Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Проучванията на природата от Алекси Петров се пазят в РИМ Плевен

Румянка Балева
Снимка: Латинка Светозарова

Лятото е любим сезон за пътешествия, за опознаване на нови исторически и природни забележителности. Ваканцията е и време децата да се докоснат до науката по един различен начин. Такава възможност дава Регионалния исторически музей в Плевен. В отдел „Природа“ може да се види сбирката „Фауната на Бяло море“, която включва изложените в стъкленици октоподи, омари, „летяща“ риба, миди с огромни размери, всички те открити и събрани край островите Тасос и Самотраки преди 80 години от плевенчанина Алекси Петров. Природолюбителят подарява на музея и над 9 000 хербаризирани растения.

Лични вещи на Алекси Петров          Снимка: Латинка Светозарова

„Още по-голям интерес през лятото буди и сбирката от препарирани животни от Беломорието, което е дело на нашия съгражданин Алекси Ламбев Петров. Той е роден в далечната 1889 година в град Плевен, но целия си живот дарява на природата, опознаването на природата и опазването ѝ. И тук при нас благодарение на неговия труд се намира една уникална колекция от водни животни, обитатели на Бяло море. Със собствени средства той прави проучвания на фауната на Бяло море около остров Тасос, Самотраки още през далечната 1941, 1943 година, а този му интерес е породен от участието му като санитар през Първата световна война, когато той е бил в Егейска Тракия и тогава младият природолюбител изучава и установява присъствието на видове, за които не е имало информация, че се срещат в този район, като това са чакалът, фламингото, леопардовата змия и много видове насекоми“, каза за БНР Румянка Балева, ръководител на отдел „Природа“ в Регионалния исторически музей в Плевен.

Препарирана хвърчаща риба       Снимка: Латинка Светозарова

Алекси Петров има специалност "Фармация". По настояване на баща си заминава за Мюхен, където завършва висшето си образование.

Алекси Петров е бил секретар на комисията в БАН за защита на природата, участва в изработването на Указ за защита на природата през 1960 година. Автор е на повече от 350 научни статии на ловна и природна тематика, проучва пещерната фауна, създава първия ловен музей у нас при завръщането си в родния Плевен. Експонатите от този музей и до днес могат да се видят от посетителите.

Омар                                                  Снимка: Латинка Светозарова

Името му е свързано и с езерото Сребърна.

"Има редица статии, които са за речните риби, за тяхното ловуване и отново е изправен пред ново предизвикателство да изследва птиците на езерото Сребърна през 1948 година. Тогава установяват много ценни птици в този район и поради тази причина се заражда идеята да бъде запазено езерото. По предложение на Алекси Петров село Сребърна се превръща в резерват през 1948, същото прави и за Камчия, но това става през 1952 година". 

През целия си живот природолюбителят проучва растения, изработва сам хербарии.

"От него имаме дарение богат хербарии от растения, който е събиран, когато е проучвал флората на България и въз основа на това е богата колекция, която отдел "Природа" има - над 9 хиляди хербарийни листа, 9 хиляди хербаризирани растения и около 1000 са препарираните животни", допълни Румянка Балева.

Повече можете да чуете в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как една сватба била напът да провали историческо събитие като независимостта на България

Какъв е приносът на Русе към независимостта - или как една сватба е била на път да провали историческото събитие. „След 1908 година има процес, в който България търси признание на тази независимост и през 1910 година, на 28 февруари се случва т.нар. кървава сватба“ в Русе“, разказа пред БНР директорът на Регионалния исторически музей в..

публикувано на 22.09.21 в 13:20
Иван-Асеновият храм „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново

Трябва ли Иван-Асеновият храм „Свети 40 мъченици“ да стане пантеон на българските владетели

Иван-Асеновият храм „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново, където на 22 септември 1908 година княз Фердинанд Първи обявява независимостта на България , да стане пантеон на българските владетели. Тази идея лансираха преди 15 години покойният вече историк професор Божидар Димитров и историкът от Великотърновския университет професор..

публикувано на 22.09.21 в 12:47
Орденът

„Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ - орденът, който олицетворява България

В първата година от обявяването на Независимостта на България Цар Фердинанд е учредил ордена „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“. Това е бил първият орден в историята ни . За онези, които го получавали, той бил още по – специален, защото са го притежавали до смъртта си. Бройките са били 15. Когато почине даден притежател на..

публикувано на 22.09.21 в 08:50
Актьори пресъздават историческите събития от 22 септември 1908 г.

Актьори размишляват - защо се губи единението днес

„Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска. Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и..

публикувано на 22.09.21 в 07:45

"Кошмари и съновидения", от които не можеш да се събудиш

Има сънища, които са кошмарни...и кошмари, които са сън и които не изчезват, когато се събудиш... Сбориник с истории - пълнокръвен, в най-пълния смисъл на думата, е готов да заживее своя живот у нас. Той идва в седмицата, в която Стивън Кинг отбелязва своето рождение (21 септември) и 28 години след първото си отпечатване в Америка -..

обновено на 21.09.21 в 14:52
Превземането на Газни от талибаните

Все още никой не поема отговорност за транспортирането на Гул и Аминоллах

Гул и Аминоллах са двамата афганистански преводачи на българския контингент, които останаха в Афганистан след изтеглянето. Двамата, а и още 15-тина са още в Афганистан. Кой, как и защо не е откликнал на молбите им за евакуация. Въпреки че само преди дни Министерството на отбраната върна 22-ма души през Пакистан. Преводачите на българските..

публикувано на 20.09.21 в 22:03
Анна Двораковска

Как сдружение „Тревога за смога в Полша“ се бори за чист въздух

В София преди време започна инициатива за подмяна на старите печки с нови на пелети, газ, ток или ТЕЦ. До април са били подписани 700 договора за подмяна, като програмата е била насочена към 5000 домакинства. А как е в Полша - отговорите дава Анна Двораковска, съосновател и координатор на Сдружение „Тревога за смога в Полша“, което..

публикувано на 20.09.21 в 13:33