Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Във френското градче Юнгерсайм извозват отпадъците с коне и каруци

Френското градче Юнгерсайм
Снимка: Община Юнгерсайм

Във френското градче Юнгерсайм в Елзас извозват отпадъците с коне и каруци. Наскоро у нас беше прожектиран филмът „Какво чакаме още?“, посветен на този град с 2200 души, който прави много неща, за да намали своя екологичен отпечатък.

В специално интервю за БНР кметът на Юнгерсайм Жан-Клод Менш каза, че са се насочили към иновативни решения и действия.

Община Юнгерсайм стартира през 2009 г. програма за демокрация на участието, озаглавена „21 дейности за 21-ви век“, която обхваща всички аспекти на ежедневието: хранене, енергия, транспорт, място за живеене, пари, работа и училище.

„Тази програма се основава на три големи глави – интелектуална автономия, енергийна независимост, която е свързана с гражданското общество, демокрацията, свободата, солидарността. Най-емблематичната дейност е гражданското участие – демокрация на участието. Хората правят инвестиции, участват със своите знания, ноу хау и житейския си опит. По втората глава – енергийна независимост – най-емблематичната дейност е монтажът на фотоволтаични панели, така че оттук нататък ще произвеждаме толкова енергия, колкото е необходима на общината за консумация. А по отношение на изхранването – последната глава – създаване на верига от зърното до чинията. Това означава, че ние сеем, трансформираме процеса, ако е необходимо, комерсиализираме го и накрая се изхранваме с онова, което сме си произвели. Така създаваме веригата от зърното до чинията".

Френското градче Юнгерсайм                                       Снимка: Община Юнгерсайм

По думите му цената на тока в това селище е по-ниска.

„По-евтино е, доколкото ние консумираме онова, което сме произвели. След това продаваме голяма част от продукцията на доставчици на енергия и тогава енергията не е по-евтина.

В Юнгерсайм е създадена местната валута „репичка“ - „Le Radis“. 

„Обращението на валутата репичка се измерва със скоростта на движението ѝ или с процента на нейната употреба – т. е. колко домакинства я използват. Това са приблизително между пет и десет процента от домакинствата през годината. Това все още е доста малко. Но в сравнение с процента, който забелязваме в други региони на Франция – сме доста добре. Освен това валутата се измерва съобразно скоростта на циркулация. Колкото по-бързо циркулира, толкова повече са хората, които я използват, толкова по-добре е за икономиката", допълни в предаването "Графити по въздуха" Жан-Клод Менш.

Защо местната валута е наречена репичка? 

Репичка, защото отдавна бяхме решили да създадем допълнителна местна валута и за да намерим име, стартирахме конкурс. Така че помолихме населението да ни предлага идеите си за име. Избрахме репичката в резултат на конкурса, за да покажем, че идеята ни има и хумористична страна, за да не се вземаме много на сериозно, освен това можем да произнасяме думата и на местния диалект. Ние си имаме местен елзаски диалект, който все още се практикува и думата при нас се произнася не Ради, а Радик".

Френското градче Юнгерсайм           Снимка: Община Юнгерсайм

В Юнгерсайм е създадена фермата „Червената детелина“.  

„Да кажем че с коронакризата, точно в тази област забелязахме най-голямата промяна. Хората бяха затворени и малко или повече бяха принудени да купуват местни продукти. И точно тук видяхме възможност за развитие на местното производство, че има повече консуматори на местна продукция и хора, които са склонни на тази форма на консумация. С една дума – кризата понякога дава възможност да бъдат изтикани напред определени дейности. Такъв е случаят и със зеленчуковото производство. Такава е тенденцията – хората все повече да се придвижват към био и местни продукти“.

Някои от земеделските стопани използват стари сортове зърно от 19 век. На въпрос може ли човекът на бъдещето да се изхрани с храна от миналото,  Жан-Клод Менш отговори:

"Това е дълга история. Тук не става въпрос да се храним с храна от миналото, а да се храним с натурална храна. Установено е, че нашите предци, нашите прадядовци и баби са отглеждали натурални храни, натурално зърно. В последните генерации все повече отиваме към индустриални сортове зърно, хибридна, мутираща пшеница с все по-силно скъсени стъбла, за да се избягнат пораженията от проливните дъждове, за да се произвежда по-едра пшеница с по-високи добиви. Но този начин на производство води до много болести по зърното – гъбични заболявания, заболявания, причинени от насекоми, заради които растенията трябва да се третират. За да се избегне употребата на пестициди, която след това остава в произведения продукт, се обръщаме към тези стари сортове пшеница, това се видя и във филма – това често е сорт зърно с височина на стъблата от около два метра, които просто задушават плевелите. Няма нужда от химически препарати, понеже са резистентни на заболявания. Добивите са по-ниски, но човек трябва да знае какво иска. Така че това не е храна от миналото, а по-натурална храна, с по-ниска продуктивност".

