Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Волните градски пчели във времена на пандемия

Коронавирусът не засяга пчелите, но пестицидите продължават да ги убиват, смята пчеларят Петър Вълчовски

Снимка: БГНЕС

Все по-често в населените места навсякъде по света виждаме различни животни, които приближават хората в търсене на храна. Някои просто си връщат отдавна завзети от нас територии. Но има и животни, които са станали неизменна част от урбанистичния пейзаж. Такива именно са жужащите ни приятели. В София пчелите си имат дори музей. Един от най-малките музеи в столицата всъщност представлява къща кошер с формата на пчелна килийка. Изработен е изцяло от глина, защото задържа топлината. На покрива има зелени растения и цветя. В музея има демонстрационни кошери, особено интересни за децата.
 

Сега нито деца, нито възрастни жужат наоколо в опит да разберат повече за живота на едно от най-енигматичните и полезни същества на планетата. Пчелите обаче са навсякъде в пандемичните времена, незасегнати от ограниченията за хората. Нещо повече, градските пчели дори ни правят повече впечатление наред с пролетните песни на птиците, които чуваме по-отчетливо, изолирани в домовете си. Какво се случва с питомците в Музея на пчелата през последния месец и половина? Петър Вълчовски, чийто делник е свързан както с музея, така и със сдружението „Био Град”, следи състоянието им редовно.

Снимка: Лъчезар Вълев

Пчелите са в много добро състояние. Наоколо има цъфнали череши и круши и те усилено работят. Майката е снесла много яйца, запечатани грижливо в кошерите. Стотици млади пчели ще се родят до дни”, разказва той в предаването "Изотопия".

А отдолу се изграждат пити с восък и мед. Медът обаче още не е готов. Отвъд музея Петър има кошери в подножието на Витоша. И там пчелите са добре. Промяната в природата насред пандемия е повече от осезаема. "Не прелитат самолети, а въздухът е по-чист” - Петър изрича онова, което всички забелязваме.

Пандемичната човешка изолация има положителен ефект и върху развитието на Музея на пчелата. В „Изотопия” първи научихме, че той ще се дигитализира.

„Работим с нашите програмисти усилено по платформата. Камери се слагат, сензори. Особено се радвам, че децата, които са вкъщи, ще могат със специален код да влязат и да видят какво се случва в музея на живо”, обяснява Петър.

Снимка: Лъчезар Вълев

От сдружението „Био Град”, което стои зад музея, от миналата година работят по проект, посветен на градските пчели. Целта: със сензорите и камерите да проследят както влиянието на външните условия над пчелите – температурата, запрашеността и влажността на въздуха, околните звуци, но и да следят какво се случва вътре в кошерите. Все пак Петър прави важното уточнение, че градските пчели не са по-различни от останалите.

Имат ли обаче проблеми с имунната им система, причинени от коронавируса?

В края на миналата година пчелата се сдоби със супертитлата „най-важното живо същество на планетата”. От Института Earthwatch стигнаха до заключението на среща на Кралското географско дружество в Лондон. Причината: изследване, според което пчелата е единственото живо същество, което не може да пренася патогени от какъвто и да е вид. Тогава влияят ли на пчелите вирусите, които тормозят хората и другите животни? Петър е убеден, че отговорът на въпроса е: „Не”.

„Вирусите, които пчелите имат, са специфични и засягат главно тях”, пояснява той.

Социалната изолация на хората не се отразява на градските пчели, но друг стар проблем, предизвикан от човека, продължава да ги заплашва – пръскането с пестициди. Именно то отслабва пчелния имунитет и убива жужковците.

„Чувам, че пак се пръска с пестициди в някои райони на България. Имаше снимки във Фейсбук. Ако това е така, е много жалко. В условията на коронапандемията се продължава с пръскането и убиването на пчелите”, тревожи се Петър.

Добрата новина е, че градските пчели са по-скоро опазени от пестицидите. А иначе - в града има много пчели и то в непосредствена близост до нас – по балконите ни и край климатиците на жилищата ни. За да ги откриете, трябва просто да се огледате.

Снимка: БГНЕС

Гурме ли е градският мед? „Тук медът става много добър, тъй като имаме различни видове паша”, уверява Петър.

И понеже градският медец е особено вкусен, а очевидно в момента имаме доста свободно време, спокойно можем да посегнем към градското пчеларство. От „Био Град” ще ни помогнат и готвят обучение. То ще бъде особено полезно за онези, които ще трябва да сменят работата си в тези трудни времена. Ето го и първия съвет за кандидат пчеларите: „Добрият пчелар винаги оставя достатъчно мед за пчелите си, за да изкарат зимния период”.

А иначе - колкото повече кошери, толкова по-добре, защото 80% от растенията по света и 70 на сто от земеделските култури зависят от пчелите. Само една колония е способна да опраши около 300 милиона цветя на ден. Ако няма пчели, няма да има флора, без нея и фауна.

Въпреки това пчелите изчезват с ужасяващо темпо заради всевъзможни човешки дейности, най-вече споменатата употреба на пестициди. Хората, които се грижат за пчелите, са го разбрали много добре. През 2014-а не кой да е, а актьорът Морган Фрийман се захваща с пчеларство в Мисисипи, където живее. Наричат фермата му убежище за пчели. Всичко започва с 26 кошера от Арканзас. Ето какво казва Фрийман за пчелите още през 2016-а пред Лари Кинг:

„Има ужасяващи загуби на пчелни колонии, особено в САЩ. Не знам как е на други места по света, но мащабите на явлението според учените са заплашителни.”

За да даде своя принос към опазването на пчелите, Фрийман засажда някои от любимите им цветя и дървета. Твърди, че никога не слага предпазен костюм, когато навестява жужащите си питомци. Не добива мед, просто се грижи за тях. У нас също има морганфриймановци.

Те са много и са неизвестни, добри, възрастни пчелари. Има прекрасни хора, които се занимават с това”, категоричен е Петър.

И на начинаещите, и на напредналите той напомня че, „човешката алчност влияе върху пчелите в световен мащаб”.

Ако пък вие искате безкористно да пожужите с градските пчели, чуйте цялото интервю с Петър Вълчовски в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Бетани Хюз

Проф. Бетани Хюз: България е много специално място

В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България". Проф. Бетани Хюз е автор на два епизода "Съкровищата на България" от документалната поредица "Съкровищата на света", която се излъчва в 120 държави по света. Хюз е историк, писател, автор на..

публикувано на 28.11.24 в 11:35

Набират средства за 2 асансьора за достъп на хора с двигателни нарушения до водна среда

На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..

публикувано на 27.11.24 в 11:24
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40