Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Прилепите – беззащитни, непознати и лесни за набеждаване

В 17:00 ч. на 30 януари е премиерата на документалния филм „В малкия голям свят на прилепите”. Той и последвалата дискусия ще бъдат предавани на живо във Фейсбук страницата на Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, както и във Фейсбук страницата и Ютюб канала на „36 маймуни” – организация за съвременно алтернативно изкуство и култура. Режисьор е Гергана Димитрова, която е и културолог:

„На премиерата ще си говорим за прилепите и какво е това да ги изследваш, да обичаш науката и да искаш да бъдеш добър учен. Повод за филма е работата на Антония Хубанчева – чаровна прилеположка, която работи по своята докторантура и всъщност именно тя е в основата на филма. Освен това прилепите станаха много известни миналата година като причинители на пандемията от Covid-19, което впоследствие се оказа, че не е съвсем така. Засягаме и това във филма.”

На премиерата на документалния филм ще участват и учени, които ще обсъдят със зрителите митовете и легендите за прилепите, фалшивите новини по техен адрес и доверието в научното знание. Сред тях е ентомологът доц. Николай Симов от Националния природонаучен музей при БАН, който подчерта:

„Прилепите, също като хората, страдат от коронавируси. Настоящият коронавирус не е свързан с тях. Грешно ги набедихме за това нещо. Разбира се, те също са „резервоари” на доста заболявания в дивата природа, но ако те действително бяха толкова страшни, и този въпрос също е разгледан във филма, вече човечеството нямаше да го има заради тях. Подобни коронавируси са намирани дори на Балканския полуостров. Бил съм свидетел как в части от България хора събират прилепи, за да ги ядат, продават или да приготвят някакви безумни „любовни еликсири”. Надявам се това да се случва все по-рядко.

Разделение по въпроса добри или лоши са прилепите има в Зимбабве. Там някои племена ги смятат за талисмани и добри вестоносци, а други – за най-лошото нещо на света. Мнението на Гергана Димитрова:

„Когато не познаваме нещо и то ни изглежда странно, започваме да проектираме върху него от една страна страховете си, а от друга – надеждите си. Все още прилепите са доста непознати същества. Същевременно те представляват много голяма част от бозайниците и живеем редом с тях. В България има богатство на различни видове прилепи. Важно е да бъдат изучавани, защото например те не страдат от рак, не развиват артрит и имат свойства, които, ако изучим по-добре, бихме могли да си помогнем.”

Към което доц. Симов допълва:

„Изучаването на прилепите е причина да се разбере, че пеперудите чуват. Назад във времето, отваряйки бутилка вино, един ентомолог е установил, че от скърцащия звук около него започват да „валят” пеперуди. Замислил се е защо се получава така и е установил, че въпросният скърцащ звук напомня на нощните пеперуди на прилепите, което означава, че те чуват прилепите.


Освен прилепите и на насекомите често се гледа като на неприятни животни. Това обаче е неоправдано, смята ентомологът:

Почти всички рекорди при животните се държат от насекоми – най-бързи, най-силни, най-издръжливи. Те са и толкова полезни. Без тях светът би бил без растения, плодове и зеленчуци. А светът без прилепи пък би означавал свят със свръхпопулация на насекоми. В природата нищо не е по-лошо или по-добро, защото всичко е свързано. Смятам, че е още по-трудно да се представят насекомите като симпатични за хората, в сравнение с прилепите. Обикновено когато хората видят прилеп,  казват: „Не го пипай”, а насекомото може направо да го смачкат. Моите най-любими насекоми са дървениците, които се приемат за едни от най-странните насекоми, но са и най-разнообразната група. Те са с невероятни форми, багри и цветове. Те нямат една-единствена характерна форма и радват окото. В някои случаи, за да ги зърнеш, обаче е необходимо дори да погледнеш през микроскоп. ”

Но да се върнем на прилепите. Техният вид може да ни изненада приятно с фактите, че възрастните осиновяват осиротели малки прилепчета, както и че правят своеобразни „детски градини”, в които ги отглеждат и обучават, като за това си има и специален прилеп-отговорник, понякога и повече от един, които ги пазят, докато останалите ловуват. В настоящия проект обектът на изследване е голям нощник, казва Гергана Димитрова:

„Това, което не знаех за този вид е, че той не яде един особен скакалец – най-шумният европейски скакалец, въпреки че много го обича. А пък прилепите са много лакоми животни, много силно мляскат, лично съм ги чувала. Ако им подадеш този скакалец в устата, на мига ще го изядат, но не могат да го улавят. А защо това е така – разказваме във филма, както и с какво този скакалец е така хитър.”

