Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Прилепите – беззащитни, непознати и лесни за набеждаване

В 17:00 ч. на 30 януари е премиерата на документалния филм „В малкия голям свят на прилепите”. Той и последвалата дискусия ще бъдат предавани на живо във Фейсбук страницата на Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, както и във Фейсбук страницата и Ютюб канала на „36 маймуни” – организация за съвременно алтернативно изкуство и култура. Режисьор е Гергана Димитрова, която е и културолог:

„На премиерата ще си говорим за прилепите и какво е това да ги изследваш, да обичаш науката и да искаш да бъдеш добър учен. Повод за филма е работата на Антония Хубанчева – чаровна прилеположка, която работи по своята докторантура и всъщност именно тя е в основата на филма. Освен това прилепите станаха много известни миналата година като причинители на пандемията от Covid-19, което впоследствие се оказа, че не е съвсем така. Засягаме и това във филма.”

На премиерата на документалния филм ще участват и учени, които ще обсъдят със зрителите митовете и легендите за прилепите, фалшивите новини по техен адрес и доверието в научното знание. Сред тях е ентомологът доц. Николай Симов от Националния природонаучен музей при БАН, който подчерта:

„Прилепите, също като хората, страдат от коронавируси. Настоящият коронавирус не е свързан с тях. Грешно ги набедихме за това нещо. Разбира се, те също са „резервоари” на доста заболявания в дивата природа, но ако те действително бяха толкова страшни, и този въпрос също е разгледан във филма, вече човечеството нямаше да го има заради тях. Подобни коронавируси са намирани дори на Балканския полуостров. Бил съм свидетел как в части от България хора събират прилепи, за да ги ядат, продават или да приготвят някакви безумни „любовни еликсири”. Надявам се това да се случва все по-рядко.

Разделение по въпроса добри или лоши са прилепите има в Зимбабве. Там някои племена ги смятат за талисмани и добри вестоносци, а други – за най-лошото нещо на света. Мнението на Гергана Димитрова:

„Когато не познаваме нещо и то ни изглежда странно, започваме да проектираме върху него от една страна страховете си, а от друга – надеждите си. Все още прилепите са доста непознати същества. Същевременно те представляват много голяма част от бозайниците и живеем редом с тях. В България има богатство на различни видове прилепи. Важно е да бъдат изучавани, защото например те не страдат от рак, не развиват артрит и имат свойства, които, ако изучим по-добре, бихме могли да си помогнем.”

Към което доц. Симов допълва:

„Изучаването на прилепите е причина да се разбере, че пеперудите чуват. Назад във времето, отваряйки бутилка вино, един ентомолог е установил, че от скърцащия звук около него започват да „валят” пеперуди. Замислил се е защо се получава така и е установил, че въпросният скърцащ звук напомня на нощните пеперуди на прилепите, което означава, че те чуват прилепите.


Освен прилепите и на насекомите често се гледа като на неприятни животни. Това обаче е неоправдано, смята ентомологът:

Почти всички рекорди при животните се държат от насекоми – най-бързи, най-силни, най-издръжливи. Те са и толкова полезни. Без тях светът би бил без растения, плодове и зеленчуци. А светът без прилепи пък би означавал свят със свръхпопулация на насекоми. В природата нищо не е по-лошо или по-добро, защото всичко е свързано. Смятам, че е още по-трудно да се представят насекомите като симпатични за хората, в сравнение с прилепите. Обикновено когато хората видят прилеп,  казват: „Не го пипай”, а насекомото може направо да го смачкат. Моите най-любими насекоми са дървениците, които се приемат за едни от най-странните насекоми, но са и най-разнообразната група. Те са с невероятни форми, багри и цветове. Те нямат една-единствена характерна форма и радват окото. В някои случаи, за да ги зърнеш, обаче е необходимо дори да погледнеш през микроскоп. ”

Но да се върнем на прилепите. Техният вид може да ни изненада приятно с фактите, че възрастните осиновяват осиротели малки прилепчета, както и че правят своеобразни „детски градини”, в които ги отглеждат и обучават, като за това си има и специален прилеп-отговорник, понякога и повече от един, които ги пазят, докато останалите ловуват. В настоящия проект обектът на изследване е голям нощник, казва Гергана Димитрова:

„Това, което не знаех за този вид е, че той не яде един особен скакалец – най-шумният европейски скакалец, въпреки че много го обича. А пък прилепите са много лакоми животни, много силно мляскат, лично съм ги чувала. Ако им подадеш този скакалец в устата, на мига ще го изядат, но не могат да го улавят. А защо това е така – разказваме във филма, както и с какво този скакалец е така хитър.”

