Нивата на радон в жилището се мерят със специални детектори. Как да се включим?

Радонът се образува в земната кора и поради това, че е газ, може да се придвижва на големи разстояния в почвата и така да достига повърхността на земята и сградите, в които живеем или работим, разказва доц. Жана Джунова, директор на Националния център по радиобиология и радиационна защита към здравното министерство.

"Няма значение дали живеете в градска среда или на село. Има значение на кой етаж е жилището ви. Обикновено намираме повишени концентрации на радон на приземния, евентуално на първия етаж. Ако живеете на десетия етаж, вероятността да имате повишени концентрации на радон не е много голяма."

Изследванията, които се правят у нас от повече от 10 години, са насочени към обществени сгради, като училища и детски градини, както и към жилищните помещения, тъй като човек прекарва най-много време в това пространство.

"Рискът за здравето при йонизиращите лъчения се определя веднъж от концентрацията, както е в случая при радона, веднъж от времето, през което сте изложени", отбелязва доц. Джунова. По думите ѝ евентуалната доза на облъчване може да бъде изчислена, но формулата е сложна.

Проучвания сочат, че този газ е вторият по значимост фактор за развитие на рак на белия дроб след тютюнопушенето.

Трябва да сте живели много дълго време на едно и също време, за да представлява опасност за здравето, ако концентрацията е висока, уточнява специалистът.

• Инж. Ирена Колева: Стойността на радон трябва да влезе в техническия паспорт на сградата

Нивата на радон в жилищните сгради се измерват чрез специални детектори – малки пластмасови кутийки.

"Раздаваме ги на хората с указания къде да ги поставят – трябва да не са долепени до стената, да са на определено разстояние от земята, в помещението, в което пребивавате най-дълго – няма смисъл да бъде в банята. И престояват определен период от време, най-често около 6 месеца. След това ги събираме, обработват се химически и се четат на специализиран микроскоп. За хората, живеещи в жилището, това нито ги облъчва, нито нищо – то е пасивен регистратор на това, което се случва."

Референтната доза за България е 300 бекерела на кубичен метър. За жилищата, които са на 300 и под тях, рискът е нисък. С повишаването на тези стойности може да се препоръчат различни мерки. Част от тях не са скъпи. Първата мярка е просто по-често проветряване.

• Проф. Добромир Пресиянов: Проблемът с високите нива на радон в жилищата е решим

Другите мерки изискват технически решения, за които човек трябва да се обърне към инженер. Затова е препоръчително за помещение в старите сгради да се направи проучване и да се потърси конкретно решение – например уплътняване на подовете и стените. Или увеличаване на притока на въздух под пода.

За да си осигури човек безплатно измерване на радон в жилището, е нужно да се обърне към регионалната здравна инспекция на съответното населено място. Оттам могат да организират подробно измерване чрез такива детектори. Към момента обаче няма заявка от нито една инспекция в страната за такава кампания през тази година, коментира доц. Джунова. Затова тя съветва хората да заявяват интерес в съответната РЗИ, защото когато съответната област започне да прави подобно проучване, ще ги потърсят.  

• Доц. Кремена Иванова: Имаме радонова карта на България от 2017 г., но с малък брой детектори

През 2013 година са направени замервания на национално ниво, по области, като е установено, че средната стойност на обемната активност на радон у нас е под 300 бекерела на кубичен метър. През 2021 и 2022 година са проведени подробни измервания на жилища в областите Благоевград, Сливен, Кюстендил и Силистра.

"Всеки, в чието жилище сме изследвали, получава протокол в неговото жилище конкретно колко е. Това, че в съседната къща стойностите са ниски, не означава, че във вашата къща стойностите няма да са високи."

Извън програмата човек може да поръча такива детектори от Центъра по радиобиология срещу сумата от 90 лева.

Чуйте повече по темата в звуковия файл.