В 17:00 ч. на 30 януари е премиерата на документалния филм „В малкия голям свят на прилепите”. Той и последвалата дискусия ще бъдат предавани на живо във Фейсбук страницата на Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, както и във Фейсбук страницата и Ютюб канала на „36 маймуни” – организация за съвременно алтернативно изкуство и култура. Режисьор е Гергана Димитрова, която е и културолог:
„На премиерата ще си говорим за прилепите и какво е това да ги изследваш, да обичаш науката и да искаш да бъдеш добър учен. Повод за филма е работата на Антония Хубанчева – чаровна прилеположка, която работи по своята докторантура и всъщност именно тя е в основата на филма. Освен това прилепите станаха много известни миналата година като причинители на пандемията от Covid-19, което впоследствие се оказа, че не е съвсем така. Засягаме и това във филма.”
На премиерата на документалния филм ще участват и учени, които ще обсъдят със зрителите митовете и легендите за прилепите, фалшивите новини по техен адрес и доверието в научното знание. Сред тях е ентомологът доц. Николай Симов от Националния природонаучен музей при БАН, който подчерта:
„Прилепите, също като хората, страдат от коронавируси. Настоящият коронавирус не е свързан с тях. Грешно ги набедихме за това нещо. Разбира се, те също са „резервоари” на доста заболявания в дивата природа, но ако те действително бяха толкова страшни, и този въпрос също е разгледан във филма, вече човечеството нямаше да го има заради тях. Подобни коронавируси са намирани дори на Балканския полуостров. Бил съм свидетел как в части от България хора събират прилепи, за да ги ядат, продават или да приготвят някакви безумни „любовни еликсири”. Надявам се това да се случва все по-рядко.”
Разделение по въпроса добри или лоши са прилепите има в Зимбабве. Там някои племена ги смятат за талисмани и добри вестоносци, а други – за най-лошото нещо на света. Мнението на Гергана Димитрова:
„Когато не познаваме нещо и то ни изглежда странно, започваме да проектираме върху него от една страна страховете си, а от друга – надеждите си. Все още прилепите са доста непознати същества. Същевременно те представляват много голяма част от бозайниците и живеем редом с тях. В България има богатство на различни видове прилепи. Важно е да бъдат изучавани, защото например те не страдат от рак, не развиват артрит и имат свойства, които, ако изучим по-добре, бихме могли да си помогнем.”
Към което доц. Симов допълва:
„Изучаването на прилепите е причина да се разбере, че пеперудите чуват. Назад във времето, отваряйки бутилка вино, един ентомолог е установил, че от скърцащия звук около него започват да „валят” пеперуди. Замислил се е защо се получава така и е установил, че въпросният скърцащ звук напомня на нощните пеперуди на прилепите, което означава, че те чуват прилепите.”
„Почти всички рекорди при животните се държат от насекоми – най-бързи, най-силни, най-издръжливи. Те са и толкова полезни. Без тях светът би бил без растения, плодове и зеленчуци. А светът без прилепи пък би означавал свят със свръхпопулация на насекоми. В природата нищо не е по-лошо или по-добро, защото всичко е свързано. Смятам, че е още по-трудно да се представят насекомите като симпатични за хората, в сравнение с прилепите. Обикновено когато хората видят прилеп, казват: „Не го пипай”, а насекомото може направо да го смачкат. Моите най-любими насекоми са дървениците, които се приемат за едни от най-странните насекоми, но са и най-разнообразната група. Те са с невероятни форми, багри и цветове. Те нямат една-единствена характерна форма и радват окото. В някои случаи, за да ги зърнеш, обаче е необходимо дори да погледнеш през микроскоп. ”
Но да се върнем на прилепите. Техният вид може да ни изненада приятно с фактите, че възрастните осиновяват осиротели малки прилепчета, както и че правят своеобразни „детски градини”, в които ги отглеждат и обучават, като за това си има и специален прилеп-отговорник, понякога и повече от един, които ги пазят, докато останалите ловуват. В настоящия проект обектът на изследване е голям нощник, казва Гергана Димитрова:
„Това, което не знаех за този вид е, че той не яде един особен скакалец – най-шумният европейски скакалец, въпреки че много го обича. А пък прилепите са много лакоми животни, много силно мляскат, лично съм ги чувала. Ако им подадеш този скакалец в устата, на мига ще го изядат, но не могат да го улавят. А защо това е така – разказваме във филма, както и с какво този скакалец е така хитър.”