А доц. Симов добавя, че изследването защо прилепите не могат да уловят скакалеца е нова научна разработка, осъществена в България с български прилепи и скакалци. Той разказва и за българската следа в сензорната екология:

„Това направление изследва връзките между поведението, околната среда и как чрез сетивата успяваме да общуваме със себеподобни. Имах щастието да познавам човека, който даде началото на голяма част от тези изследвания в България – Бьорн Симерс. Той беше очарован от нашата страна, аз също останах очарован от него. Той идваше от една от най-подредените европейски държави и още на 10-ия ден отиде в циганската махала на село Дойренци, прекара си чудесно с тамошните жители, върна се и беше щастлив. Той е пример, че ако човек има желание за работа, пречки няма. Той беше инвалид с двете ръце, но докторантурата му беше посветена на сензорната екология на прилепите. Освен това знаеше пет езика и за година и половина научи български до степен да различава игри на думи. Този човек започна тези изследвания и създаде станцията в Табачка в природен парк „Русенски Лом”. Помогна на много хора да развиват това направление почти по целия свят. Можем да се гордеем, че голяма част от тях в началото на своята кариера са били в България.

Сред другите теми, които се очаква да бъдат засегнати „В малкия голям свят на прилепите”, е дали с изкуство хората могат да изострят критичността си. Може, вярва Гергана Димитрова:

„Изкуството популяризира идеите, откритията и новите хипотези. С развитието на технологиите се появят и много дилеми и въпроси, за които обществото трябва да бъде готово, т. е. да се направи по-широк обществен дебат. Другата страна е да се запознае обществото с методологията на науката, за да не се поддават хората на странни и неверни новини, защото едно критично мислене веднага би проверило верността на фактите – какво вече е установено и по какво се работи. Науката и изкуството биха могли да си бъдат много полезни, тъй като науката е много вдъхновяваща. Тя ни дава картината за света, в който живеем и за нас самите. С всяко ново научно откритие тази картина се променя.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: www.36monkeys.org

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Опасни горещини в Европа може да отнемат живота на 80 хиляди души допълнително всяка година

Опасно високи температури може да отнемат живота на 50% повече хора в Европа до края на века. Това е установило ново изследване , според което заради горещо време всяка година може да има 80 хиляди смъртни случая повече. Изследването проверява дали броят на хората, които ще загинат заради горещини, ще бъде по-малък от този на оцелелите при студове...

публикувано на 28.01.25 в 05:21
Юлиян Попов

Юлиян Попов: Енергийният ни сектор се развива хаотично

"Не мисля, че има някаква тайнственост или някаква тайна. Това е прехвърляне на топка между София и Брюксел и уточняване на въпросния план. Страната е внесла в Брюксел разработена чернова за краен вариант , която трябва да бъде коментирана от Брюксел." Това каза пред БНР Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите и експерт по..

публикувано на 27.01.25 в 11:05
Ботаническа градина - БАН - София

През лабиринта на историята и очарованието на Ботаническата градина на БАН в столицата

"Представете си, че вече сме стигнали в Градината, която се намира в полите на Витоша - дали пеша, или с кола... Вървим по алеята и пред нас се редуват групи от иглолистни и широколистни дървета и храсти.  Вечнозелените иглолистни дървета изглеждат натруфено със своите гъсти зелени премени, а листопадните - голи и самотни , с накацали..

публикувано на 24.01.25 в 19:15
Екоакция за почистване на бреговете на Тунджа

Екоакцията по бреговете на Тунджа продължава

Екоакция за почистване на бреговете на Тунджа започна тази седмица общината в Ямбол. От предприятието "Паркове и зони за отдих и спорт" призоваха рибарите да не замърсяват с отпадъци, а леките автомобили, с които идват на риболов, да са извън коритото на реката. Топлото време в началото на годината предизвика стотици рибари да..

публикувано на 13.01.25 в 10:57

Най-богатите хора на планетата вече са използвали своя символичен дял въглероден диоксид

Най-богатите хора на планетата само за 10 дни са използвали своя дял от т.нар. бюджет за въглероден диоксид, който им се полага за настоящата година. Това съобщи британското издание "Гардиън", като се позова на анализ "Оксфам" . Потребителските навици на човек от най-богатия 1 процент от световното население вече са причинили средно 2,1 тона емисии с..

публикувано на 13.01.25 в 05:19

Как се образува мъглата: естествената и в градски условия?

Когато водната пара се кондензира в приземния въздушен слой се събуждаме с мъгла . Благоприятни условия за появата на мъгли има в умерения пояс на Северното полукълбо, заради атмосферните процеси. Закъсняла мярка ли е Зеленият билет в София? Мъглата намалява видимостта, скъсява хоризонта . Трудно ни е да се ориентираме в нея. " Мъглата..

публикувано на 12.01.25 в 14:36
Нина Касабова

През зимата у нас се предлагат вносни цветя

Цветята правят ежедневието ни по-красиво, те внасят топлина в нашия живот.  Какви цветя избират плевенчани за празнични случаи, какво препоръчват специалистите и какви да са грижите през зимата за стайните ни растения? От години Нина Касабова предлага различни цветя на плевенчани. Въпреки зимния сезон красив букет или саксия могат да се избират от..

публикувано на 12.01.25 в 06:47