"Грийнпийс": COP29 не оправда очакванията

"Беше направен минимален компромис и резултатът не беше добър. Основното нещо, което искахме да постигнем, е по-амбициозен глобален финансов ангажимент, а именно - 100 милиарда долара на година, които постепенно да се увеличават. В крайна сметка имаме слаб финансов ангажимент от 300 милиарда долара до 2035 г. и проблемът е, че това е съвкупност от инструменти - заеми, грантове и т.н. и не е ясно как ще бъдат насочвани тези пари - за приспособяване към измененията в климата или овладяване на щетите. Разочарованието беше голямо, но все пак да имаме някакъв резултат беше малък успех, тъй като в последните часове на срещата не изглеждаше много вероятно, че дори това ще се случи. Реакцията относно резултата беше смесена. Но, като цяло, нямаше особено удовлетворение. Индия например беше особено недоволна и заяви ясно и отрито, че не е съгласна със заключенията. Имаше и много други развиващи се страни, които също бяха силно разочаровани от много слабия компромис в края", разказа Ясмин Дурегер - експерт климат и енергия към "Грийнпийс Австрия". 

Тазгодишната среща стана известна с прозвището „конференция за финансирането“, тъй като основното очакване беше да се постигне официална договореност за това колко пари да се отделят на година за подпомагане на развиващите се страни да се справят с разходите за борба с климатичните промени.

"Едно от основните искания беше да се изясни колко пари минимум трябва да бъдат отделени за дейности за смекчаване на последиците от промените в климата, което ще рече например инвестиции в добив на енергия от Слънцето. На второ място - за адаптация, което означава например мерки за овладяване на наводненията. Третият стълб са загуби и вреди, или парите, с които държавите трябва да разполагат в случай, че ги порази природно бедствие. Това не беше постигнато и е проблем, защото адаптацията и загубите и вредите обикновено са недофинансирани. Споразумението определено не е достатъчно амбициозно. Ние, като гражданско общество, винаги ще настояваме за трилиони, вместо за милиарди. Сега разполагаме с 300 милиарда долара, което не е достатъчно. Ако искаме да се справим с климатичните промени и да осигурим достатъчно финансиране за глобалния юг се нуждаем от повече пари. Как да се преодолее този недостиг на финансиране ще се обсъжда на срещата СОР30 догодина в Бразилия. Друга тема беше обезпечаването. Северните и богатите страни искаха да разширят възможностите за осигуряване на принос. Първоначалното споразумение беше направено през 1992 г. и в него само развитите страни, предимно европейски, но и САЩ, Австралия и Япония са били задължени да осигуряват финансиране. Но страни като например ОАЕ и Китай вече също имат висок БВП. По този въпрос беше постигнат известен напредък. Тези 300 милиарда долара не е задължително да дойдат от развитите държави, вратата вече е отворена и за други страни, които да се включат."

Щетите от природните бедствия, дължащи се, според учените, на промените в климата, надхвърлят 2 трилиона долара за последното десетилетие. Освен това тази година най-вероятно ще се окаже с рекордно високи температури в световен мащаб. Въпреки сложната геополитическа обстановка човечеството трябва да работи съвместно за решаването на екзистенциалния проблем с климата, смята директорът на "Грийнпийс България" Меглена Антонова:

"За нас постигнатото е крайно недостатъчно. Някои от основните споразумения, до които се достигна, например за цел за публично финансиране на климатичните усилия е много малко като сума и по никакъв начин не отразява нуждата, особено на най-силно засегнатите от климатичната криза държави. Постигнатото споразумение за доброволните пазарни механизми и критериите за прозрачност също са разочароващи, защото отново не беше назовано кои са най-големите източници на емисиите, които причиняват климатичната криза. И съответно компаниите, които изгарят горива, би трябвало да са и тези, които най-много допринасят за финансовата подкрепа за климатичните усилия. Но те не бяха назовани по начина, по който очаквахме. Този текст дори отпадна няколко дни преди окончателното сключване на споразумението. Въпреки многото индивидуално блокиращи страни, които много често спъват преговорите, все пак се стигна до някакво споразумение. Другият успех е, че не се върнахме назад. Решението от предишната конференция от миналата година, която се проведе в ОАЕ, за отказ от изкопаеми горива - с определени условия, не беше отменено, защото имаше усилия в тази посока по време на конференцията тази година."

