Атанас Семов: Учебниците, по които учат децата ни, унищожават българската национална памет

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Диана Янкулова с проф. Атанас Семов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Кощунство е това, което се случва в последните десетилетия у нас с националната историческа памет и до известна степен тя се унищожава и от учебниците, по които учат българските деца в училище, а те са одобрени от МОН. Това мнение сподели пред БНР конституционният съдия, юрист и общественик проф. Атанас Семов пред БНР.

В предаването "Неделя 150" той призна, че въпреки всичко е обнадежден за бъдещето на България и коментира дискусията за национален празник Трети март и запазването на национална идентичност и нацианална памет.

• Боян Папазов: През 1991 г. БСП искаше 3 март заради връзката с Русия

"Обнадежден съм от факта, че още го има този живец на националната памет. Политическият елит не е интересен, дали чете историята, както му скимне, или въобще не я е чел и си личи. Това не е най-същественото. По-същественото е, че благодарение на българските читалища и учители, в по-ранната възраст на българските деца все още присъстват не само дни като Трети март и 24 май, а важни съдържателни и смислени форми на съхраняване на националната памет. По-страшното е, че постигнати резултати е не "заради" и "благодарение на", а въпреки държавата, въпреки МОН и въпреки учебните програми и учебници, които одобряват. Учебниците, по които учат децата ни унищожават българската национална памет", каза проф. Семов.

Според него "ние сме народ с изключителни качества, народ, който може да оцелее физически и да се съхрани духовно след 2 века Византийско владичество и след това след още 5 века Османско душманство, е силен народ".

• Петър Витанов: Движение "Трети март" имаше само една цел и я изпълни

"Народ, който може да роди такива личности каквито нашият народ е родил – особено през втората половина наXIX век, несъмнено е народ, който заслужава добра съдба. Аз не мога да се освободя от парещото  усещане, което на днешния ден е особено силно, че ние сме свели историческата си памет само до единични дати – 3 март, 6 септември, 2 юни. А в останалото време с обществения си живот показваме, че напълно сме забравили не просто героите си, а тяхното дело и саможертва", каза Атанас Семов.

• Боян Папазов: През 1991 г. БСП искаше 3 март заради връзката с Русия

И коментира, че "това което се случва българската историческа памет в последните десетилетия е не просто кощунство, а пълно обезсмисляне на саможертвата на нашите герои, пред които иначе свеждаме чела на ден като Трети март".

"Това обезсмисляне на свободата и на съществуването на свободна и независима държава, защото държава без историческа памет е територия. Държава, чиито деца не могат да добият от училището усещане за святост на национална принадлежност, чувство на дълг пред героите и бъдещето на тази нация, е държава, която в голяма степен не заслужава бъдещето", напомни Атанас Семов.

• България отбелязва 146 г. от Освобождението си от османско владичество

Конституционният съдия сподели:

Скоро отворих един учебник , раздела за Освобождението се нарича "Българите в Османската империя", учат когато сме били част от една империя. В тези учебници четем, че "българите в Османска власт били неравнопоставени, плащали високи данъци, не можели да се обличат с красиви дрехи и не можели да строят високи къщи". Това е драмата на робството и това е абсурдът чуждото владичество, за които жертват живота си Левски, Ботев други наши герои и пишат нашите възрожденци, и на Трети март поднасяме цветя. Това е циничен прочит!"

Според проф. Семов са "толкова несъстоятелни аргументите да си сменим празника. Толкова ни е съсипана националната памет, че само това остава, да си сменяме националния празник и то по конюнктурни съображение. Същественото е и Трети март, и 24 май да бъдат осмислени съдържателно и да си говорим, защо те са истински важни, защо свободата е важна и колко лесно се отказваме от нея. Защо просветата, културата, славянската и българската идентично са толкова нужни в Европа и глобализирания свят и не са несъвместими в ЕС?, пита риторично проф. Семов.

Според него "съвременният българин е подтиснат и отчаян от съвременните реалности, но и силно носещ изконните български ценности". И смята, че покойният му баща проф. Марко Семов, преподавател по народопсихология в СУ "Св. Климент Охридски" и автор на "Япония като за Япония" би казал: "Българинът се назлъндисва да си покаже достойнствата, по-лесно си показва магариите. А ние сме народ с изключителни качества".

Най-спешно ни е необходимо да показваме качествата си и да избираме хора с показани качества, убеден е проф. Атанас Семов.