Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Зад Желязната завеса - спомените на един ветеран от разузнаването

Димитър Вандов (л) присъства на тържествената церемония по връчването посмъртно на почетния знак на Министерството на отбраната „Свети Георги I степен“ за офицери - на военния разузнавач о.з. полк. Пеньо Пенев
Снимка: Министерство на отбраната

Какви са били рисковете за разузнавачите в миналото, по време на Студената война, когато България и армията й бяха от другата страна на Желязната завеса?

Началото на 50-те години на XX век. Втората световна война е приключила. Светът е обаче разделен на изток и на запад от Желязната завеса. След серия исторически събития България е в съветската сфера на влияние и граничи със Запада. На югоизток е Турция, която от 1952 година е членка на западния военнополитически съюз НАТО. България е член на Варшавския договор – военен съюз, създаден от тогавашния Съветски съюз.

О.з. полк. Димитър Вандов вече е в резидентурата на военното разузнаване в Истанбул, когато при него идва друг негов колега - Пеньо Пенев. Политическата обстановка по света и у нас е изключително сложна, спомня си за събитията отпреди 67 години 94-годишният полковник Вандов. 

„Трябваше да решаваме много сериозни задачи. На първо място, трябваше да издирим подходящи лица в турската администрация, които разполагат със секретна информация, да им водим разработка с цел вербовка. Трябваше да установяваме контакти с изведените от България агенти по турска линия по времето на изселването на 49-та, 59-та и 51-ва година. Нашите разузнавателни служби изведоха доста голям брой агенти в Турция. Трябваше да контролираме тяхното развитие и там, където е целесъобразно, да ги възстановяваме връзките с тази агентура. По това време у нас се развиваше горянското движение. Така че бяхме длъжни да знаем кой минава границата, при кого отива и защо. И бих казал, че се справихме достойно с тази задача.“ 

Ситуацията е била такава заради обтегнатите отношения между Изтока и Запада. Но военните разузнавания са били нужни заради поддържането на баланса, пояснява военният експерт и бивш заместник-министър на отбраната Симеон Николов в документалния филм на ВТК за разузнавача Пеньо Пенев.

„Военните разузнавания навсякъде са имали едни и същи задачи. Те са били насочени към запазване на мира, на стабилността, поддържане на баланс, възпираща роля. А необходимостта от такива задачи произлиза и от пряката заплаха тогава – от конфликтната ситуация между двата блока, конкретната опасност срещу нашата страна. Не е възможно, след като знаеш, че в ракетите „Онест Джон“(“Честният Джон“ – бел. ред.) с ядени и бойни глави, дислоцирани в Турция например, са заложени параметрите за удар по Пловдив, по Казанлък и други български градове, да не разузнаваш тези въоръжения.“

За същия филм военният разузнавач Иван Пенков уточнява, че Турция по онова време се е считала за най-сериозния противник на страната ни.

„Тя имаше огромна армия в този период, втората след САЩ в рамките на НАТО. А задачите по линия на Варшавския договор във военен план бяха да разузнава турските въоръжени сили и гръцките въоръжени сили. Като главно направление Турция, която планираше отбранителна операция в направлението на Кавказ, а ние, съвместно със съветските въоръжени сили, по направлението на Босфора. Поради това разузнавателните задачи за България, за българското военно разузнаване в този период са твърде тежки. Разчита се главно на нашето разузнаване.“

94-годишният полковник Димитър Вандов разказва от дистанцията на времето за рисковете на професията. През юни 1956 г. Пеньо Пенев е задържан от турските власти.

„Неслучайно турците попаднаха на Пенев. Коя беше причината? Първо, те заеха вече, че той е военен разузнавач. А един процес против военен разузнавач е с много по-големи възможности за пропаганда против България.“

Второто свиждане с Пеньо Пенев било по-добро от първото, свидетелства още разузнавачът ветеран. Срещата се състояла в щаба на Първа армия.