А доц. Симов добавя, че изследването защо прилепите не могат да уловят скакалеца е нова научна разработка, осъществена в България с български прилепи и скакалци. Той разказва и за българската следа в сензорната екология:

„Това направление изследва връзките между поведението, околната среда и как чрез сетивата успяваме да общуваме със себеподобни. Имах щастието да познавам човека, който даде началото на голяма част от тези изследвания в България – Бьорн Симерс. Той беше очарован от нашата страна, аз също останах очарован от него. Той идваше от една от най-подредените европейски държави и още на 10-ия ден отиде в циганската махала на село Дойренци, прекара си чудесно с тамошните жители, върна се и беше щастлив. Той е пример, че ако човек има желание за работа, пречки няма. Той беше инвалид с двете ръце, но докторантурата му беше посветена на сензорната екология на прилепите. Освен това знаеше пет езика и за година и половина научи български до степен да различава игри на думи. Този човек започна тези изследвания и създаде станцията в Табачка в природен парк „Русенски Лом”. Помогна на много хора да развиват това направление почти по целия свят. Можем да се гордеем, че голяма част от тях в началото на своята кариера са били в България.

Сред другите теми, които се очаква да бъдат засегнати „В малкия голям свят на прилепите”, е дали с изкуство хората могат да изострят критичността си. Може, вярва Гергана Димитрова:

„Изкуството популяризира идеите, откритията и новите хипотези. С развитието на технологиите се появят и много дилеми и въпроси, за които обществото трябва да бъде готово, т. е. да се направи по-широк обществен дебат. Другата страна е да се запознае обществото с методологията на науката, за да не се поддават хората на странни и неверни новини, защото едно критично мислене веднага би проверило верността на фактите – какво вече е установено и по какво се работи. Науката и изкуството биха могли да си бъдат много полезни, тъй като науката е много вдъхновяваща. Тя ни дава картината за света, в който живеем и за нас самите. С всяко ново научно откритие тази картина се променя.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: www.36monkeys.org

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Монтират багажници за велосипеди в автобусите до Витоша

Любителите на планинското колоездене в София вече ще могат да стигат по-бързо и по-евтино до веломаршрутите на Витоша. Това става възможно след като от следващия месец  на автобусите на градския транспорт, водещи до планината, ще бъдат монтирани специални багажници за велосипеди . Първите автобуси, оборудвани с багажници за велосипеди ще се..

публикувано на 20.04.21 в 12:27
Павел Антонов от гражданска мрежа „БлуЛинк“

Ще имат ли бъдеще зелените идеи в новия парламент

„Категорично е обнадеждаваща тенденцията за участието вече и на български депутати природозащитници в новия парламент “, посочи в „Хоризонт до обед“ Павел Антонов от гражданска мрежа “БлуЛинк”, която работи в областта на природосъобразното и устойчиво развитие.  Антонов коментира бъдещите зелени политики в новото Народно събрание заради това, че..

публикувано на 20.04.21 в 11:18

Граждани сигнализират за разораване на защитени територии в парк „Витоша“

„В сряда сутринта някой е започнал да прави  23-метров паркинг в границите на парк „Витоша“ , на последния голям завой след урбанизираната част на кв. „Драгалевци“ в посока Алеко“. Това каза пред пред „Преди всички“ Зорница Стратиева, която е подала сигнал по случая в писма до прокуратурата, до Министерския съвет, до Министерството на околната..

публикувано на 19.04.21 в 10:22
Двойка домашни врабчета (Passer domesticus) - най-разпространеният в градовете вид от групата на пойните птици. За жалост през последните години популацията на врабчетата в градовете е силно намаляла.

Преброяване на врабчетата на 24 април

На 24 април за 5-а поредна година Българското дружество за защита на птиците ще извърши преброяване на врабчетата. Доброволците, които ще се включат в кампанията, трябва да се регистрират на сайта vrabcheta.bg. Преброяването ще се проведе от 9 до 12 часа.   Целта е да се установи популацията на 3-те вида врабчета, които се срещат у нас..

публикувано на 18.04.21 в 17:36
Розови пеликани

Къдроглави пеликани напускат местообитанията си, уплашени от енотовидно куче

Няколко двойки от къдроглавите пеликани в резервата „Сребърна“, край Силистра, вече се радват на своите малки, но хищник от рода енотовидно куче, който не е коренен за България, заплашва бъдещото поколение на останалите птици. Първите пеликанчета са излюпени върху две от общо четирите платформи в езерото, съобщи Момчил Петров,..

публикувано на 17.04.21 в 15:55
Започна кампания „Търси се лечебната иглика“

Започна европейската кампания „Търси се лечебната иглика“

България се включва в европейската кампания за гражданска наука "Търси се лечебната иглика". Поканени са всички любители на природата да дадат своя принос в изследване на вида и да помогнат за опазването му на европейско ниво. Кампанията започва първоначално в Естония през 2019 година, но днес вече повече от 20 държави се присъединяват към..

публикувано на 17.04.21 в 12:49

Груповите туристически пътувания да се възобновят през май, очакват от бранша

„ Очакваме от началото на месец май да започнат да се провеждат груповите туристически пътувания “, каза пред БНР Светлана Атанасова, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на туристическите агенции. Браншът изрази недоволство  от  последната заповед на министъра на здравеопазването , с която не се облекчават..

публикувано на 14.04.21 в 09:22