Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Волните градски пчели във времена на пандемия

Коронавирусът не засяга пчелите, но пестицидите продължават да ги убиват, смята пчеларят Петър Вълчовски

Снимка: БГНЕС

Все по-често в населените места навсякъде по света виждаме различни животни, които приближават хората в търсене на храна. Някои просто си връщат отдавна завзети от нас територии. Но има и животни, които са станали неизменна част от урбанистичния пейзаж. Такива именно са жужащите ни приятели. В София пчелите си имат дори музей. Един от най-малките музеи в столицата всъщност представлява къща кошер с формата на пчелна килийка. Изработен е изцяло от глина, защото задържа топлината. На покрива има зелени растения и цветя. В музея има демонстрационни кошери, особено интересни за децата.
 

Сега нито деца, нито възрастни жужат наоколо в опит да разберат повече за живота на едно от най-енигматичните и полезни същества на планетата. Пчелите обаче са навсякъде в пандемичните времена, незасегнати от ограниченията за хората. Нещо повече, градските пчели дори ни правят повече впечатление наред с пролетните песни на птиците, които чуваме по-отчетливо, изолирани в домовете си. Какво се случва с питомците в Музея на пчелата през последния месец и половина? Петър Вълчовски, чийто делник е свързан както с музея, така и със сдружението „Био Град”, следи състоянието им редовно.

Снимка: Лъчезар Вълев

Пчелите са в много добро състояние. Наоколо има цъфнали череши и круши и те усилено работят. Майката е снесла много яйца, запечатани грижливо в кошерите. Стотици млади пчели ще се родят до дни”, разказва той в предаването "Изотопия".

А отдолу се изграждат пити с восък и мед. Медът обаче още не е готов. Отвъд музея Петър има кошери в подножието на Витоша. И там пчелите са добре. Промяната в природата насред пандемия е повече от осезаема. "Не прелитат самолети, а въздухът е по-чист” - Петър изрича онова, което всички забелязваме.

Пандемичната човешка изолация има положителен ефект и върху развитието на Музея на пчелата. В „Изотопия” първи научихме, че той ще се дигитализира.

„Работим с нашите програмисти усилено по платформата. Камери се слагат, сензори. Особено се радвам, че децата, които са вкъщи, ще могат със специален код да влязат и да видят какво се случва в музея на живо”, обяснява Петър.

Снимка: Лъчезар Вълев

От сдружението „Био Град”, което стои зад музея, от миналата година работят по проект, посветен на градските пчели. Целта: със сензорите и камерите да проследят както влиянието на външните условия над пчелите – температурата, запрашеността и влажността на въздуха, околните звуци, но и да следят какво се случва вътре в кошерите. Все пак Петър прави важното уточнение, че градските пчели не са по-различни от останалите.

Имат ли обаче проблеми с имунната им система, причинени от коронавируса?

В края на миналата година пчелата се сдоби със супертитлата „най-важното живо същество на планетата”. От Института Earthwatch стигнаха до заключението на среща на Кралското географско дружество в Лондон. Причината: изследване, според което пчелата е единственото живо същество, което не може да пренася патогени от какъвто и да е вид. Тогава влияят ли на пчелите вирусите, които тормозят хората и другите животни? Петър е убеден, че отговорът на въпроса е: „Не”.

„Вирусите, които пчелите имат, са специфични и засягат главно тях”, пояснява той.

Социалната изолация на хората не се отразява на градските пчели, но друг стар проблем, предизвикан от човека, продължава да ги заплашва – пръскането с пестициди. Именно то отслабва пчелния имунитет и убива жужковците.

„Чувам, че пак се пръска с пестициди в някои райони на България. Имаше снимки във Фейсбук. Ако това е така, е много жалко. В условията на коронапандемията се продължава с пръскането и убиването на пчелите”, тревожи се Петър.

Добрата новина е, че градските пчели са по-скоро опазени от пестицидите. А иначе - в града има много пчели и то в непосредствена близост до нас – по балконите ни и край климатиците на жилищата ни. За да ги откриете, трябва просто да се огледате.

Снимка: БГНЕС

Гурме ли е градският мед? „Тук медът става много добър, тъй като имаме различни видове паша”, уверява Петър.

И понеже градският медец е особено вкусен, а очевидно в момента имаме доста свободно време, спокойно можем да посегнем към градското пчеларство. От „Био Град” ще ни помогнат и готвят обучение. То ще бъде особено полезно за онези, които ще трябва да сменят работата си в тези трудни времена. Ето го и първия съвет за кандидат пчеларите: „Добрият пчелар винаги оставя достатъчно мед за пчелите си, за да изкарат зимния период”.

