Проф. Иво Христов: Българското общество не е правопригодно

„Аз завърших право, но винаги съм имал по-широк социологически интерес защо в България правото не значи нищо. На този въпрос има много и различни отговори, даже в първата глава съм се концентрирал точно върху интерпретацията на така наречения проблем. Всъщност широко разпространено е убеждението, за съжаление и в така наречените академични среди, че това е проблем на националната ни психология, на гена на българина. Това няма нищо общо със съдържателния отговор на проблема. Отговорът е следният – българското общество не е правопригодно. Това не е лошо или добро, това е факт. Правото като основен социален регулатор е характерен по-скоро за така наречената Романо-тевтонска Европа, тоест образно казано – Европа от Загреб нататък".

„Ние много се гордеем с много дългото ни историческо минало, но всъщност сме едно младо общество. В директния смисъл. Българската държава е само на 120 години, ние нямаме исторически държавна традиция преди това. На второ място става въпрос за селско общество, а селското общество по определение изключва правото като регулатор, то се базира на всякакви други регулатори, но не и на правото. Третият момент – ние не сме си създали държавата, тя ни е създадена, буквално ни е донесена, въпреки опитите това да бъде отхвърляно като факт. И тази държава идва и бива монтирана върху тая селска матрица“, посочи още проф. Христов.

„И тъй като отношението към държавата в българския социален контекст е отношението на Андрешко – да я вкараме в блатото, то и нейните атрибути, включително законността, също се явяват наложено, а не изразяващо масов обществен и социален интерес.“

В България липсват мощни социални групи, които да привиждат в правото и в закона собствения си интерес, подчерта Иво Христов.

Относно днешната битка за върховенство на закона и мисията на определени политически сили, концентрирани върху законността и промяната в съдебната система социологът коментира:

„Става въпрос за политическо представителство на една икономико-политическа групировка, която е овладяла част от т.нар. съдебни институции, срещу друга групировка, която е овладяла другата част. Битката между тях е опакована за пред лековатата публика като битка едва ли не за законност, за премахване на авторитаризма. Битката срещу  прокуратурата се представя едва ли не като битка за върховенство на закона. От другата страна отговарят по същия начин. Тук няма добри и лоши. Зад този водевил се крие всичко друго, само не и интересът за върховенство на закона.

За огромна част от населението това е проблем, който дълбоко не го вълнува. То касае, грубо казано, умни, красиви, кресливи в рамките на жълтопаветниците. А че България има нужда от законност и равно прилагане на закона и ефикасни законови институции, това е повече от ясно. Проблемът е, че основните социални агенти, въпреки че парадират с тези лозунги, това им е последна грижа.“

• Страхил Делийски: Разговорът в елита все по-малко интересува излъчващите този елит

„На господарите на света този компрадорско-периферен олигархичен  модел, който е наложен в България, им е изгоден. Един компрадорски елит, след като изчерпа своите ресурси, беше сменен с друг такъв. Само фасонът е различен. Просто Борисов отработи своя ресурс и силите, които го монтираха, го елиминираха. Може да сменим персонала, но същият блудкав филм, в който участваме, ще продължава да се снима“, изтъкна още проф. Христов.

Иво Христов коментира и изказването на министъра на отбраната относно напрежението по границата с Украйна:

„Аз уважавам генерал Янев и ми е ясно, че той е в рамките на много тесни граници, в които трябва да оперира, за да каже едно, друго или трето, още по-малко да извърши нещо. Същото се отнася и за българската държава като цяло. Така нареченият български суверенитет никога не е съществувал в последните 120 години, а сега пък още по-малко. Ние просто бяхме прехвърлени от съветската зона на военно, политическо и икономическо господство в американската зона. Каквото кажат американците, това ще стане".

• Стефан Янев: Решенията за българската сигурност се вземат от правителството, не се налагат от НАТО

Цялото интервю с проф. Иво Христов можете да чуете от звуковия файл.