински интерес.
„Аз се опитах тук с моето участие в България да внеса различна гледна точка от тази, която журналистите обикновено слушат. Те обикновено са свикнали да чуват за това как да предават новините по-бързо и може би по-точно и прецизно. Но аз по-скоро се опитах да им напомня, че занимавайки се с професията на мъдростта, за тях е важно не само да се предаде информация, но също да я проверят и да наистина да я разположат в перспектива, а мисля, че журналистите понякога забравят за това. Също така говорих за важността на мястото, което познавате - България, която очевидно е различно от САЩ място, съдържа в себе си различна култура, а ние понякога имаме склонността да не обръщаме достатъчно внимание на културното различие. Забравяме за значението на националните култури. Това е и което правя в книгите си и се опитвам да предам на колегите журналисти - да обръщат повече внимание не само на информацията, но и на различните култури и на мъдростта, която те носят в себе си“.
- Какви са предизвикателствата пред Вас като световно известен журналист и писател, особено когато пътувате?
- Бих казал, че едно от предизвикателствата е човек да бъде едновременно това, което наричам „вътрешен човек“ и „външен човек“, както и „вътрешен-външен човек“ - тоест какво бих могъл да науча за България. Аз съм за първи път тук, мога да се науча да чета на български, да говоря с ограничен брой думи, да стана добър познавач на България, но никога няма да имам гледната точка на някой, който е българин, който е роден и израснал тук. Така че, ние никога не можем да разберем мястото така като местните, но смятам, че като чужденец в България имам мнение и бих могъл да видя тази държава по някакъв - дори по-ясен от българите - начин, защото имам различна перспектива. Обичам да мисля за това като за златната рибка в аквариума. Ако тя винаги е в аквариума, никога няма да знае, че е във вода, просто ще смята, че е това е начинът, по който светът е устроен, но ако вземете от водата златната рибка и я поставите в друг , то тя ще осъзнае, че този аквариум е различен от другия - това е и стойността на пътуването, отиваш в различни аквариуми с различни среди.
- Поставихте въпроса как да бъдем обективни и разсъждавахте върху това дали това е възможно да бъде постигнато днес? Ние сме в ерата на фалшивите новини, на бързите технологии и информациите. Как агенциите да се справят с подобни предизвикателства?
- Така е и има редица въпроси пред нас. Бих казал, че абсолютната обективност не е възможна. Като човешки същества, ние внасяме определени нюанси в работата, с която се занимаваме. Вие като българка може да имате по-различен поглед от моя, така че не можете да сте 100% обективна, но може да бъдете безпристрастна - надявам се, че имате различни думи за обективен и безпристрастен в българския език. Безпристрастен означава да се опитвате да разберете фактите колкото се може по-правилно. Това е като първата стъпка, a следващата стъпка е да поставите факта в перспектива. A за фалшивите новини... не харесвам този термин, защото често се използва за нещо, с което не сте съгласни... ако информирате за нещо, което въобще не ми харесва, тогава казвам, че това са фалшиви новини. Да го кажем така - няма новина, която да е сто процента точна, но предавайки я, може да бъдете 100% безпристрастни.
- Вие предизвикахте колегите и с темата защо не отразяваме хубавите новини и защо в световен мащаб журналистите са обвинявани в това, че отразяват предимно лошото... В книги като „География на Блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света“ Вие самият търсите ли позитивното?
- Това е добър въпрос. Защо не? Журналистите вероятно са се превърнали в нещастни хора, не знам. А Вие щастлива ли сте? Ако е така и на лично ниво, това е добре. Но нека се придържаме към въпроса. Мисля, че новината е онова, което е необичайно - ние мислим, че войните са необичайни и информираме за това. Но ако светът е нещастен, а видите една щастлива история, то тогава това е новина, това е необичайно. Съществува нещо, което се нарича журналистика на решенията и този вид журналистика е много важна! Тя не само информира за щастливи новини, но търси хора, които са на места, където се намират решения, защото всички сме изправени пред едни и същи проблеми: как да възпитаваме децата, как да сме щастливи, как да изхраним всички хора, как да обезпечим здравно осигуряване. Всички проблеми са едни и същи и не се ли съдържа всичко това в Журналистиката на решенията? В Индия, например, са намерили решение на един проблем, а в България на въпроса е дадено друго решение. Затова си мисля, че можем да виждаме повече журналистика в журналистиката на решенията - което не означава да се съобщават само добри новини и да се загърбват лошите новини - ето това не е журналистика! А да се търсят новаторски решения и да бъдете отворени към мястото, където сте - без значение дали решението е намерено в Румъния или в Сърбия, или във Великобритания. Това е важно!
