\n \n
Явно симбиозата между слънчевите български домати, краставици, пиперки, лук, нарязани на ситно и поръсени с натрошено бяло сирене и магданоз, създава един неповторим вкус, който се харесва на всички. Не напразно една от първите думи, които научава всеки чужденец, посетил България, е “шопска салата”. Очарованието на тази салата идва от простото съчетание на взаимно допълващи се и същевременно контрастни вкусове на сурови зеленчуци и сирене. Нейният триумф извън националните граници й донесе слава, но и спор за произход и “интелектуална собственост”. Последният бе от страна на сръбски вестник, който твърди, че шопската салата е по-скоро сръбска, отколкото българска, македонска или чешка. Не закъсня и реакцията на нашите кулинари. Гилдията на главните готвачи от гр. Пловдив се обяви в защита на специалитета, като изтъкна, че “лишени от патриотичния замисъл”, сърбите забърквали салатата с много люти чушки и без сирене. Най-тежката дума бе на Мирослав Стефанович, известен като Майстор Миро, четирикратен шампион на Сърбия по гастрономия. Собственик на най-популярния сръбски ресторант в София, той бе категоричен, че шопската салата е българска и ”заради една салата няма да водим война.” Споровете дотолкова разбуниха духовете, че се чуха мнения и за патентоване на кулинарния шедьовър. Може би България ще заяви претенции за “интелектуална собственост” на шопската салата, по подобие на Русия и Полша, които спорят за името водка. Известни са и други международни спорове като например тези за тортата “Сахер”, коняка и шампанското.

Коя е родината на шопската салата и къде се крие тайната на нейния триумф? Радио България потърси мнението на експерта в кулинарното изкуство Иван Звездев, водещ популярното телевизионното предаване “Бон Апети”.

“Шопската салата за първи път се споменава в рецептурник, издаден от социалистическото Министерство на търговията, отговарящо и за туризма, и е дело на авторски колектив от технолози на кулинарната продукция. Едва след 1960 г. става символ на заведенията на “Балкантурист” – връща се назад в историята известният кулинар. – Тогава започва да се набляга именно на битовия стил. Стават популярни механите, гювечетата, покривките с фолклорни шевици. Целта е да се привличат повече туристи, като им се предложи нещо атрактивно.”

В книгите от 1890 г. насам, както и в модерното през 30-те години на миналия век списание “Наша домакиня” подобна рецепта не съществува, категоричен е кулинарният експерт. Разпространението на шопската салата има просто обяснение, смята Звездев.

“На Балканите и в Централна Европа шопската салата е много тачена, защото навремето най-много туристи идваха от бившите социалистически страни – от Полша, Чехия, Унгария, бивша Югославия – уточнява кулинарът. – Те естествено пазят спомена за тази фантастична салата, поднесена с гроздова ракия, и с времето започват да я приготвят и в техните страни. Но никой не може да извади книга с рецепти от преди 60-те години, където тази салата да е описана.”

Подобна на шопската салата е гръцката “хориатики”, но вкусът е различен. Продуктите се режат на едро, сиренето е на кубчета, а вътре слагат и маслини. Българският специалитет е широко разпространен в Унгария, а в някои чешки и словашки ресторанти се предлага като „Shopski salat”, във вариант без чушки или без лук, но ..със захар.
На какво се дължи славата на този уникален кулинарен шедьовър?

“Всъщност, на европейската трапеза няма толкова богата като вкусови компоненти салата – коментира Иван Звездев. – Италианците накъсват маруля, посипват балсамов оцет, нарязват репички или някакво сирене. Французите правят варени салати от зелен фасул с орехи и малко сирене. Но такава свежа, богата салата има само в България и в онези страни, които са научили рецептата от нас. Мисля,че те просто трябва да са ни благодарни.”

Таня Харизанова