Съдебната система, политическите партии, Народното събрание и публичната администрация са най-корумпираните институции у нас според българските граждани. Това показват резултатите от “Световния барометър на корупцията”, международно проучване, което вече пета година се провежда от “Трансперънси интернешънъл”. Едва около 3 процента от българите са готови да подадат сигнал за корупционно престъпление.
Това е тревожна тенденция, защото говори за страх у хората от негативни последици и преследване, както и за убеждението, че подаването на сигнали няма да доведе до някакъв резултат. Това каза Диана Ковачева, изпълнителен директор на Асоциация “Прозрачност без граници” по време на дискусия на тема “Корупционните мрежи – опасност за демокрацията”, организирана от фондация “Фридрих Еберт”. Политическата корупция е проблем, с който се сблъскват всички държави по света, но част от тях успяват да я контролират, коментират анализаторите. Според Диана Ковачева е трудно да се справим с корупцията в страната ни, тъй като тя не е само национално престъпление, а е обвързана с много по-големи транснационални престъпни мрежи за пране на пари, трафик на хора и оръжие.
“Липсата на почтеност в управлението си личи както във вземането на решения, които облагодетелстват определени лица и кръгове, така и в непрозрачното финансиране на политическите партии, защото това е една от формите на тежка политическа корупция – казва още Диана Ковачева. – И не на последно място си личи и в купуването на гласове, като една сериозна форма на манипулация на изборните резултати. Съвсем наскоро имахме възможност да наблюдаваме изборите в България за Европейски парламент и за НС. Установихме доста тревожни практики на купуване на гласове. Успяхме да направим типология на най-често срещаните нарушения. Това, което може би изненада и нас, беше не толкова обстоятелството, че около 6 процента от българските граждани са готови да продадат гласа си, а по-скоро фактът, че в България гласоподавателите са обект на корпоративен натиск. Т.е. на тях дори не им се плаща да гласуват по определен начин, а са обект на заплахи и насилие от своите работодатели.”
Анализаторите са категорични, че корупцията в България и Югоизточна Европа се различава от тази в т.нар. стари демокрации, което в голяма степен се дължи на нашите културни особености. Така например, понякога корупционните практики не се възприемат като корупция, а по-скоро като въпрос на оцеляване, омилостивяване на този, от когото зависиш в конкретна ситуация, обяснява проф. Пламен Георгиев, преподавател в Нов български университет. Нещо изключително характерно за Балканите е конфликтът на интереси. Ако не назначиш на дадена служба свой близък или роднина, ти ставаш немил, недраг, ти си човекът, който е забравил род и родина, казва още проф. Георгиев. Тези културни специфики на региона правят още по-трудно справянето с проблема. Според Диана Ковачева няма рецепта за преодоляването му, но е необходима политическа воля за това.
“Трансперънси интернешънъл” препоръчва на държавите със силно разпространена политическа корупция да положат усилия да направят своята съдебна система независима и ефективна – казва Диана Ковачева. – Решението за справянето с политическата корупция се намира в два елемента – от една страна премахване на политическия чадър, своеобразните имунитети и съответно произнасянето на присъда и наказването на извършители на корупционни престъпления. В този смисъл изчистването на корупцията в самата съдебна система също е начин за справяне с политическата корупция. Една от препоръките, която също така се смята за възможност за справяне с политическата корупция, е създаването на институционалната система за почтеност. Това е система, в която не само правителствата са ангажирани с противодействието на корупцията, но и всички останали институции като Сметната палата, омбудсмана, медиите и гражданското общество.”
Според Диана Ковачева е необходим също така граждански контрол върху стратегически сделки и обществени поръчки, при които се изразходват значими обществени ресурси.
Около 70 изключителни млади ученици на възраст от 10 до 18 години представят България на Световната ученическа купа в Стокхолмския глобален кръг (World Scholar’s Cup). Те участват във форума наред с над 1100 водещи млади умове от поне 30 страни,..
Представители на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Университета Бенгази - най-големия и най-стар университет в Либия, създаден през 1955 г., обсъдиха в Бенгази възможностите за сътрудничество. Университетите планират обмяна на студенти и..
Очаквам още тези дни да стане ясно ще има ли мнозинство в парламента и подкрепа за мандата, даден на втората по численост парламентарна група. Реакциите на останалите парламентарно представени партии ще бъдат ясен знак за това дали ще има такава подкрепа...
Началото на седмицата настъпва с Горещниците – най-знойните дни в годината според народните ни поверия. В „България днес“ ще говорим..
Към момента няма застрашени населени места и бедстващи граждани въпреки множеството пожари, възникнали на територията на България. Ситуацията постепенно се..
Периметърът от 12 км на големия пожар северно от Стара Загора е заграден, съобщи областният управител Методи Марков. Към момента има шест огнища. По обяд..