Кристофър Калахан: Явления като Ел Ниньо потискат икономическия растеж в тропиците за години

Учените от колежа Дартмут Кристофър Калахан и Джъстин Манкин публикуваха наскоро ново изследване, в което изчисляват, че Ел Ниньо струва на световната икономика трилиони долари или около сто пъти повече от досегашните сметки.

Кристофър Калахан коментира темата в интервю за БНР и предаването "Събота 150".

Непрекъснато слушаме за ефектите от глобалното затопляне върху човешкия живот и здраве, върху местообитанията на животните и съществуването на някои видове, но не се говори особено активно за влиянието върху икономиката. С вашето проучване се опитвате да промените този факт. Какво ви провокира да изследвате темата и какви са основните открития на проучването, направено съвместно с професора по география Джъстин Манкин?  

"Смятам, че отражението на климатичните промени върху икономиката на климатичните промени става все по-очевидно. Започваме по-добре да разбираме начините, по които покачващите се температури представляват заплаха за икономическия растеж. Нашето проучване се фокусира по-конкретно върху Ел Ниньо - явлението, което повишава температурите на повърхността в Тихия океан. В години на Ел Ниньо водите на Тихия океан се затоплят, а по целия свят зачестяват екстремните метеорологични явления. Тази година ще е такава и ще имаме повече крайности на времето. Вече дори започнаха."

"Изследването ни установи, че явленията, причинени от Ел Ниньо, струват доста скъпо на икономиката. Тези явления могат да потиснат икономическия растеж в тропическите райони и то за много години. След подобно явление, например обилни дъждове, засушаване, горски пожари, се наблюдава значително забавяне в икономическия растеж и то е много по-скъпо, отколкото смятахме досега", подчертава Калахан. 

Знаем, че Ел Ниньо се отразява драстично на времето и причинява всякакви екстремни явления като горещи вълни, наводнения и т.н. Изследването ви показва, че последствията от тях не са само моментни, а струват на световната икономика трилиони долари. Използвате компютърни модели за симулация на свят без Ел Ниньо и сравнявате растежа на брутния вътрешен продукт в глобален мащаб преди и след появата на феномена в периода 1960-2019 г. Данните ви сочат, че Ел Ниньо струва на световната икономика 3,4 трилиона долара. Как изчислихте тази стряскаща сума?  

"Това е основното заключение на изследването ни. Ефектите от природните бедствия вследствие на Ел Ниньо, не са икономическа щета само след като се случат, а потискат икономическия растеж трайно в продължение на няколко години. Казано другояче, натискат спирачката на икономическото производство и ползите му за хората. Загубите се натрупват и от милиони стават трилиони, защото в годините след бедствията няма доходи.

Трите цяло и четири трилиона долара се отнасят конкретно за потенциалните щети от предстоящия Ел Ниньо тази година. Изчислихме ги, като приехме хипотезата, че държавите ще продължат да се развиват както преди ковид пандемията, т.е. ще си върнат темповете на растеж от преди ковид и ще ги задържат в следващите пет години. Ако обаче ги удари Ел Ниньо, колко пари ще им струва това през тези 5 години? Заради трайния, акумулативен ефект на бедствията, сумата достига трилиони."

По данни на Световната банка, Ел Ниньо през 1997-98-а е струвал на правителствата около 45 милиарда, което е сто пъти по-малко от вашите изчисления. Други учени казват, че Ел Ниньо има дори стимулиращ растежа ефект и потенциалните загуби за икономиката не са толкова големи. Какво казвате на тях?

"Нашите данни показват това. Разбирам, че е трудно да се повярва и да се прозре, че загубите ще са толкова големи. Много от ефектите са косвени, не се виждат веднага. Говорим за ефект не само като разрушаване на къщи и наводнена инфраструктура, а за по-широко забавяне в икономическия растеж вследствие на явленията. А това се вижда като анализираш данните по точния начин. Смятам, че колкото по-видими стават тези ефекти в контекста на Ел Ниньо и други опасни природни бедствия като урагани и тропически циклони, дългосрочният ефект е по-трудно уловим и трябва много да внимаваме като събираме данни, за да сме сигурни, че изчисляваме всички щети."

Ел Ниньо се появява на всеки три до пет години и варира като сила. Тъй като ефектът му се усеща най-силно в годината след появата му, експертите прогнозират, че ще направи 2024 година най-горещата в историята. Опасяват се също, че ще допринесе за затоплянето на планетата над критичните градус и половина по Целзий. Затова ли е важно да изследваме ефектите от Ел Ниньо и климатичните промени?  

"Ел Ниньо е най-важният от т.нар. режими на климатични променливи. Ако живеете на тропиците - Перу, Еквадор, Индонезия - това, което определя времето всяка година, е Ел Ниньо. Затова трябва да разберем колко ни струва, за да може да проучим как хората, особено в тропиците, реагират на климатичния стрес. Климатичните промени усилват Ел Ниньо и в бъдеще това ще е един от основните формиращи фактори за това как хората преживяват и се адаптират към промените в климата."

В изследването си говорите също за глобално неравенство в ефекта на Ел Ниньо и климатичните промени. Как се проявява несъответствието между различните държави?

"Държавите в тропиците са най-силно засегнати от Ел Ниньо, защото той е тропически феномен. Те ще страдат и най-много от неговото усилване в бъдеще. Но тези страни имат и най-ниски доходи в сравнение с останалата част на света, които се дължат на глобални, исторически и икономически фактори. Затова те са и местата, които имат най-малки възможности да се приспособят към ефектите от климатичните промени. Освен това те отделят най-малко въглеродни емисии и най-малко допринасят за глобалното затопляне. Т.е. получават се няколко различни нива на неравенство.“

Как се надявате заключенията в проучването ви да допринесат към по-широкия дебат за климатичните промени?

"Проучването ни показва, че световната икономика е много слабо приспособена към климата на Земята. Не става дума само за адаптация към бъдещите промени в климата или намаляване на глобалното затопляне, а и за това да разберем тези явления по-добре, и то още сега, тази година. Затова смятам, че инвестициите в климатична адаптация, в системи за ранно предупреждение за Ел Ниньо, застраховки срещу бедствия и други подобни мерки ще помогнат, особено на развиващите се страни, да сме по-устойчиви на тези явления в настоящето и да изградим устойчиви модели за справяне с климатичните промени в бъдеще."