Жан Клод Менш                                  Снимка: личен архив

Той коментира, че екологията означава да живееш сред природата и да я уважаваш и да се държиш към нея, както са правили предците ни.

"Земята се предава от поколение на поколение. От нашите прадядовци и баби, нашите дядовци и баби не са живи вече, те са притежавали тази земя, тя си остава и винаги е била предавана в добро състояние на следващото поколение. Но сега ние ще предадем тази земя на следващото поколение и това е голям проблем – в лошо състояние. Това не е много логично. Не е доброжелателно към тях. Трябва да направим така, че да предадем тази земя – майка, която ни дава храна, в добро състояние".

Той отправи съвети към българите, които традиционно гледат скептично на подобни екологични инициативи:

"Ще им кажа – не правете грешките, които ние направихме. Грешки, които се състояха в това да слагаме тонове и тонове химически торове върху почвата, за да се борим с болестите и да имаме по-високи добиви, когато има други решения. Да не хвърляме тези тонове торове върху почвата, за да не я тровим. По тази причина и върху бидоните с подобни препарати има знак на череп. Когато се казва пестициди,  се има предвид препарат, който убива. Така че не правете същите грешки. Разполагате с прекрасна земя, грижете се за нея по правилния начин. Станете шампиони на натуралните култури. Както вероятно се стремите да бъдете, и както бяхте в недалечното минало".

Интервюто можете да чуете и в звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Венцеслав Петков, ръководител на русенския Екомузей

Три музея изпълняват общ проект с цел популяризаране на дейността

За първи път в България три музея се обединяват и вместо да се хвалят кой е по-добър и кой разполага с повече и по-атрактивни експозиции, казват "Аз гарантирам за теб!". Всъщност това е името на проект, подкрепен от Национален фонд "Култура", който ще свърже Екомузея с аквариум в Русе, Природонаучния музей в Пловдив и Аквариума във Варна...

публикувано на 02.10.22 в 08:19
Есенното засаждане започва с 30 фиданки в двора на 33 Основно училище

30 фиданки бяха засадени в двора на 33 Основно училище „Санкт Петербург“

Около 5000 фиданки ще бъдат засадени до края на годината в градска среда. Есенното засаждане започва с 30 фиданки в двора на 33 Основно училище „Санкт Петербург“ заедно с всички ученици, в присъствието на директора г-жа Таня Иванова, кметът на район "Люлин" Милко Младенов. Новият план за развитие на София предвижда двойно повече зелени кътове..

публикувано на 26.09.22 в 18:13

Експерт: В енергийна криза законодателството за фотоволтаиците трябва да се промени максимално бързо

В България има доста промени в законовите и административни процедури за инсталация на фотоволтаични централи, но има какво още да се желае, така че да се постигне златна среда за този тип инвестиции. В ситуация на енергийна криза промените в законодателството трябва да се случат максимално бързо . Това мнение изрази пред БНР инж. Веселин..

публикувано на 23.09.22 в 10:12
Десислава Билева, Иван Божилов, Йорданка Фандъкова

Облагородяването на калните точки в София продължава

Облагородяването на калните точки в София продължава. На инспекция в Столичния район "Илинден" бе кметът на София Йорданка Фандъкова, кметът на района Иван Божилов, заместник-кметът по екология Десислава Билева. " Във всички 24 района на София се облагородяват така наречените кални точки, които се превръщат в регламентирани места за паркиране . До..

публикувано на 19.09.22 в 12:04

На фестивала на планинарското кино в Банско ще бъдат показани 70 филма

От 21 до 25 септември 2022 година ще се проведе фестивал на планинарското и екстремно кино в Банско. Можете да видите 70 филма от 40 държави. " Ще се катерим, ще караме каяци, ще летим с парапланери, ще влизаме в пещери ", каза за БНР Натали Петрова, организатор на Фестивала. В Банско ще се поведе Лятна филмомания под зведите Тя заяви, че ще..

публикувано на 11.09.22 в 13:23
Резервата „Сребърна“ край Силистра

Почти 60% от езерото в резервата „Сребърна“ край Силистра е пресъхнало

Почти 60 % от около 7000 дка от водната повърхност на езерото в резервата „Сребърна“ край Силистра е пресъхнала вследствие на летните горещини и ниското ниво на река Дунав. Радостното е, че ситуацията макар и неблагоприятна за рибите, не е опасна за множеството видове птици, които обитават защитената местност. Така по-лесно рибоядните пернати си..

публикувано на 10.09.22 в 16:24

Моето семейство и други лешояди

Какво е престъпление срещу природата ? Със сигурност в определението влизат посегателствата срещу редки и защитени видове, трафикът и мъченията на животни, бракониерството, незаконните сметища и сечи, замърсяването на водите и много други организирани човешки занимания или неволни човешки грешки. По данни на..

публикувано на 08.09.22 в 23:29