А иначе - колкото повече кошери, толкова по-добре, защото 80% от растенията по света и 70 на сто от земеделските култури зависят от пчелите. Само една колония е способна да опраши около 300 милиона цветя на ден. Ако няма пчели, няма да има флора, без нея и фауна.

Въпреки това пчелите изчезват с ужасяващо темпо заради всевъзможни човешки дейности, най-вече споменатата употреба на пестициди. Хората, които се грижат за пчелите, са го разбрали много добре. През 2014-а не кой да е, а актьорът Морган Фрийман се захваща с пчеларство в Мисисипи, където живее. Наричат фермата му убежище за пчели. Всичко започва с 26 кошера от Арканзас. Ето какво казва Фрийман за пчелите още през 2016-а пред Лари Кинг:

„Има ужасяващи загуби на пчелни колонии, особено в САЩ. Не знам как е на други места по света, но мащабите на явлението според учените са заплашителни.”

За да даде своя принос към опазването на пчелите, Фрийман засажда някои от любимите им цветя и дървета. Твърди, че никога не слага предпазен костюм, когато навестява жужащите си питомци. Не добива мед, просто се грижи за тях. У нас също има морганфриймановци.

Те са много и са неизвестни, добри, възрастни пчелари. Има прекрасни хора, които се занимават с това”, категоричен е Петър.

И на начинаещите, и на напредналите той напомня че, „човешката алчност влияе върху пчелите в световен мащаб”.

Ако пък вие искате безкористно да пожужите с градските пчели, чуйте цялото интервю с Петър Вълчовски в звуковия файл. 


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Катерушки от детството - спомен с вкус на желирани бонбони

В зелените градинки на София от десетилетия живее внушителна мозаечна менажерия. Със сигурност сте виждали, а може би и набързо подминавали скулптурите на слончета, камили, носорози, катерици и други четирикраки и двукраки, уютно разположени в централни и квартални столични карета и кьошета. Каменните животни на София обаче са всякакви – има..

публикувано на 15.09.21 в 15:28
Илиана Дъбова

„За“ или „против“ дистанционното образование

„За“ или „против“ дистанционното образование и то на прага на новата учебна година. Темата остава в дневния ред на учители, деца и родители. Въпреки че за сега учебната година ще бъде открита присъствено. И дистанционната форма обаче си има своето място. Илиана Илиева-Дъбова и Арзун Ариф са две учителки, които тази година получиха..

публикувано на 15.09.21 в 08:02

Преводачите на българските контингенти за битието си в Афганистан сега

Забравихме ли наши хора в Афганистан ? Българските военни се изтеглиха в края на юни. Американските военни - в края на август. Сред хаоса на „изтеглянето“ стотици останаха затворени в обявеното от талибаните вече Ислямско емирство. Двама българи разказват за живота си там под властта на талибаните . Това са преводачите на..

публикувано на 14.09.21 в 18:21
Бойко Антонов

Бойко Антонов: Ние сме мравчиците, които събират зрънца, за да могат децата да учат

В българските училища са обхванати около 10-15% от българските деца зад граница, Това е много малък процент , каза в интервю за БНР Бойко Антонов, един от основателите на българското училище „Христо Ботев“ във Вашингтон.  Учебната година там вече е започнала.  В българското училище във Вашингтон учат около 60 деца. Очакват да се включат и..

публикувано на 14.09.21 в 11:42
Милен Хальов

Трилогията за Кало Змея приключва с темата за прошката

Трета част от историята за Кало Змея вече е на книжния пазар. Основна в последната част от трилогията е темата за прошката, каза пред БНР авторът на поредицата Милен Хальов. „Това е особена тема за деца, понеже те нямат нужда от кой знае какви големи прошки в живота си – нито да получат, нито да дадат. Обаче темата излезе от само себе си..

публикувано на 13.09.21 в 16:08
Джавед Нури

Афганистан през погледа на афганистанец, който живее от 20 години в България

Афганистан е огромен и отворен въпрос пред световните политици. Какво се случва там през погледа на афганистанец , който живее почти 20 години в България - това е Джавед Нури - афганистанец, който идва едва 16-годишен у нас. "Зохра " - по името на персийската богиня на музиката - така се нарича оркестърът в Афганистан, в който свирятсамо..

публикувано на 13.09.21 в 12:46
Радка Станева с дъщеря си Руми

Изпитанието на Радка Станева да полага грижи за дъщеря си с увреждане

Радка Станева от Пазарджик е майка на дете с увреждане, която е посветила живота си на хората с такива проблеми.   Тя определя себе си като щастлива майка с големи мечти. Мечтите й обаче са свързани с двете й дъщери, едната от които е с увреждане. Това прави животът ѝ по-различен. "Аз имам в семейството си човек с увреждане, голямата..

публикувано на 12.09.21 в 16:22