Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

ONE DAY LESS показаха лиричната си страна в "Изотопия"

Съвсем наскоро една от любимите ни нови алтернативни банди One Day Less изкара 3-тият си сингъл, придружен от видеоклип – “Има ли някой“. Поводът беше ознаменуван с безплатен концерт и прожекция в Grindhouse, където често китарите срещат скейтборда.

Ден преди това в „Изотопия“ спазихме традицията да представяме всяка нова песен на групата и си стана „3 за щастие“ - радиопремиера на „Има ли някой“ + две акустични изпълнения на все още неиздадени парчета, насред студиото на „Хоризонт“.

Пеенето и свиренето бяха от вокалистката Михаела Атанасова - Мишер и Стоян Дойчев (бас и китара). А между цялата музика успяхме да поговорим както с тях, така и с барабанистът Михаил Гълъбов и китаристът Михаил Михайлов. Да, по принцип бандата може да се казва и „Стоян и Адашите“.


One Day Less на концерта им в Grindhouse - премиера на новата им песен "Има ли някой". Снимка: Licata.bg

ИМА ЛИ НЯКОЙ

Творческата история на песента е любопитен документ за непредвидимостта на артистичния процес, в което и да е изкуство.

Стоян: „Мелодията се появи, слушайки една електронна песен на Мишо Михайлов. Опитах се да му предложа нещо, което да свърши работа за тази песен, но имаше някакъв конфликт в хармонията. И така решихме да използваме мелодията за друга песен“

Върнахме се в по-стари времена, в които китаристът на групата се е занимавал с електронна музика.

Мишо М.: „Преди 7 години някъде. Беше такъв период, в който почти не свирих с музикални формации. Завършвах Музикалната академия и трябваше да се занимавам с нещо, което да ме разведрява. Бях написал няколко такта, някакво денси парче, Стоян я хареса и искаше да я работим. Измисли мелодия и я изпя, но аз му казах: „Хубаво е, ама не става. Пееш мажорна терца, а ние през цялото време сме в минор и започва да звучи много много криво.“ Не седнахме да го променим, отвися си така и един ден миналата година Стоян ми пусна от телефона си – класическа китара с вокална мелодия, електрическа китара и още някакви инструменти. Беше почти завършена песен.  После в репетиционната я разработихме“.  

Текстът и музиката на Стоян са подети от бандата, вокалистката Мишер добявя своя почерк, и така от „тралала става песен“, по думите на автора. И то каква …

А благодарение на младия режисьор Константин Антонов добрата музика се сдобива и с подобаваща визуализация. Цената е здравият сън на младия автор, така че гледайте отговорно.

Мишер: „Видеото е толкова сюреалистично, романтично, нежно и същевременно … болно, че аз съм тотално влюбена в него. То е и режисьорски дебют за Константин Антонов и човекът е толкова талантлив, че надмина всички мои очаквания.“

Мишо Г.: „Направо ни сцепи!“

Стоян: „Неговото име тепърва ще се чува!“

ДО МРЪКВАНЕ

Едно от парчетата, които One Day Less, изпълниха акустично в ефира на „Изотопия“ и „Хоризонт“ (и които можете да чуете по-горе) беше „До мръкване“. В него, както и във второто акустично изпълнение, което още си няма име, групата показва лиричната си страна след като се представи на света с две „резачки“ („Humanity“ и „Сън в реалността“)  

Мишо Г.: „Това е лек финт. Тихичко с колелото, и после с другите парчета като ЗИЛ!“

Стоян: „Мислим за ушите на хората, трябва малко да почиват.“

Мишо М.: „Плюс това трябва да идват някакви момичета на тия събития!“

И така, с подход, наложен от великаните в рок музиката, One Day Less създават красив, лиричен пейзаж, през който с удоволствие и ефективност да прекарат „ЗИЛ“-а – по-твърдите им неща, до които дебютния им трак „Humanity” бил като „разходка в парка“. Ние чакаме.

Мишер и Стоян Дойчев в студиото на

АРТИСТЪТ И ВОЙНАТА

Така се случи, че разговорът с One Day Less в БНР беше белязан от началото на войната в Украйна. А събитията със световно значение не могат да не влияят и на артистите, дори и на тези, които не влагат политически послания в музиката си. Отражение на реалността или бягство от нея трябва да предлага музиката, според една българска алтърнатив банда?

