Управлението на отпадъци е в хаос, изказа мнение пред БНР Данита Заричинова от Сдружение "За земята".
„Зад всичко това стоят едни много сериозни бизнес интереси, които за съжаление са добре подкрепени и от отговорните институции. Със сигурност можем да кажем, че се горят отпадъци в България, във въглищните централи, в циментови заводи. Също така сме виждали не добре съхранявани отпадъци“, коментира тя в интервю за предаването "Преди всички".
Притесненията на сдружението:
„Имаме емисии във въздуха. При въглищните централи, строени през 50-те години, няма никакви пречиствателни съоръжения, които да са подходящи за горене на отпадъци – те са направени за горене на въглища. От друга страна е пепелта – нищо не изчезва. Около ¼ от изгореното количество изгорен отпадък се превръща в пепел, която пак трябва да се съхранява, пак трябва да се депонира. Къде отива пепелта от въглищните централи?“.
Заричинова даде пример с „изтекло“ през лятото споразумение между Община Гълъбово и ТЕЦ „Брикел“ за изгаряне на 500 хил. тона годишно отпадъци:
„Това е огромно количество. Това със сигурност е и вносен отпадък, защото в България генерираме не толкова много отпадъци“.
Заричинова подчерта, че тези проблеми са от години. Когато четем предложенията за промени (бел.ред. - в наредбата за предоставяне на информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри) всичко звучи като контрол на хартия, а не като реален такъв, смята тя. По думите й той наблюдава по скоро транспорта на отпадъците, вноса и износа, но не и състава на отпадъка. Тя е категорична, че би трябвало да има ясна и точно разписана методика за начина, по който ще се осъществява контролът не само по документи, а и за състава и последващото обработване на отпадъка.
Въвеждането на задължителната национална информационна система „Отпадъци“ се отлага от години и се очаква чак през 2021 г., сигнализират още от „За Земята“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Неудовлетворение и незначителен напредък - така може да се обобщи резултатът от конференцията за климата на ООН COP29, която приключи миналата неделя и на която участваха близо 200 държави. Какво беше - и какво не беше - постигнато по време на продължилите две седмици преговори в Баку, Азербайджан? 60 000 участници, от които 1700..
Зрителите на "Аз, морето – Живот в мълчание" ще видят кадри, които иначе само водолазите могат да видят . Това каза пред БНР Кремена Ватева, координатор на кампанията "Живо Черно море" на "Грийнпийс"– България. Филмът насочва вниманието към уникалността на живота в Черно море. В него са включени невиждани досега кадри на живота в..
Сюжетът на сериала "Вина" показва и значението на местното вино като културно наследство. По инициатива на продуцента на филма Надежда Цветкова в центъра на Сандански беше организирана публична прожекция, която привлече много хора от различни краища на страната. А след успеха на сериала, чрез който видяхме живописната природа, традиционната..
В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари. Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..
Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..
Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем. Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..
Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..
Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 хил. души към момента. В някои села имат вода по 2-3 часа на 5 дни. Най-тежка е..
Увеличиха се възможностите на президента да действа като партиен лидер . Това заяви пред БНР Ренета Инджова, бивш служебен премиер. Силви Кирилов..
Случаят с бременната 29-годишна жена от Сандански, която роди мъртво бебе, докато я транспортират с линейка към Петрич, предизвика спешни проверки,..