Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Във френското градче Юнгерсайм извозват отпадъците с коне и каруци

Френското градче Юнгерсайм
Снимка: Община Юнгерсайм

Във френското градче Юнгерсайм в Елзас извозват отпадъците с коне и каруци. Наскоро у нас беше прожектиран филмът „Какво чакаме още?“, посветен на този град с 2200 души, който прави много неща, за да намали своя екологичен отпечатък.

В специално интервю за БНР кметът на Юнгерсайм Жан-Клод Менш каза, че са се насочили към иновативни решения и действия.

Община Юнгерсайм стартира през 2009 г. програма за демокрация на участието, озаглавена „21 дейности за 21-ви век“, която обхваща всички аспекти на ежедневието: хранене, енергия, транспорт, място за живеене, пари, работа и училище.

„Тази програма се основава на три големи глави – интелектуална автономия, енергийна независимост, която е свързана с гражданското общество, демокрацията, свободата, солидарността. Най-емблематичната дейност е гражданското участие – демокрация на участието. Хората правят инвестиции, участват със своите знания, ноу хау и житейския си опит. По втората глава – енергийна независимост – най-емблематичната дейност е монтажът на фотоволтаични панели, така че оттук нататък ще произвеждаме толкова енергия, колкото е необходима на общината за консумация. А по отношение на изхранването – последната глава – създаване на верига от зърното до чинията. Това означава, че ние сеем, трансформираме процеса, ако е необходимо, комерсиализираме го и накрая се изхранваме с онова, което сме си произвели. Така създаваме веригата от зърното до чинията".

Френското градче Юнгерсайм                                       Снимка: Община Юнгерсайм

По думите му цената на тока в това селище е по-ниска.

„По-евтино е, доколкото ние консумираме онова, което сме произвели. След това продаваме голяма част от продукцията на доставчици на енергия и тогава енергията не е по-евтина.

В Юнгерсайм е създадена местната валута „репичка“ - „Le Radis“. 

„Обращението на валутата репичка се измерва със скоростта на движението ѝ или с процента на нейната употреба – т. е. колко домакинства я използват. Това са приблизително между пет и десет процента от домакинствата през годината. Това все още е доста малко. Но в сравнение с процента, който забелязваме в други региони на Франция – сме доста добре. Освен това валутата се измерва съобразно скоростта на циркулация. Колкото по-бързо циркулира, толкова повече са хората, които я използват, толкова по-добре е за икономиката", допълни в предаването "Графити по въздуха" Жан-Клод Менш.

Защо местната валута е наречена репичка? 

Репичка, защото отдавна бяхме решили да създадем допълнителна местна валута и за да намерим име, стартирахме конкурс. Така че помолихме населението да ни предлага идеите си за име. Избрахме репичката в резултат на конкурса, за да покажем, че идеята ни има и хумористична страна, за да не се вземаме много на сериозно, освен това можем да произнасяме думата и на местния диалект. Ние си имаме местен елзаски диалект, който все още се практикува и думата при нас се произнася не Ради, а Радик".

Френското градче Юнгерсайм           Снимка: Община Юнгерсайм

В Юнгерсайм е създадена фермата „Червената детелина“.  

„Да кажем че с коронакризата, точно в тази област забелязахме най-голямата промяна. Хората бяха затворени и малко или повече бяха принудени да купуват местни продукти. И точно тук видяхме възможност за развитие на местното производство, че има повече консуматори на местна продукция и хора, които са склонни на тази форма на консумация. С една дума – кризата понякога дава възможност да бъдат изтикани напред определени дейности. Такъв е случаят и със зеленчуковото производство. Такава е тенденцията – хората все повече да се придвижват към био и местни продукти“.

Някои от земеделските стопани използват стари сортове зърно от 19 век. На въпрос може ли човекът на бъдещето да се изхрани с храна от миналото,  Жан-Клод Менш отговори:

"Това е дълга история. Тук не става въпрос да се храним с храна от миналото, а да се храним с натурална храна. Установено е, че нашите предци, нашите прадядовци и баби са отглеждали натурални храни, натурално зърно. В последните генерации все повече отиваме към индустриални сортове зърно, хибридна, мутираща пшеница с все по-силно скъсени стъбла, за да се избягнат пораженията от проливните дъждове, за да се произвежда по-едра пшеница с по-високи добиви. Но този начин на производство води до много болести по зърното – гъбични заболявания, заболявания, причинени от насекоми, заради които растенията трябва да се третират. За да се избегне употребата на пестициди, която след това остава в произведения продукт, се обръщаме към тези стари сортове пшеница, това се видя и във филма – това често е сорт зърно с височина на стъблата от около два метра, които просто задушават плевелите. Няма нужда от химически препарати, понеже са резистентни на заболявания. Добивите са по-ниски, но човек трябва да знае какво иска. Така че това не е храна от миналото, а по-натурална храна, с по-ниска продуктивност".