Но лидерите на големи икономики като САЩ, ЕС, Китай, Япония и Бразилия не присъстваха на 29-ата конференция на ООН за изменението на климата. 

"Беше проблематично, че много световни лидери не присъстваха, но част от тях дойдоха на СОР29. Слушайки речите им обаче се усети, че не дадоха много нови обещания, а по-скоро повтаряха предишни свои изявления. Но има положителни сигнали. Великобритания например представи нов план, според който трябва да намали емисиите си парникови газове с 81 процента до 2035 г. Това е важно, защото следващата година всички държави трябва да представят новите си климатични планове. Настроението беше помрачено и заради преизбирането в САЩ на Доналд Тръмп, тъй като той не подкрепя действията за опазването на околната среда, а точно обратното", заяви Ясмин Дурегер.

Интерес предизвика изказването на премиера на Албания Еди Рама - че въпреки обещанията, не се действа. Той конкретно подложи под съмнение смисъла на конференцията с думите, че "ако няма обща политическа воля на хоризонта, която да надхвърли думите и да обедини за значими действия" - защо въобще тази среща се провежда. Мария Антонова призова за повече критичност за това кой участва в преговорите и дали наистина се представляват интересите, свързани с климата, на държавите и на хората, или по-скоро - на други частни интереси. 

"Силно споделям притеснението на премиера на Албания Еди Рама. Това е един изключително дълъг процес, който наблюдаваме през последните близо 30 години. Същевременно обаче отчитаме в световен мащаб, че концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата убедително се увеличава. Вече не е само хипотеза, че климатичните промени ще имат ефект върху ежедневието ни. Ние наблюдаваме, че екстремните метеорологични явления стават все по-чести и опустошителни. Това започва да влияе на всеки един от нас. Виждаме, че и на нашия континент вече има региони и държави, които страдат от това, а не само далечни островни държави. Въпреки това към момента като човечество не сме намерили по-добър начин да се справим с такъв глобален проблем. Климатичната криза е нещо, на което няма как всяка държава индивидуално да намира решения и трябва да търсим международния подход. Заради едно ново правило, задължаващо делегациите да представят списъците на членовете си и кого точно представляват тези хора, излезе наяве колко много от хората, които формално присъстват от името на дадени държави, са лобисти на компании за изкопаеми горива. Дори в българската делегация може да се види от списъка в решението на Министерски съвет, че има членове на "Булгаргаз". Може да се постави под съмнение защо газова компания отива на среща с домакин Азербайджан, която прави сделки с различни държави за доставка на газ. Включително президентът на Азербайджан беше записан на конференцията от журналисти от Би Би Си да води тайни преговори - имаше подставено лице, което се представяше за инвеститор за разработване на нови находища. Това беше направено, за да се провери дали домакинството на Азербайджан има такива интереси и се видя, че има. Тези скрити интереси трябва да се показват, за да не бъдат те стимулирани, защото смисълът на тази конференция е точно обратното - да намалим употребата на изкопаемите горива."

"Според мен България не използва пълния си потенциал за активно и въздействащо участие на подобни срещи, тъй като смятам, че ние имаме капацитет - учени, които работят в тази сфера, подготвят се нови кадри по отношение на изследване на климата и т.н. В страната има знания. Един от основните казуси е свързан с финансирането - кой ще предостави парите, за да се постигнат климатичните ангажименти. Като част от ЕС ние имаме преимуществото, че има подсигурен в голяма степен финансов ресурс, предвиден за справяне с някои от последиците от енергийния преход и намаляването на използването на изкопаемите горива и преминаването към други източници. В момента обаче ние не се възползваме от този финансов ресурс, даже рискуваме да загубим много голяма част от него заради много забавени действия от страна на правителството и откази от реформи. Имам предвид конкретно Плана за възстановяване и устойчивост, който започна много амбициозно и беше наричан "един от най-зелените в целия ЕС", но нещата доста се промениха при опитите му за изпълнение. Всъщност нашата държава имаше заявка да е домакин на СОР29 и единствената причина това да бъде Азербайджан беше блокирането от страна на Русия и Беларус която и да е държава от ЕС да получи домакинството. Ние имаме потенциал да участваме много активно в организирането на подобни конференции. Като алтернатива през лятото в България се проведе сесия на междуправителствения панел за климата. Въпреки всички заявки, че не трябва да се отказваме от въглищата България върви в посока намаляване на емисиите си и трябва да се погрижим за последиците за хората - да не остават определени групи от обществото силно ощетени от този процес."