Мишо Г.: „И двете. Едното не може без другото. Музикантът е човек като всеки един друг в общия смисъл. Ако той има нуждата да каже нещо в такива времена, той трябва да го направи. Но когато говорим за музикант, това трябва да се случи елегантно и със смисъл, защото вървиш по тънък лед.“

Мишер: „Отразяваме реалното, докато се опитваме чрез музиката да се спасим. Мъчно ми е, че се сблъскваме с такива неща. Ненавиждам абсолютно всякаква форма на агресия, а като говорим за войни вече нямам думи.“

Мишо М.: „Всеки ден се сблъскваме със сиво ежедневие, което няма как да не ти влияе. Дори да не става дума за война, всичко което се случва по света влияе на нашия живот, рефлектира върху нас. Същевременно се опитваме да го филтрираме чрез изкуство, защото така живеем. Не всеки се чувства така, но има чувствителни хора, които трябва някак да изкарат агресията от себе си. Ако няма изкуство и култура, чрез които да преобразуват тази енергия, те щяха да са си резнали главата или нещо такова.“

Много музика, катастрофи с електрическо колело, прилики и разлики с Роджър Уотърс, планове за дългосвирещи и краткосвирещи албуми, техника за „икономичен“ запис – тази добавена стойност съдържа аудиозаписа от гостуването на One Day Less в „Изотопия“ над текста.  



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В празничното великденско издание на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“:  20.05-21.00 ч.: - Гостува ни журналистът, член на екипа на УНИЦЕФ и опероман Ивайло Спасов. Разговаряме на една от любимите ни теми – културен туризъм, а разказът му ни пренася на спектакъл на операта “Тоска“ от Пучини на..

обновено на 05.05.24 в 23:11
Виктория Бешлийска

Виктория Бешлийска: Ние много по-често се молим за нещо, отколкото да благодарим на Бога!

"Най-ярките ми спомени като дете са от празнуването на Великденските празници , както и Лазарицата от предната седмица, сподели за "Хоризонт" писателката Виктория Бешлийска . " По нашия плевенски край този празник е много тачен и обичан . Момичетата се обличат в носии, окичват се с цветя и лазаруват, което ще рече, че обикалят съседните къщи,..

публикувано на 05.05.24 в 16:55
д-р Елена Алекова

Читателите потъват в неповторимата поезия на Елена Алекова

Дошла само на 22 години от с. Мугла, след Института за учители в Смолян, Елена Алекова като цяло се установява в София, омъжва в София и живее тук и досега. Стихосбирката й "Сянка на ангел" / "Щрихи от София" е създавана от 1989 година досега, като през 2024 г. са написани само две стихотворения. Десетилетия любов, взиране в обикновения..

публикувано на 05.05.24 в 06:23
Jeremy? получават две първи награди от класацията БНР Топ 20 - за най-дълго задържала се под №1 песен в чарта и за песен с най-висок резултат от гласовете на слушателите на сайта top20.bnr.bg

Jeremy?, Миро, Б.Т.Р., Любо Киров и HRISI с награди от БНР Топ 20

Jeremy? са носителите на голямата награда на музикалната класация за българска поп и рок музика БНР Топ 20.  Те бяха отличени за "Най-дълго задържала се под №1 песен в класацията" на БНР. Bury me deep in love беше на върха в продължение на девет седмици. Столичният клуб "Строежа" беше домакин на церемонията по връчването на Годишните..

публикувано на 03.05.24 в 21:57
Мартин Пантелеев и Бернд Глемзер по време на репетиция

Софийската филхармония и Мартин Пантелеев възкресяват Владигерова симфония

На Велики четвъртък, 2 май, Софийската филхармония ще посрещне добре познати на състава и публиката музиканти - диригента Мартин Пантелеев и пианиста от Германия Бернд Глемзер, лауреат на клавирните конкурси „Рубинщайн", „Чайковски", „Бузони", ARD и др. Изявата в зала "България" комбинира две творби, които имат различен статус - любимия на мнозина..

публикувано на 02.05.24 в 11:27
Кръстопът – цената на избора

Деян Костов и Милена Ташкова вярват: Пътят към Господ е път към себе си и към другите

Пътят към Господ е път към себе си и към другите. В това са убедени  Деян Костов и Милена Ташкова. Те помогат на желаещите се да го извървят, оповавайки се на вярата и на творчеството. На  14 юни ще открият изложбата "Кръстопът – цената на избора“ в Националната базилика "Светото сърце" в Брюксел, Белгия.  Милена Ташкова и Деян Костов за цената..

публикувано на 01.05.24 в 19:02
Каталин Старейшинска

Каталин Старейшинска: Аз съм Антигона

"Последните години доста бързо преминавам от една роля в друга, това често ме пристеснява ...Справям ли се? Незнам, каза за БНР Каталин Старейшинска . Тя е млада и се е посветила на театъра. Изпълнява ролите си с дълбоко потапяне в образа . Взискателна е и е всеотдайна. Тя е актрисата от Малък градски театър "Зад канала" Каталин..

публикувано на 01.05.24 в 13:01