Неправителствените организации не са единодушни за промените в Семейния кодекс за осиновяванията

• НС прие на първо четене да се улесни процедурата в съда за отпадане тайната на осиновяването

Одобреният от депутатите на първо четене проект за промени в Семейния кодекс, внесени от депутати от ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната-Демократична България", предвижда навършилият 18 години осиновен да може да подава заявление за разкриване на биологичните родители, което да става с разрешение на съда. Предвижда се да отпадне изискването за „важни обстоятелства“ в процедурата при достъпа до данните за биологичните родители и се разширява кръгът на лицата, които имат право да поискат разкриване на тази информация. Освен осиновеният и осиновителите, към съда ще могат да се обърнат наследниците или съпруг на осиновения. Облекчава се и административната процедура по осиновяването. Предвижда се създаване на национална електронна информационна система, която да улесни процеса по кандидатстване на осиновителите и тяхното профилиране, както и да гарантира прозрачност. Вносителите посочват, че други промени, които имат за цел съобразяване с най-добрия интерес на детето, са свързани с условията за осиновяването на братя и сестри, въвеждането на максимална възрастова разлика от 50 години между осиновяван и осиновяващ и други. 

Председателят на парламентарната социална комисия Деница Сачева от ГЕРБ-СДС, която е един от вносителите, обясни, че основният мотив за предлаганите промени в Семейния кодекс е да се подобри системата на осиновяване в България.

Законопроектът също така цели да се прецизира възможността за прекратяване на осиновяването на малолетни и непълнолетни осиновени в условията на т.нар. „други обстоятелства", които дават основание за разсиновяване, както и да се ограничи възможността за прекратяване на осиновяването въз основа на т.нар. взаимно съгласие" при дееспособни осиновен и осиновител. Разсиновяване ще може да се прави само след експертна оценка от социален работник и психолог за степента на разстройване на отношенията между двете страни. Самото разсиновяване ще може да се случи само след навършване на 25 години на осиновения.

Проектът за промени в Семейния кодекс среща одобрението на едни и критиките от други не само сред политиците, но и сред неправителствените организации. От движение „Българско семейство“ и други организации изразиха притесненията си за възможност за злоупотреба с власт заради това, че се предвижда осиновяване на дете без съгласие на неговия родител да става в случаите, когато то е настанено в социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, чиито родители в срок от шест месеца без основателна причина не са поискали прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката с настаняване на детето в семейство на близки и роднини. От движението смятат, че липсата на разяснение на термина „основателна причина“ предпоставя субективно тълкуване на закона от административния орган. Депутати от БСП и "Възраждане" също категорично се противопоставиха при обсъжданията на облекчаването на процедурата за осиновяването при живи биологични родители. Аргументът им е, че посоченият срок от 6 месеца е твърде кратък, особено в сегашните условия, когато е трудно за един родител, изпаднал в затруднено положение, само за 6 месеца да реши този свой проблем и да може да върне децата си при себе си и да се грижи наистина за тях.

Сред критичните гласове е и този на адвокат Владимир Шейтанов, председател на РОД Интернешънъл. Той смята, че някои от предлаганите промени са не само незаконосъобразни, но и нецелесъобразни, защото увреждат обществения интерес да се грижим за децата на България в България. Шейтанов каза, че вносителите извършват промяната в Семейния кодекс без обществени консултации, които са задължителни по Закона за нормативните актове.

Той припомни, че Конституцията задължава българската държава да полага специални грижи за деца без родители. Мнението му е, че осиновяването трябва да е крайна мярка.

Разгорещени дискусии в обществото предизвика проблематиката, свързана с тайната на осиновяването. Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа определи приетите законови изменения като добро начало за някои промени, свързани с процеса на осиновяване в България.

И няма какво да се лъжем – живеем в среда, в който тайната на осиновяването не може да бъде опазена много – или някоя съседка, или роднини рано или късно се разприказват, посочи Миланов.

Срокът за внасяне на предложенията от парламентарните групи за промени преди второто четене на измененията в Семейния кодекс е до 4-и септември.