Каква ще бъде цената на свободата на Европа от руски ресурси

В предаването "Събота 150" темата коментират четирима изтъкнати експерти – това са Андерс Ослунд, бивш съветник на руското и на украинското правителство през 90-те, Саймън Джонсън, преподавател в Масачузетския технически институт, Джейми Шей, бивш високопоставен служител в НАТО и сега анализатор в мозъчния тръст „Приятели на Европа“ и Лора Уелсли от британския кралски институт „Чатъм хаус“.

Структурните проблеми в икономиките на европейските държави се задълбочиха заради пандемията и дори онези, които тръгнаха уверено по пътя на възстановяването, се спънаха във високите цени на енергоносителите - и преди инвазията в Украйна, но и сега, когато Европа трескаво се опитва да се освободи от енергийната зависимост от Русия. Шведският икономист Андерс Ослунд - бивш съветник на руското и на украинското правителство през 90-те, смята, че още е рано да се правят оценки за щетите върху европейската икономика.

"Общата оценка е, че брутният вътрешен продукт ще намалее с около един процент спрямо нивата, които би достигнал без войната в Украйна. Мисля, че това е минимум. Спадът може да бъде още по-голям. Много е важно какво ще се случи в сферата на петролните и газови доставки. Различните сценарий водят до различни икономически прогнози."

Загубите за Русия обаче могат да бъдат прогнозирани:

"Традиционно, когато цените са толкова високи, 54 % от приходите от руския износ се формират от петрол и само 14 % от природен газ. Ето защо ми се струва, че фокусът трябва да бъде да се отнемат постъпленията в руската хазна от износ на петрол. Това е най-важното. След това може да се премине и към природния газ."

От Масачузетс, където живее и преподава, икономистът Саймън Джонсън, налагането на пълно ембарго на руския петрол и природен газ от страна на Европейския съюз изглежда задължителна и дори забравена стъпка, която би спряла финансовия поток към Москва, следователно и притока на свеж капитал за обезпечаване на военните действия:

"Този процес не може да се случи за една нощ, но забавянето на европейските действия е немислим провал, защото всички европейски държави, включително вашата, плащат всеки ден на Путин. Това е кеш, от който той се нуждае, за да финансира започнатата от него война в Украйна. Кой води проксивойна в Украйна? Европейците. Вие водите война сами със себе си. Много е хубаво, че изпращате лекарства в Украйна. Но вие осигурявате средства на Путин всеки ден между един милиард и милиард и половина евро, някои дори твърдят, че сумата е по-голяма. Това е проксивойна срещу себе си."

• Владимир Зиновиев: ЕС е форсиран да търси бърза енергийна трансформация

Изричането на тези думи е лесно, но спирането на руските енергоизточници в силно зависимата от тях Европа изобщо не е, коментира Джейми Шей, старши анализатор в брюкселския институт „Приятели на Европа“ и бивш високопоставен служител в НАТО:

"Ако погледнем обемите, Русия вече е спечелила около 50 милиарда долара само от продажба на газ, откакто е започнала войната в Украйна. Това е само за два месеца. Много държави от Европейския съюз и НАТО изпращат оръжия в помощ на Киев за милиарди, но тези стойности се засенчват приходите от газ и петрол на Русия. Иронията тук е, че санкциите водят до допълнително покачване на цените на тези суровини и съответно печалбите й се увеличават. Навлизаме в една спирала, която няма как да бъде овладяна, ако просто покупките не бъдат прекратени."

Шей обаче е съгласен, че поетапно - в шестия и седмия пакет от санкции, Европа трябва да прекрати покупките на руски горива, като ги съчетае със санкции над още банки и ограничаване на достъпа на Москва до чуждестранна валута.

"Това няма да бъде лесно. Добрата новина е, че Европейският съюз поне приложи санкции, разпределени в пет пакета. В момента работи по шести и вече се подготвя седми пакет. Нуждаем се от твърдост и гъвкавост. Твърдостта идва с демонстрацията на единство при налагането на санкциите, но гъвкавостта трябва да бъде проявена за държави, сред които и България, които са в малко по-трудна позиция и не могат да извършат прехода към доставки на горива от други източници толкова бързо."

Как и кога може да се случи това? Според Саймън Джонсън, за петрола отговорът е „веднага“:

"По-голямата част от петрола, който се доставя в Европа, идва с морски транспорт, с танкери. Черно злато може да се купува от други държави, като потенциално ембарго върху руските доставки означава, че Москва ще трябва да продава своя петрол на други държави, каквито са Индия и Китай. В същото време Европа ще продължи да си купува петрол и ефектът върху цената в глобален мащаб ще бъде ограничен. При стойността на руския петрол обаче той ще бъде много по-голям, но предстои да видим това."

За Русия обаче ефектът ще е спиране на важен приходоизточник, усилия за пренасочване на доставките към държави, където няма чак толкова добре развита инфраструктура и може би дори удар по цената на руските суровини. И все пак - макар и пренебрежима част от руския петрол към Европа идва чрез тръби.

"За природния газ съм съгласен, че има известна цена, но вече сме два месеца в тази криза и въпросът е какъв прогрес е направен от бюджетна гледна точка, за да се преразпределят разходите и създаване на инфраструктура. Също така какви действия са предприети, за да се управлява по-добре дневното потребление на природен газ в Европа?

