Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Добив на строителни материали застрашава ключови местообитания на птици

Снимка: Еленица Маринова

Природозащитници сигнализират за нов случай на унищожена защитена зона, част от екомрежата Натура 2000. Изграждането на кариера за добив на строителни материали на територията на Рибарници Челопечене е довело до пълната промяна на облика на плитководните басейни, твърдят експертите от Българското дружество за защита на птиците. Междувременно инвеститорът полага усилия за създаването на изкуствена влажна зона, но тя се различава от първоначалните местообитания на дивите птици.

Снимка: Еленица Маринова

Една от първите унищожени защитени зони от Натура 2000 е на няколко километра от столицата, алармират природозащитниците.

Тук са установени 159 вида птици, за 42 от които се изискват специални мерки за защита. Поради ключовото си разположение, Рибарници Челопечене се явяват важно място за почивка и хранене на много мигриращи водолюбиви, пойни и хищни птици от прелетния път Виа Аристотелис, преминаващ през Искърския пролом, Софийското поле и долината на река Струма.

"Басейните са били до голяма степен обрасли с водна растителност, относително плитки - 2,5 метра дълбочина, което създава условия наред с рибовъдството да гнездят и по време на миграция, зимуване, да се събират доста птици. Имаме гнездене на белоока потапница, имаме малък корморан, трите вида пъструшки, които са с много скрит начин на живот, се срещат тук", разказа пред "Хоризонт" екологът Ирина Матеева от Дружеството за защита на птиците.

Рибарници Челопечене Снимка: Еленица Маринова

От края на 90-те години рибарниците са приватизирани и спират да функционират като такива. Това довежда до постепенно пресъхване на рибовъдните басейни и белооката потапница спира да гнезди там.

"Със закупуване на това предприятие, това нещо вече не се водоснабдява, иначе водоснабдителната система е била от две места с едни огромни тръби. Каква е причината ли - 1989 година, свободията и безстопанственост, тотална. За съжаление оттук водата, която е идвала, вече не може да идва. Водата никога не е идвала от реката, тя е идвала от пречиствателна станция на "Кремиковци", изградена с тази цел да водоснабдява рибарника", допълни екологът Веселина Митова, която изследва терена от 2015 година.

Добивът на строителни материали е одобрен през 2008 г. с решения по оценка за въздействие на околната среда от 2008 година от министъра на околната среда и водите. 12 години след одобряването на проекта кариерата за добив на баластра действа активно, като създава обширни и дълбоки водни басейни със стръмни без растителност брегове.

Снимка: Еленица Маринова

Днес местообитанията във влажната зона са силно влошени и са необходими спешни мерки за възстановяване на тяхното качество и значение за гнездящите, мигриращите и зимуващите птици, твърдят природозащитниците. Най-сериозната заплаха за мястото е съществуващата концесия, която по думите им ще причини пълното разрушаване на ценните за птиците местообитания.

От години инвеститорът изпробва различни начини за оводняване на зоната, но голяма част от тях са неуспешни. Полагат се усилия за създаването на изкуствени плитчини и възстановяване на водните огледала в тази част, където не може да постъпи по никакъв начин вода.

Опитите са успешни и птиците започват да ползват тези територии, но постигането на благоприятен за тях ефект се оказва трудна задача. Според Българското дружество за защита на птиците с реализирането на инвестиционното намерение характерът на местообитанията е претърпял коренна промяна, защото в опитите си да възстанови басейните инвеститорът ги удълбава, премахва тръстиките и в крайна сметка променя облика им.

Находището се експлоатира въз основа на Концесионен договор за срок от 35 години. На запитване на „Хоризонт“ от регионалната екоинспекция отговориха в писмено становище, че на терен са извършвани няколко проверки, последната на 25 октомври миналата година. Установено е, че извършваните от концесионера дейности са допустими спрямо режимите на защитената зона, въведени със заповедта за обявяването ѝ от 2008-ма година.

От РИОСВ - София допълват още, че ежегодно концесионерът изготвя доклади за проведения биологичен мониторинг, извършван от експерти.

Природозащитниците и частният инвеститор обявиха, че най-рано през май ще са налице видими резултати от общите усилия, посветени на възстановяването на унищожената влажна зона.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пешеходен преход - Стара Планина

Да погледнеш с други очи на Стара планина

Бързоходен преход по билото на Стара планина събра 62-ма бегачи от цялата страна. 52-ма от тях успяха да преодолеят цялото разстояние от хижа "Мазалат" до хижа "Ехо", което е близо 70 км. Други се отказаха и останаха да се наслаждават на природата в хижи по пътя.  Ако разгледате картата на Средна Стара планина и намерите хижите..

публикувано на 09.08.20 в 09:15

Люси Дяковска с мисия „Кайлъка“

Талантливата певица Люси Дяковска започна реализацията на нов проект, този път свързан с родния ѝ Плевен. Който познава Люси, знае за нейната силна социална справедливост и ангажираност, затова още от самото начало има подкрепата на много хора, на бизнеса и институциите. За „Кайлъка“ трябва сърце, твърди Люси Дяковска. Ако видите..

публикувано на 09.08.20 в 08:15

„Антропоцен парк“ - филмът, който не бива да се случва

Има филм, който никой не иска да се излъчва. Филмът не е готов, не е заснет, но има име - „Антропоцен парк“. На режисьора на филма Камен Коларов му е нужна помощ да не бъде заснет този филм. Всъщност става въпрос за съдбата на есетрите в Дунав и за кампания в защита на този защитен вид риби . Пред БНР Коларов заяви, че кампанията..

публикувано на 07.08.20 в 16:49
Пещера Магурата

Посещението в пещерата Магура - незабравимо преживяване

Рабишката пещера или Магурата - както е по-известна, е една от най-посещаваните туристически дестинации. Близо е до Белоградчик, а изходът ѝ гледа право към Рабишкото езеро. Пътят до там е като навсякъде в Северна България - на места има и добър асфалт.  На входа на Магурата екскурзоводите предупреждават за температурата от 12 градуса в..

публикувано на 06.08.20 в 16:47

Морската вода не е замърсена, сочи проверка на "Морска администрация"

„Трудно ще стане ясно кой от преминалите 150 кораба в извънтериториални води е изхвърлил товара си и дали го е направил по правилния начин “ - това коментира пред БНР Станислав Станков от "Пристанищен и екологичен контрол" към Изпълнителната агенция "Морска администрация, която проверява сигнала за наличие на палмово масло по плажове на..

публикувано на 06.08.20 в 11:27

Светещи организми във водите на Черно море и устията на странджанските реки

"Чужд вид морски организми, наричат се ктенофори , са се заселили в Черно море през 90-те години. Те много приличат на медузи, но са от типа гребенести, не живеят прикрепено, а се носят из плактона “, разказа в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ д-р Светла Далакчиева, главен уредник на Природо-научната експозиция в Регионалния исторически..

публикувано на 05.08.20 в 12:11

Марина Георгиева: Можем да взимаме от дивата природа само ранени животни

Не всички животни, които виждаме и си мислим, че имат нужда от спасяване, наистина имат нужда от спасяване - това е най-основното и първо правило, което трябва да запомним. Това подчерта в интервю за предаването "Чуй лятото" Марина Георгиева от фондация „Дивите животни“. Мисията на организацията е да повишава екологичната култура на обществото и да..

публикувано на 03.08.20 в 15:50