„Пеньо го доведе го един войник. Крепеше го, защото той не можеше да ходи, беше пребит. Куцаше, но имахме възможност и с него да разговаряме доста подробно. Той разказа за инквизициите, които са му прилагали. Дори показа кожа от ходилата на краката си, които са паднали в следствие на тежките побоища. Пеньо се държа геройски. Той защити не само себе си, защити и колегите си, защити и ръководството на разузнаването и ръководството на отбраната. Защити държавата“, смята Вандов.

През 1964-та година Пеньо Пенев се връща в България, разменен за девет турски агенти.

Димитър Вандов присъства на тържествената церемония по връчването посмъртно на почетния знак на Министерството на отбраната „Свети Георги I степен“ за офицери - на военния разузнавач о.з. полк. Пеньо Върбанов Пенев (1926 - 2015). Вандов поиска Пенев да получи от президента посмъртно най-високото държавно отличие. 

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Екшън героите и класическите актьори като Делон - всички са герои, но последните са естествени!

Много френска музика в този брой на Нощен Хоризонт -  емблематични и разпознаваеми песни, изпълнени от звездата на френското, европейското и световното кино Ален Делон , който напусна нашия свят миналата неделя на 88 годишна възраст. Един харизматичен Скорпион, с много чар и подкупващи сини очи . Спечелил доверието на зрителя към ролите, които е..

публикувано на 21.08.24 в 11:49

"Отвътре навън 2" - история за силата и смисъла на емоциите

Филмът на "Пиксар" "Отвътре навън 2" се превърна в най-касовия анимационен филм на всички времена шест седмици след официалната му премиера. Втората част на анимационната поредица събра общо 1 милиард 460 милиона долара в световните боксофиси. Така той изпревари досегашния лидер за най-успешна анимация - "Замръзналото кралство 2" ,..

публикувано на 20.08.24 в 08:15

2024 г. и преизпълнената петилетка на "Изотопия"

Със скоростта на светлината 5 години отлетяха от лятното начало на "Изотопия" по "Хоризонт" през 2019-а . Предаване, замислено като пространство за младите по ЕГН и дух , за хората с оригинални идеи и любопитни истории, по-скоро особняци, понякога изумителни, но винаги с потенциал да ни разчувстват, замислят, вдъхновят...

публикувано на 19.08.24 в 14:57
Кулата Снежанка

Кулата Снежанка, Музеят на родопския карст и църквата в Пампорово - символи и дух

Да се издигнеш над земята и да погледнеш над върховете, така както само птиците го могат. Това е усещането, когато се качим на телевизионната кула Снежанк а. Тя е построена на най-високия едноименен връх в Пампорово 1926 метра . Църквата "Успение на Пресвета Богородица"  е своеобразен духовен център на Пампорово. Построена е изцяло с..

публикувано на 19.08.24 в 14:33
Пампорово

100-годишният скиор Иван Раев от Чепеларе - живата история за Пампорово

Богатството на туризма са и личностите, които работят за него. Иван Раев - първият ски учител в Смолянско е бил управител на Пампорово , когато в комплекса са били построени само четири хотела. От една песен за Пампорово научаваме, че имената им са били "Еделвайс“, "Синчец", "Ехо" и "Малина". Имало е и Военен почивен дом. 100-годишният скиор..

публикувано на 19.08.24 в 13:50
Пампорово

Как Пампора - Райчо Белев и неговият керван дават името на известния курорт

Пампорово е пълно с туристи , особено в почивните дни. Обичайно продължителността на престоя е дълъг уикенд около 3- 4 дни , една седмица или 10-на дни. Според почиващите на Пампорово курортът е уникален като природни дадености, възможност за почивка, за забавление и на децата . Хората, които от близкия голям град Пловдив са си купили имот на..

публикувано на 19.08.24 в 10:43

Какво е празникът на скромната кухня в Италия - страната, в която храната е нещо свято?

В Италия като сценарий от филм на италианския режисьор от Тоскана Леонардо Пиерачони е празникът "Кухнята със скромен произход"  – олицетворение на териториално и национално самоуважение.  За италианците тяхната кухня е нещо свято: тя е майка, родeн кът и национална гордост.  Няма италианец, който да се отрича от някое ястие -  било то..

обновено на 18.08.24 в 22:48