Тези стъпки можеха да бъдат направени още преди два месеца и това беше обяснено на европейските политици. Германците знаят всичко, но поради някаква причина не предприемат действия. Няма извинение за това. За петрола, доставян по тръбопровод, ще отнеме известно време, но за танкерите може да се случи веднага. Въпросът е как да се пренастроят доставките. Германия има варианти. При Унгария е малко по различно с тръбопровода „Дружба“, но трябва да напомня, че той минава през Украйна. Русия хвърля ракети в тази част на страната ежедневно в Западна Украйна, през която преминава нефтопроводът."

Според Андерс Ослунд Европа сама е допуснала зависимостта си от руските енергийни доставки и затова сега трябва да плати цената за тази своя грешка.

"Най-големият пример за това е Германия. Мисля, че действията на Герхард Шрьодер, които са допуснати, бяха национално предателство. Така че изобщо не съжалявам Германия. По отношение на други държави на изток, които не са имали толкова възможност за избор, каквато е и България, ситуацията е разбираема. Сега обаче България има право на избор - да внася втечнен газ от Адриатическо море, което означава, че не би трябвало да има голям проблем. Все пак, не знам дали вече е договорен преходен период, но трябва да има такъв."

• Путин: Санкционната обсесия ще доведе трудно обратими последици за ЕС

Освен с поскъпването на петрола и природния газ Европа се бори с високите цени на храните, чието формиране също е многопластово и е провокирано от войната в Украйна - мнението е на икономиста Лора Уелсли от британския кралски институт „Чатъм хаус“. Първата причина е, че и Украйна, и Русия са големи производители на пшеница, царевица и слънчоглед:

"Точно в момента няма криза, предизвикана от липса на доставки. Украйна и Русия са много значими износители на пшеница, слънчоглед и слънчогледово олио, но има и други производители по света. Затова казвам, че няма моментен дефицит на тези стоки. По-сериозна тревога предизвиква факта, че нарушените доставки предизвикват покачване на цените в световен мащаб.

Втори проблем е ефектът от загубата на торовете, които по принцип изнася Русия. Те поскъпват и поради още една причина, а именно - покачването на цената на природния газ. Производството на торове е изключително енергоемко, а в Европа сме много зависими от това, което пък води до поскъпване на цените на хранителните продукти."

Макар и в Европа все още да не се усеща дефицит на културите, отглеждани в Украйна и Русия, на много места по света вече се говори за продоволствена криза. Световната програма по прехрана купува 70 % от културите именно от двете държави, а това налага реакция на международната общност, убедена е Уелсли. Докога ще продължават да поскъпват храните?

"Цените достигат до най-високото си ниво спрямо когато и да е. Специално при храните стойностите са на рекордни нива, откакто изобщо се измерват рекорди. В същото време вече виждаме леко забавяне и стабилизиране на цените, но проблемът с торовете няма да се реши в близко бъдеще. Заради високите цени на газа те ще продължават да поскъпват в следващите месеци. Това ще доведе до ново поскъпване на храните в световен мащаб. 

В тази ситуация откриваме много важна възможност за правителствата да подкрепят фермерите, ако намалят употребата на химически торове и преминат към органична продукция. Това трябва да се направи постепенно и със сериозната правителствена подкрепа, защото иначе можем да станем свидетели на повторение на сценария от Шри Ланка, където отказът от химически торове доведе до рязко покачване на цените. Ако процесът обаче се управлява правилно и субсидиите се пренасочат от химическите към органичните торове, няма да бъдем уязвими при бъдещи кризи."

Според Уелсли подобна стъпка би била от онези, за които човек никога не съжалява, защото ще превърне европейското земеделие в по-екологично и ще бъде част от борбата с климатичните промени. За разлика от подхода към военен агресор, каквато в случая е Русия, към променящия се климат не може да се подходи със санкции, а с мерки да не вредим на природата, коментира Уелсли, но експертите, изкушени от геополитическия подход, поглеждат напред с тревога заради друго нестихващо противопоставяне - за сфери на икономическо и политическо влияние в държавите извън Европейския съюз.

"Да, това е притеснително. Може да не стане с руски танкове и всичко да бъде черно и бяло, както е в Украйна, но има много сериозна надпревара за влияние в Западните Балкани. Много е важно Западът да отговори и да се ангажира по-сериозно с въпроса за този регион", коментира Джейми Шей, според когото не е изключено да станем свидетели на усилването на кибератаките и все по-иновативни пропагандни техники, особено докато продължава войната в Украйна, което може да е много дълго време. Андерс Ослунд не споделя тази прогноза.

"Не мисля, че войната ще продължи дълго. Русия изгуби повече от половината си военна техника, която е разположена в Украйна. Москва разполага със скрап във военните си бази. Чуваме, че 90 % от техническото оборудване на цяла танкова дивизия е откраднато. По отношение на руската икономика - тя се развива в клептокрация. Това е форма на управление, при която държавните решения са мотивирани от интересите на тесен кръг хора. Не ми се струва много полезно."

Каква ще бъде Европа след края на войната?

"Една от главните последици е, че ще видим къде приключват границите на Европа. Украйна, която ще се присъедини към Европейския съюз и НАТО, ще бъде в тези граници. Това ще подсили позициите на Съюза. Струва ми се, че присъединяването на страните от Западните Балкани ще бъде ускорено. Западът ще излезе по-силен от тази война и най-вероятно ще има план "Маршал" за Украйна. Той ще бъде финансиран от конфискуваните и запорирани средства от Русия, която от своя страна ще изпадне в много тежка ситуация години напред. Всичко това ще бъде заради тази война, която бих определил като „грешката на Путин“.