Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Натрупват се поколенчески различия в професионалната и житейска ориентация

Какво търсят младите, които нито работят, нито учат

Изборът на днешните младежи се измества във времето

Снимка: Pixabay

170 хиляди млади хора от 18 до 29-годишна възраст не работят и не учат. Статистиката е на Министерството на труда и социалната политика

По данни на Евростат броят на младите хора в България, които не учат и не работят, е 220 хиляди. Те представляват 21% от младите хора у нас. По тази статистика страната ни се нарежда на трето място сред страните в Европа - след Гърция, Италия. Най-малък е броят на неактивните млади хора в Швеция и Холандия.

Семейните ценности влияят при формирането на трудовите навици на младите хора, смята Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара.

"Това е на първо място семейството, обкръжението. Също не толкова маловажно е образованието. Голяма част - коло 56 -70% близо от тези хора са без образование, без квалификация. Около 20% са неграмотни", коментира Томов в предаването "Хоризонт до обед". 

Около 30% от безработните млади хора са от ромски произход.

"Преобладаващата част са в селата, в малки населени места. Тези хора нямат възможности, те изобщо нямат трудови навици, отношение, изградено, към труда. Те не са сигурни, че ако влагат усилия, ще постигнат. Те разглеждат живота като една даденост, която те предопределя, поставя на едно определено място, а не трябва да търсиш ти възможности за усъвършенстване", допълни експертът.

Част от безработните млади хора получават доходи от родителите си, които работят в чужбина. Някои от тях работят сезонно без трудови договори.

Поради спецификата на професионалните направления в университетите има струпване на висшисти в сфери, в които не се търсят кадри и същевременно недостиг на специалисти за други икономически дейности. Около 40% от българите с висше образование не работят по специалността, която са завършили.

Има теория, според която ако родителите са постигнали яснота какво искат да правят на 18-годишна възраст, то при децата им това се случва на 29 години. Тази теория обяснява онова, което за по-възрастните поколения изглежда като пасивност и демотивация, коментира психологът доц. д-р Маргарита Бакрачева.

Маргарита Бакрачева
Ускорената динамика в сравнение с всеки един предишен исторически период има две измерения, посочи доц. Бакрачева.

„Едното измерение е в прекалено многото избори. Доколкото ние имахме възможност да избираме грубо между 30 университета и 5 държави, в които да се реализираме, в момента младежите нямат такова ограничение. Те имат стотици хиляди избори във всяко едно нещо, което удължава периода – на тях им е необходимо малко повече време да се ориентират в тези толкова много възможности.“

"Наистина това е един период, който се отразява не само на тях, но и на всички останали поколения, тъй като това променя в известна степен и картината какво може да очакваме, когато те завършат училище, университет - дали са достатъчно стабилни в избора си и дали няма да започнат нещо друго да правят", допълни Бакрачева. 

Притеснението „дъщеря ми/синът ми стана на 30 и още не знае какво иска да прави“ се отразява на цялото общество, подчерта специалистът. 

Според специалистите професионалната ни идентичност обяснява около 60 на сто от общата ни идентичност. Мотивацията се дели на външна и вътрешна. Външната идва от средата, вътрешната доц. Бакрачева оприличава на крехко цвете, за което трябва да се грижим, защото е по-важната част от мотивационната верига.

"Нещо може да ни е интересно, обаче когато не е подплатено с достатъчно финанси или възможности да се развиваме - тоест ако няма външните стимули, няма как да поддържаме вътрешната мотивация, колкото и прозаично да звучи. От друга страна пък, ако има прекалено много външни стимули, тогава вътрешната мотивация отново страда", поясни Маргарита Бакрачева. 

Двете мнения чуйте в звуковите файлове. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Десетки загинали при ракетната атака над няколко града в Украйна

Най-малко 28 души загинаха в Украйна при масирани руски ракетни удари в светлата част на деня. С минута мълчание в памет на жертвите започна преди малко пресконференцията на украинския президент Володимир Зеленски във Варшава, където е на кратко посещение преди да се отправи към срещата на върха на НАТО във Вашингтон.  Само в столицата..

публикувано на 08.07.24 в 13:44
Величка Микова

България е с една от най-дългите работни седмици в ЕС, причината - ниските доходи

България е една от страните в Европейския съюз с най-дългата работна седмица - 39 часа, при средно малко над 36 часа за съюза . Това показват най-новите данни на Евростат. Преди нас в класацията по този показател са само Гърция с почти 40 часа, както и Румъния и Полша - с по над 39 часа. На другия полюс е Нидерландия - с малко над 32 часа..

публикувано на 08.07.24 в 10:23
Стоян Михалев дава брифинг -  7 юли 2024 г.

Какво означава лансираната от ДСБ идея за съставяне на "технически кабинет" с третия мандат

Партия "Демократи за силна България" предлага на партньорите си от коалиция ПП-ДБ да поискат третия мандат за съставяне на "технически кабинет" като изход от политическата криза. Междувременно в София се провежда Националният съвет на "Продължаваме промяната", който обсъжда предстоящите си приоритети и работата в коалиционния формат.  ДСБ предлага..

публикувано на 07.07.24 в 15:33
Руслан Трад

Руслан Трад: Скептичен съм за възобновяване на преговорите за примирие в Газа

Тепърва новият ирански президент Масуд Пезешкян ще има много проблеми. Това заяви пред БНР Руслан Трад, журналист, съосновател на военния журнал "De Re Militari". "Пезешкян го определят като реформист, само защото не е толкова краен колкото своя опонент Саид Джалили. Разбира се, има реформистки идеи. Пезешкян има идеи за връщане на масата за..

публикувано на 06.07.24 в 13:22
Изглед към сградата на британския парламент

Проф. Марк Шанахан: Усилията за отцепване на Шотландия бяха върнати десетилетия назад

"Политически трус" - това е краткият коментар за резултатите от изборите във Великобритания. От една страна заради повече от убедителната победа на лейбъристите, които сега ще имат много по-голямо мнозинство от Борис Джонсън на предишните избори през 2019 година и ще се чувстват съвсем комфортно в Камарата на общините. Докато загубилите консерватори..

публикувано на 06.07.24 в 12:18
Йенс Столтенберг

Столтенберг: Унгарският премиер Орбан не представлява НАТО на посещението си в Москва

Унгарският премиер Виктор Орбан не представлява НАТО на посещението си в Москва, а само страната си - така генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг коментира неговата визита. "Премиерът Орбан е бил в Москва и преди, той ни информира и за тази визита. Надявам се следващата седмица да ни каже повече за нея във Вашингтон и да..

публикувано на 05.07.24 в 15:19
Ерик Мамер, говорител на ЕК

ЕК: Пътуването на Орбан в Москва не е координирано нито с Комисията, нито с някой друг

Визитата на унгарския премиер Виктор Орбан в Москва поставя под сериозен въпрос традиционната визита на Комисията в страната, ротационен председател на Европейския съюз, заяви говорителят на Еврокомисията Ерик Мамер. Принцип тя се прави през първата седмица на поемането на председателството, което за Унгария започна на 1-ви юли. По-късно се..

публикувано на 05.07.24 в 14:43