А доц. Симов добавя, че изследването защо прилепите не могат да уловят скакалеца е нова научна разработка, осъществена в България с български прилепи и скакалци. Той разказва и за българската следа в сензорната екология:
„Това направление изследва връзките между поведението, околната среда и как чрез сетивата успяваме да общуваме със себеподобни. Имах щастието да познавам човека, който даде началото на голяма част от тези изследвания в България – Бьорн Симерс. Той беше очарован от нашата страна, аз също останах очарован от него. Той идваше от една от най-подредените европейски държави и още на 10-ия ден отиде в циганската махала на село Дойренци, прекара си чудесно с тамошните жители, върна се и беше щастлив. Той е пример, че ако човек има желание за работа, пречки няма. Той беше инвалид с двете ръце, но докторантурата му беше посветена на сензорната екология на прилепите. Освен това знаеше пет езика и за година и половина научи български до степен да различава игри на думи. Този човек започна тези изследвания и създаде станцията в Табачка в природен парк „Русенски Лом”. Помогна на много хора да развиват това направление почти по целия свят. Можем да се гордеем, че голяма част от тях в началото на своята кариера са били в България.”
Сред другите теми, които се очаква да бъдат засегнати „В малкия голям свят на прилепите”, е дали с изкуство хората могат да изострят критичността си. Може, вярва Гергана Димитрова:
„Изкуството популяризира идеите, откритията и новите хипотези. С развитието на технологиите се появят и много дилеми и въпроси, за които обществото трябва да бъде готово, т. е. да се направи по-широк обществен дебат. Другата страна е да се запознае обществото с методологията на науката, за да не се поддават хората на странни и неверни новини, защото едно критично мислене веднага би проверило верността на фактите – какво вече е установено и по какво се работи. Науката и изкуството биха могли да си бъдат много полезни, тъй като науката е много вдъхновяваща. Тя ни дава картината за света, в който живеем и за нас самите. С всяко ново научно откритие тази картина се променя.”
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: www.36monkeys.org
Изкуственият интелект може да помогне на хората да разберат животинските езици, но не и да ги преведат , смятат изследователите от "Земни видове". Зад лабораторията с нестопанска цел стоят дарители като съоснователя на LinkedIn Рийд Хофман и семейната благотворителна организация на покойния вече съосновател..
В София започва традиционната кинопанорама на италианското планинарско кино „Истории от планината" в цели 3 филмови вечери. На 11, 12 и 13 февруари от 19:00 часа в Дома на киното ще ви представим подбрана селекция от 12 италиански филма - едни от най-добрите съвременни заглавия в жанра на приключенското и планинарското кино. Трите филмови..
Ще ви заведа там, където пак бих отишла - Исландия! Това не е просто земя на огън и лед . Това е богато илюстрован учебник по геология. Скандинавия , ако мога така да обобщя държавите - наследници на викингските територии, винаги са ме привличали с природата, с митологията на народите и държавното устройство. Исландия изглеждаше като трудно..
Опасно високи температури може да отнемат живота на 50% повече хора в Европа до края на века. Това е установило ново изследване , според което заради горещо време всяка година може да има 80 хиляди смъртни случая повече. Изследването проверява дали броят на хората, които ще загинат заради горещини, ще бъде по-малък от този на оцелелите при студове...
"Не мисля, че има някаква тайнственост или някаква тайна. Това е прехвърляне на топка между София и Брюксел и уточняване на въпросния план. Страната е внесла в Брюксел разработена чернова за краен вариант , която трябва да бъде коментирана от Брюксел." Това каза пред БНР Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите и експерт по..
"Представете си, че вече сме стигнали в Градината, която се намира в полите на Витоша - дали пеша, или с кола... Вървим по алеята и пред нас се редуват групи от иглолистни и широколистни дървета и храсти. Вечнозелените иглолистни дървета изглеждат натруфено със своите гъсти зелени премени, а листопадните - голи и самотни , с накацали..
Екоакция за почистване на бреговете на Тунджа започна тази седмица общината в Ямбол. От предприятието "Паркове и зони за отдих и спорт" призоваха рибарите да не замърсяват с отпадъци, а леките автомобили, с които идват на риболов, да са извън коритото на реката. Топлото време в началото на годината предизвика стотици рибари да..
Ако сте се събудили с главоболие след вчерашния празник, това най-вероятно е от изпития алкохол . За процеса на разграждане на алкохола от организма и..
"Може да се надяваме да не е така, но не трябва да си затваряме очите - струва ми се, че новият екип на Тръмп ще се стреми Европа да се превърне в..
Проф. Цоков е временно назначен, ще има конкурс за директор на Института по образованието . Това каза в предаването "РадиоТочка" министърът на..