Ара Маликян промотира албума "Royal Garage" с турне

Наричат го „Джими Хендрикс на цигулката“ или „ливанският виртуоз, поръсен с арменски подправки“. Да, това е Ара Маликян и много се надяваме новите дати на трите му концерта в България да не се променят, след като срещата през март не се състоя. Очакваме ексцентричния цигулар да представи албума си „Royal Garage“ на 16 юни във Варна, на 17-ти юни в София и на 19-ти юни в Пловдив. През годините той доказа, че обича да смесва различни музикални култури, включително испанско фламенко, аржентинско танго и джипси музика. В интерпретациите му се открива силното влияние на арабската и еврейската култура. Обяснението за това е лесно. 52 годишният музикант е роден в Ливан, но от над 20 години живее в Испания. Това жанрово разнообразие е отразено с особена сила в новия му албум „Royal Garage“. За избора на това заглавие  Ара има основателна причина: „Избрах това име, за да отдам почит на мястото, от където започнах да разбирам, че искам да стана музикант. По време на войната в Ливан, когато бяхме принудени да се крием в подземния гараж на сградата, в която живеехме, в очакване бомбардировките да приключат, всички бяхме много тъжни и много стресирани. Един ден започнах да свиря на цигулката си и тъгата спря, всичко се промени, атмосферата се промени, съседите ми започнаха да пеят, да танцуват, да свирят на различни инструменти. Силата на музиката промени хората и ги направи по-щастливи. Затова го нарекох „Royal Garage“, гаражът беше много тъмно място, но за мен това беше най-доброто място в света.“ Първият учител на Ара по цигулка е баща му. Когато е 12-сет годишен изнася първия си важен концерт. Две години по- късно получава стипендия, предоставена от германското правителство, за да учи в  Хановер в Училището за музика и театър. Доусъвършенства се в Лондонското училище за музика и театър Гилдхол.  Ара Маликян признава: „Благодарение на цигулката и музиката, напуснах Ливан, раздиран от гражданската война и отидох в Европа. Там успях да уча и сега водя достоен живот благодарение на музиката.“ Днес, когато светът отново е изправен не само пред войните, гладът, алчността и егоизма, които унищожават планетата, днес когато се борим с вируса, покосил хиляди човешки живота, Ара Маликян като музикант има и своята гражданска позиция: „Допускаме едни и същи грешки, водим едни и същи войни, причините за тези войни винаги са едни и същи. Наистина не знам какво е решението, но трябва да има повече изкуство, повече музика, повече култура в обществото,  за да можем да имаме по-чувствителни и осъзнати хора, това е най-важното. Можем да станем по-човешко общество, с повече уважение към други култури, други гледни точки и други начини на мислене. Трябва да се опитаме да подобрим нашия свят, дори и да е много трудно.“ И с  новия си албум Ара Маликян демонстрира тази своя позиция, смесвайки различни жанрове, различни култури, работейки със световноизвестни музиканти от цял свят. За албума "Royal Garage" Ара Маликян се спря на испанския рапър, автор и продуцент Казе О. В „Los Dias de Gloria“ пее кубинският певец и автор Пабло Миланез. Ара Маликян си сътрудничи и с аржентинския музикант и композитор  Андрес Каламаро, носител на "Латино Грами". В песента „Voglio Vederti Danzare“ гласът е на 74 годишния италиански певец и автор Франко Батиато. Фламенко дивата Естрела Моренте изпъква в композицията „Pa Ti“.Откроява се и името на арменско- американския певец и мултиинструменталист Серж Танкян, фронтменът на хеви метъл групата „System of a Down“, както и испанският рок певец и автор  Енрике Бънбъри. Ара Маликян внимателно подбира гост музикантите, които правят албума "Royal Garage" пъстър и жанрово разнообразен. За сътрудничеството си с най- големите имена от цял свят Ара признава: „В кариерата си имах възможността да работя с различни музиканти, което ми помогна да науча много за различните видове музика. Идентифицирах се с хората, които ми сътрудничат в този албум. Предизвикателството беше много просто, защото възнамерявах да свиря в стила на тези изпълнители, но по нов начин, така че дори създадохме някои нови стилове.“- завършва Ара Маликян.