Елица е третото дете в семейството, чакано и желано. Трябвало да се роди на 24 декември и да бъде големият коледен подарък за семейството. Родила се 13 дни по рано. От неонатолога майката Светла чула един куп диагнози – синдром на Даун, съмнения за частична липса на хранопровод и за шум на сърцето.
„Трудно ми е да го обясня. Очакваш нещо хубаво да ти се случи. И когато ти се случи нещо по-различно, би следвало лекарите, тези, които трябва да ти дадат кураж – те не го правят. Няма никаква психологическа подкрепа в АГ болниците, а трябва да има“, казва майката на Елица пред БНР.
„Очаквах нещо прекрасно, но си тръгнах с чехлите, без бебе, което беше в друга болница, без снимки, без букети. Беше много тъжно“, спомня си жената. Прибирайки се у дома, се чувствала сякаш светът свършва. „През следващите месеци ми се е искало да се събудя и това да е сън.“
Освен с присъдата на лекарите, които казват на родителите, че са обречени за цял живот, когато имат дете със синдром на Даун, родителите се сблъскват и със специфичните грижи, които трябва да предприемат, пояснява Светла, която не е усетила неглижиране или отдръпване от страна на близки хора, защото детето й е с увреждане. Не е така обаче с реакциите на обществото.
„Ние в България се страхуваме от различните и когато нещо не ни е познато, много често вместо да се опитаме да ги разберем, да научим нещо ново, ние се отдръпваме, започваме да чукаме на дърво – „да не дава Господ“. Нашите деца не са заразни. Много хора не знаят как да постъпят“, споделя майката на Елица.
„Ние като общество имаме голяма толерантност към хората, които се държат невъзпитано, арогантно, псуват, хвърлят боклуци, не смеем да им направим забележка, обаче когато видим едно дете от аутистичен спектър, дете с увреждания, което се държи по-различно от останалите деца, сме склонни веднага да обвиним родителите, че не са го възпитали добре.“
Елица е посещавала масова детска градина. Сега денят й в училище започва с посещение при ресурсния учител Олга Милева. „Много неща знае. Буквичките познава, цифричките. Опитваме се да нареждаме срички. Обича пъзели. Обича много песнички.“
По-специфична е работата върху говора на Елица, но на този етап резултатите идват бавно, пояснява ресурсният учител.
След специалните занимания Ели отива във своя клас 1 „г“ с класен ръководител Росена Хаджиева, която още на първата родителска помощ усетила нагласа на другите родители да помогнат, като говорят с децата си за приемането на Елица. „Ето, втори месец аз няма оплакване от родител, няма оплакване от дете. Напротив, майките казват – можем ли и ние да направим нещо за това дете“, разказва класният ръководител на Ели.
Според Росена Хаджиева всичко започва с това да научим малките деца на „търпимост, толерантност и човешко отношение“. Това е и мечтата на майката – „на този етап тя да бъде приета, да бъде социализирана и да има приятели“.
Не смее да мечтае за нещо повече, защото не иска да се разочарова. „Лошото е, че тук, в България, колкото по-големи стават децата с проблеми в развитието, толкова по-трудно се социализират и намират своята среда. Докато са малки, различията между моето дете и останалите без диагноза не се забелязват толкова. Колкото повече общувам с родители на по-големи деца, толкова повече усещам едно омерзение, един гняв, една тъга, защото те остават затворени у дома.“
Репортажът за Елица е част от кампанията на УНИЦЕФ в подкрепа на невербалните деца у нас. Българското национално радио е медиен партньор на инициативата.За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..
Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно. Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..
Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..
Преди 23 години е учредена Бреслеровата награда . Учените или лекарите, които имат право да се състезават за нея могат да живеят в която и да е държава по света, но трябва да имат медицински или научни изследвания, които да допринасят за лечението на хората, загубили зрението си . През 2019 г. в списъка на учените получили високото отличие е..
Летният сезон е пред провал, предупреждават хотелиери и работодатели по Южното Черноморие. Причината - задълбочаването на кризата с липсата на работници и персонал за туристическите обекти . Само по Южното Черноморие за предстоящия сезон се търсят 27 хиляди работници. Междувременно посолствата в трети държави извън ЕС, откъдето се чака работна..
Деца и възрастни носеха цветя за извънземните, някои ги чакаха с глави лук. Казваха, че не се страхуват : - Вярвате ли, че ще дойдат? - Вярвам, защото тази заран пак съобщиха, вестниците четем. - Те дали биха могли да помогнат на България с нещо? - Ами казаха: "Ще помогнем". -..
Емблематичното за поколения студенти и преподаватели пространство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - "Яйцето", започва нов етап от своето съществуване. То вече ще бъде съвременно пространство за публични събития, в което ще се помещава и модерна лаборатория. " Залата има невероятна акустика . Направихме специално озвучаване. Може..
Българският Червен кръст започна раздаването на хранителни пакети за нуждаещи се от цялата страна по програмата за храни и основно материално..
" След направените конституционни промени българската правна система прилича на човек, на когото са предписали силни лекарства, които нямат нищо общо с..
У нас се прилагат едни от най-модерните стратегии за лечение на сърдечносъдови заболявания. Има сравнително бърз достъп до нови лекарства и до някои..