Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нестинарството – още един български културен феномен в списъка на ЮНЕСКО

В края на септември по време на 4-та редовна сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство в Абу Даби, Обединени Арабски Емирства, бе обявено вписването на древния български обичай нестинарство в представителния списък на ЮНЕСКО с нематериалното културно наследство на човечеството. Целта е максималното съхранение и предаване на тази хилядолетна традиция на следващите поколения.
Нестинарството е древен обичай, разпространен у нас само в Странджанско /Югоизточна България/. Според народното вярване, паленето на огън предпазва от зли сили хората, природата, дори и самото Слънце и така увеличава неговата божествена сила. Влизането в огъня пречиства и отваря невидимата врата към другия свят. Затова и предсказанията на нестинарите, които танцуват боси върху жарава, се сбъдват. Много са разказите на хора, присъствали на подобни ритуали. Звучи невероятно, че в началото на ХХІ век подобна практика е запазена.

Играта върху огън под съпровода на гайда и тъпан за пръв път описва българският поет и фолклорист Петко Р. Славейков през 1862 г. Има няколко схващания за произхода на думата "нестинари". Според някои учени тя идва от "ищинари" или "нещинари" – т.е. човек, който е вещ, знаещ. Други свързват названието с гръцките думи за пост – "нестеа" и за огън "естиа". Историци определят нестинарството като езическа ритуална практика, запазена още от времето на траките, въпреки че тази традиция е свързана с голям християнски празник.
Стотици години хората в Българи, Кости, Бродилово, Граматиково и още няколко села изпълняват нестинарския обичай през май. А кулминацията е на 21-ия ден от този месец – денят, в който църквата почита делото на император Константин и майка му Елена. Както е известно, Константин Велики влиза в историята с официалното признаване на християнството като религия, равноправна с останалите религии в Римската империя. Въпреки това, православната църква никога не е признавала нестинарството. Дори в началото на ХХ век хората, които изпълнявали този ритуал, са били подложени на гонения. Независимо от всичко, огненият танц се изпълнява и до днес. А през последните години е част от туристическите атракции в много от нашите черноморски курорти.
Според традицията, нестинарството се предава по наследство. А главният нестинар е този, който посочва своя наследник, когато наближи последният му час или когато вече не може да танцува. Това става в присъствието на всички нестинари от селото. Ако има син, главният нестинар предава силата си на него. Ако не – на дъщеря си. Счита се, че само така се запазва способността да се предсказва бъдещето.

Специална роля в обичая имат иконите на Св.Константин и Елена. Те се съхраняват в параклис, където през цялата година се пази и ритуалният тъпан. Иконите обикновено са с дръжки, а в деня на празника биват украсявани с везани тъкани и цветя. Един от основните моменти в началото на обичая е обхождането на свещените места в селището и домовете на неговите жители. Рано сутринта на 21 май ритуално се отваря аязмото – извор, разположен в близост до храм, манастир или друго свято място. Изпълняват се обеди за пречистване и освещаване, задължително се прави общоселски курбан. От храната се раздава на всички, а общата трапеза е съпроводена от звуците на музиката. Нестинарите започват своите игри, а привечер всички отиват на площада. Огънят, който през деня е горял буйно, вече се е превърнал в жарава. Разстлан е на голям кръг, а около него играят хора – винаги на три или девет кръга. Кръгът се асоциира с движението на слънцето, а огънят е еквивалент на "небесния огън", както наричат слънцето в нашия фолклор. Настъпва и кулминацията на празника – под звуците на тъпана и гайдата нестинарите изпадат в екстаз, който те наричат “прихващане”, а себе си в това състояние определят като "прифатени". "Прифатените" нестинари влизат в огъня с иконата и танцуват. Обикновено около полунощ главният нестинар прави своите предсказания за общността, както и за отделни хора. След приключване на обичая иконите и тъпанът биват съпроводени до параклиса, а определени хора придружават главния нестинар до дома му. Има сведения за изпълняване на обичая и на други християнски празници – Атанасовден, Илинден, както и на храмовия празник на някои селища.
Димитър Маринов – един от най-големите български етнографи, в началото на ХХ век цитира разказ на очевидци: "За чудо предсказаното излиза вярно, а краката на нестинарите – здрави. Божа работа!"


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 11 септември 2024 г.

В „България днес“ ви срещаме с едни активни, млади и успешни българи, които още от ученическите си години са научили, че тайната на успеха е да не спираш да искаш да се развиваш. Калоян Миладинов, Огнян Разсадов, Филостратос Титопулос и Александър..

публикувано на 11.09.24 в 19:00

Въвежда се пълна забрана за продажбата на енергиен прах

От Комисията за защита на потребителите разпоредиха незабавно изтегляне от пазара на два продукта, известни като енергиен сниф, които се вдишват през носа и са алтернатива на енергийните напитки. Продуктите са определени като сериозна заплаха за..

публикувано на 11.09.24 в 15:10

По консумация на хляб България е втора в света

В световната класация България заема второ място в света по консумация на хляб, а Турция е на първо място, съобщава БНТ като цитира турския новинарски сайт "Йенигюн". Според статистиката спомената от изданието, в Турция един човек изяжда близо 200..

публикувано на 11.09.24 в 12:07