Десислава Братоева и Ани Йовева са майсторки на колани и шевици

Казват за майсторките на приложни занаяти, че са богати не само на дарби, но и на мечти, защото откривателските им неспокойни души са все жадни за ново и ново от забравените занаяти на старите българки. Една от бунтарските души в националното сдружение „Седянка“ е великотърновката Десислава Братоева, преподавател по пиано в най-голямото училище в областта и наследница на Симеонка Стойчева, жената, която е една от основателките на задругата на майсторите на художествени занаяти в София. За баба си Десислава Братоева разказва:

„Жена, която е издирвала, съхранила паметта на българските национални традиции в областта на битовата тъкан".

Тя заяви, че битовата тъкан и изкуството я зареждат със светлина, с искра, даже и вдъхновение.

"От малка съм научена като нейна следовница да работя, но тъй като моята професия изискваше повече работа около музикалния инструмент, това остана като топлина в душата ми, която няма да забравя“.

Симеонка Стойчева предаваше занаята си почти до своето столетие. На 94-годишна възраст великотърновската майсторка създаде своя страница в социалните мрежи, за да учи жените, които искаха да усвояват тънкостите на тъканта. Внучката Десислава Братоева се е посветила на изработката на колани, за които разказва:

„Характерно е начинът на изработка, защото всеки колан има свой начин, своя техника. Едни се работят от вълна, втори от коприна, трети колани могат да се изработят от пашкули. Други пана се правят с кожи. Начинът, по който се правят, е съвсем различен от начините, които по домашен бит сме учили. Много интересна техника е работата с гайтан, която баба ми често препоръчваше на нейните следовници. Да пипнат и усетят децата вълната, да могат да направят коланче от три вързанки, после пет, който може – от дванадесет. Тя имаше желание децата да се докоснат до истинския материал, а не пластмаса, материалът, който в момента се работи в училищата предимно“. 

Майсторлъка си на десетки жени е предала и самоковлийката Ани Йовева от сдружение „Седянка“, която е от Самоков, всепризната майсторка и изследовател на шевиците. Наскоро във Велико Търново Ани Йовева проведе майсторски клас по самоковска шевица:

„Особеностите на тази шевица е, че е много пъстра, много колоритна. В Самоковско е разполагана най-вече по ризите на млади моми на омъжени булки. Върху ръкавите е отделяно особено голямо внимание за начина на изработката на тази шевица, за големината ѝ. Там са разположени цели композиции, които могат да бъдат абсолютно самостоятелни, завършени произведения на изкуството“. 

Слънцето е основният мотив, който се бродира в центъра на композицията по ръкавите на ризите със самоковска шевица, разказва Ани Йовева:

"Има едни големи червени или оранжеви форми, около които се разполагат флорални елементи, животински фигури могат да се наблюдават, различни древни символики, свастики, цветя. Даже си имаме една композиция, която си е кръстена слънцето“.

Различни са и шевиците, които майсторките правят върху пазвата на самоковските ризи:

„Има едни червени парчета плат, които са избродирани допълнително с разноцветни конци. Вертикална е композицията. Най-различни неща има избродирани, като се започне от цветя, има едни композиции, които ми напомнят на свещички или на светици с ореол. Това е, за да измолят благодат, плодородие от Бог“, обяснява Ани Йовева. 

И докато ги има майсторките като Ани Йовева и Десислава Братоева и десетките други жени от „Седянка“, красотата на изкуството, създадено с игла, конец и стан, ще го има и пребъде.