Вяра, Надежда и Любов като прояви на премъдростта

В началото на втори век, в Рим,заради вярата си в Божият Син Иисус Христос, трите момичета били жестоко изтезавани и убити пред очите на майка си.

Според преданието Вяра била на 12 години, Надежда на 10, а Любов на 9 години.

Майка им София съкрушена починала скоро след това. Паметта им е светла.

Децата Вяра, Надежда и Любов били убити, но никой не може да убие вярата, надеждата и любовта в сърцата, в душите ни. Как София, на гръцки думата означава мъдрост, ражда в нас вяра, надежда и любов?

В гръцките преводи на Библията за Божията мъдрост е използвана думата София.

На български изразът Божия мъдрост е преведен като Премъдрост.

Гост на рубриката "Духовен погред" днес е Варненският митрополит Йоан. 

Добре дошъл Ваше Високопреосвещенство!

Ще разговаряме за София - Божията мъдрост, Премъдростта, която ражда вяра, надежда и любов.

В Стария Завет, в Книгата Притчи Соломонови четем:" Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата; чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса."

В осма глава премъдростта говори:" ... Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, ... когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената. Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато ... полагаше основите на земята, ... аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време, веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки."

Ваше Високопреосвещенство, може ли да мислим и вярваме, че Премъдростта е Бог Слово, което стана плът в Иисус Христос?

"Мъдростта е безпротиворечиво единство на личността в доброто. Бог е безпротиворечивото единство в доброто, защото Бог е самата мъдрост. Словото Божие ни учи на мъдрост. Мъдростта, която иде отгоре е първо чиста, мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. Тази мъдрост води към Бога. Това са думите на Свети апостол Иаков в неговото послание.

Свети апостол Иаков в Съборното си послание, глава 1, стих 5 е писал: " Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде."

Достатъчно ли е да просим мъдрост, за да я получим, има ли други изисквания, условия?

"Когато вярата ни е слаба, когато надеждата се загубва, а любовта изнемогва, ние трябва да винаги знаем, че Божествената мъдрост ще възроди и вярата, и надеждата, и любовта ни. Но това е двустранен процес. Ние трябва да похлопаме. Господ е винаги до нас. Трябва да усещаме Божието присъствие, както усещаме дрехите върху телата си, както чувстваме и дишаме въздуха.

Може ли да приемем, че Вярата, Надеждата и Любовта са деца на Божията мъдрост - София или те са й присъщи, част от нея? Нейни плодове ли са или нейни черти и характеристики?

"Няма мъдрост без вяра, надежда и любов дори в обикновения живот. А би ли могло да има мъдрост, която да преобразява и претворява човека без вяра, надежда и любов? Вярващите в Господ Иисус Христос търсят от Бога мъдрост. Приемат я такава, както е разкрита от самия Христос. С тази мъдрост те се стремят да достигнат до Бога по пътя на вярата, надеждата и любовта. Те живеят Бога и това ги прави мъдреци в живота."

Нека погледнем към всяка една от тези три добродетели.

В Посланието на Свети апостол Павел до Евреите, 11-та глава започва така: "А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда." В Посланието на Свети апостол Павел до Римляни, глава 10, стих 17 четем: " И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие." Ваше Високопреосвещенство, много просто изглежда, пускаме си Евангелието в ютюб, слушаме и вярваме, така ли е?

"Вярата е дар Божий. Всеки човек като създаден по образ Божий носи тази частица от Бога в себе си. Човек носи заложено религиозно чувство, което обаче той трябва да развие, да усети, да направи усилие за него. Мъдростта на спасението в Иисуса Христа се постига чрез Свещените Писания. „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата“ – Второ послание на Свети апостол Павел до Тимотей.

Ако съвременния човек има някакъв дефицит в живота си, това е дефицита свързан с четенето на Словото Божие. Вярата, която човек носи в себе си, се окриля, съгрява и вдъхновява от Божествените писания. Важно е да четем Словото Божие, защото то носи Божественото откровение. То винаги е действено и благодатно. Вярата, надеждата и любовта представляват единство. Те живеят една в друга, една чрез друга, една за друга и така съставят единството на мъдростта. Вярата, надеждата и любовта са трите проявления на Божествената мъдрост или Премъдрост. 

Разбира се куполът на добродетелите е любовта, за която четем в Химна на любовта в 13 глава на Първо послание на Свети апостол Павел до Коринтяни: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада.“ Това е в основата на християнския духовен живот, но тези добродетели са вплетени и свързани."

Надеждата е сравнена с котва в Посланието до Евреите, глава 6; " имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, където Иисус влезе предтеча за нас."

"Надеждата не е плод на мисълта ни. И тя е дар Божий, като че Бог протяга към нас надежда, за да ни издърпа в присъствието си. Тя е спасително въже в бурите на живота. Пише, че надеждата влиза зад завесата, в Божието присъствие ли ни завежда?

Представете си кораб без котва, това е човек без надежда. Той се носи по вълните, в безпомощност. Надеждата окриля вярата. Ако ние губим надеждата, губим пристана, твърдостта, ориентира. Така най-лесно може да бъде уязвен човека, когато загуби надеждата си, когато угасне духа в човека".

 А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

Тази любов е невъзможна без Бога, тя не е човешка, а Божия. За Божията любов в Посланието до Римляни, глава 5, стих 5 пише: " а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий."

Това ли е единствения начин да придобием съкровището на Божията любов? Само третото лице на Бога, Дух Светий ли може да ни подари този дар?

"Когато говорим за Светия Дух, ние осъзнаваме, че Той е другия Утешител, който ни беше обещан от Спасителя, при Възнесението. Другият Утешител, който да съгрее църквата и да ни подари благодатта, благодатта на Светия Дух. Това е свързано с мирния дух, който човек трябва да придобие, за да се спасят много хора около него. Този Христов мир който трябва да властва в човешката душа, привлича благодатта. Бог е любов. Той прояви своята любов като изпрати своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Великата тайна на благочестието, че Бог се яви в плът, един в същността си и Троичен по лица. Даваме си ясна сметка, че чистото сърце ще привлече Бога и благодатта. Светия Дух осенява благодатно човека съгрява го с озарение, вдъхновение, което усещаме като радост, блаженство", каза още пред БНР Варненският митрополит Йоан.

Какво е Вашето пожелание за слушателите ни на този празничен ден?

"Да се вгледаме всеки в себе си и да потърсим своите недостатъци, своя грях и беззаконие, да го възненавидят, да го открият и се очувстват. Да се стараят да водят благочестив духовен живот, осланяйки се на вярата, надеждата и любовта, на Словото Божие, имайки в себе си голямо търпение. Великотърпение. Вярата, надеждата и любовта, които водят към Божията премъдрост изработват търпението като великолепно тяхно творение.

Мога ли да Ви помоля, Вие да ни водите в молитвата "Отче наш"?

Да се помолим: „Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Още по темата в звуковия файл.