- Какво Вие лично ще си отнесете от България, от този 6-и Световен конгрес?
- Мисля, че бутилка вино… много хубаво българско вино.
- А от гледна точка на журналистиката?
- Ха-ха, това (отговорът на предишния въпрос – б.р.) беше шега. Но и нея ще си взема...
Честно казано не знам... но, да, аз съм любопитен относно България. Никога не съм бил тук, но моят издател Нейко Генчев е добър човек и разчитам на него да бъде преводачът ми на езика и културата на България. Да, любопитен съм и България ме интересува, тъй като тя е кръстопът на много култури - римляни, гръцко влияние, сърби, турци... Тя честно казано е едно от местата, за които не се чува толкова често, поне не в САЩ. Но сега посещавам Пловдив, Бургас и Велико Търново и после ще разказвам и пиша за това.
След Пловдив Ерик Уайнър сподели: „Чувствам, че България ще бъде мой втори дом“.
Дали това ще се случи и дали България ще бъде отразена в следващия му роман, след този 6-и Световен Конгрес на информационните агенции само времето ще покаже.
Малко шизофренично звучи държавата да прави верига магазини , заяви пред БНР Николай Генов от хранителния кооператив "Хранкооп". " Скептично гледаме на тази идея. Много бързо дойде като идея, взеха го като решение. Браво - личи си, че искат да има подкрепа. Но държавата има други функции, които тя не изпълнява, а сега иска да влезе на пазара...
Предлагам държавата да възстанови изкупвателните предприятия по общините – Родопа, Сердика, Булгарплод, през законопроект и местните производители да станем съдружници в тези държавни структури. Като опцията е след 10 години, отчислявайки от печалбите, да станем съсобственици, коментира бившият зам.-министър на земеделието и председател..
"Мисля, че правителството и мнозинството ще удържат. Разбира се, с подкрепата на ДПС - Ново начало". Това обясни пред БНР Харалан Александров, социален антрополог. Няма натиск Делян Пеевски да влиза във властта, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той изрази увереност, че ДПС-ДПС няма да оттегли подкрепата си и правителството ще остане..
Мъж с параноидна шизофрения, който от месеци е създавал напрежение сред жителите на столичния район "Оборище", бе отново задържан и настанен принудително в Психиатричната болница в Курило. След престоя си в лечебното заведение обаче пациентът остава без наблюдение и последваща грижа . "Жителите бяха притеснени, особено майките с малки деца...
Отбранителната индустрия иска ясни насоки за това как България ще развива способностите си в рамките на новите европейски планове за въоръжаване. Това каза в интервю за БНР Петър Чолаков от Сдружение "Българска Отбранителна Индустрия". "Чуваме, че 150 млрд. ще бъдат осигурени по линия на различни фондове на ЕС, останалите 650 отделните страни..
Група от готвачи подхвана инициатива, посветена на здравословното хранене на децата в училище . Основен двигател на групата е Антон Васев, дългогодишен готвач, ферментатор и родител с кауза. "Първоначално ми се искаше да тръгна директно на война. Реших, че е по-добре да тръгнем със зов за помощ, а не с "оръжия" , сподели той пред БНР...
Независимо какво стане със законодателните промени, извършителите ще продължат да бъдат под лупата на специалиста, който ги открива и сигнализира за последния случай. "Той пуска сигнали дори в Китай, в Русия, в Египет, в най-различни страни. Просто, за съжаление, в България за първи път имаме такъв осветлен подробен случай. Това,..
Идеята за разкриване на хранителни магазини в пощенските станции е все по-обсъждана, мненията са противоречиви, а разискванията по темата вече..
Как и за колко се работи в "Български пощи"? Въпросите за условията на труд и заплащането в Националната пощенска служба вълнуват не само хилядите..
Необходима е сериозна работа с полицаите, за да не смятат случаите на насилие над животни за смешни. Това заяви за БНР ветеринарят и дългогодишен..