Жан Клод Менш                                  Снимка: личен архив

Той коментира, че екологията означава да живееш сред природата и да я уважаваш и да се държиш към нея, както са правили предците ни.

"Земята се предава от поколение на поколение. От нашите прадядовци и баби, нашите дядовци и баби не са живи вече, те са притежавали тази земя, тя си остава и винаги е била предавана в добро състояние на следващото поколение. Но сега ние ще предадем тази земя на следващото поколение и това е голям проблем – в лошо състояние. Това не е много логично. Не е доброжелателно към тях. Трябва да направим така, че да предадем тази земя – майка, която ни дава храна, в добро състояние".

Той отправи съвети към българите, които традиционно гледат скептично на подобни екологични инициативи:

"Ще им кажа – не правете грешките, които ние направихме. Грешки, които се състояха в това да слагаме тонове и тонове химически торове върху почвата, за да се борим с болестите и да имаме по-високи добиви, когато има други решения. Да не хвърляме тези тонове торове върху почвата, за да не я тровим. По тази причина и върху бидоните с подобни препарати има знак на череп. Когато се казва пестициди,  се има предвид препарат, който убива. Така че не правете същите грешки. Разполагате с прекрасна земя, грижете се за нея по правилния начин. Станете шампиони на натуралните култури. Както вероятно се стремите да бъдете, и както бяхте в недалечното минало".

Интервюто можете да чуете и в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Пътувай с Хоризонт" в сърцето на Родопите

В горещите летни дни, алтернативата е планинският туризъм. "Пътувай с Хоризонт" тръгва на разходка в сърцето на Родопите, сред тишината и спокойствието на балкана, на 1200 метра надморска височина. В село Момчиловци срещаме гостоприемни домакини, свикнали да посрещат гости още от 90-те години на миналия век, когато селото се превръща в едно от..

публикувано на 07.07.24 в 14:49

Вършец - най-старият балнеолечебен курорт в България

Вършец е най-старият балнеолечебен курорт в България, известен с топлата си минерална вода и мек планински климат. Първата държавна минерална баня е построена през 1990 г.  Градът възниква около минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението за това свидетелстват откритите развалини от римски бани.  Град Вършец е разположен в..

публикувано на 07.07.24 в 10:10
Снимката е илюстративна

Ученици от варненската математическа гимназия създават уред за зеленчуци

Четирима ученици от варненската математическа гимназия "Д-р Петър Берон" са създали учебна фирма UV GREEN. Учениците отглеждат зеленчуци в кутия, уредът използва напоителна система с вода, която циркулира чрез сензори, запазвайки хранителните вещества в почвата, отглеждат се 7 растения едновременно, процесът е автоматизиран.  Те разказаха за БНР,..

публикувано на 06.07.24 в 10:10
Брегът на Синеморец, Странджа

Учени от БАН представиха нови методи за пречистване и екология

Учени от БАН предлагат нови методи за пречистване и екология. Представянето им стана по време на четвъртото издание на форума „Наука за бизнес".   С рециклирането на отпадъците при опаковането на лекарства се е заел доцент-доктор Иван Узунов. Той е от Института по обща и неорганична химия. Неговата статистика е, че количеството отпадък, който..

публикувано на 30.06.24 в 05:37
Туристическо дружество -

Туристическо дружество - "Лудите мечки" с обич към планините

В планината без бензин и асфалт, сред сянката на дърветата се диша по-свободно, мисълта е по-ясна и е много по-спокойно. Няма я суетата на морския бряг и купищата туристи. Не струва толкова скъпо, като другите почивки, но зарежда невероятно, дава нови сили и повишава тонуса на тялото. Изключително освежаващо е в летните жеги.  Сдружение..

публикувано на 27.06.24 в 12:46
Стоилко Апостолов

Интересът на земеделските стопани към биологичния сектор се повишава

Интересът на земеделските стопани в страната към биологичния сектор се повишава през последната година. Това отчетоха участниците в международна био-конференция, която се проведе в Пловдив. По данни на агростатистиката биологичните площи у нас са се увеличили с 35% спрямо предходната година . Броят на животните и пчелните семейства, отглеждани..

публикувано на 26.06.24 в 18:04
Грийнпийс България

Мартин Томов: Трябва ли Черно море да бъде морски резерват?

Трябва ли Черно море да бъде морски резерват ?  "Живо черно море" е зелената мисия на "Грийнпийс".  "Черно море е  море, в което има живот до дълбочина 200 метра, най-вече в по-плитките до 50 метра , тест много близо до брега. Това го прави  особено чувствително на различни заплахи . Ние с "Грийнпийс" вече  от година и половина започнахме..

публикувано на 18.06.24 в 15:55