Кога и къде се ражда славянското и старобългарското книгопечатане?
Няколко десетилетия след като Гутенберг направил своето изобретение (1450), краковският печатар Швайполт Фиол отпечатва първите славянски книги с кирилски букви (1491). Две години по-късно (1493) в Цетина, Черна гора, се открива и първата балканска печатница с кирилски шрифт. Най-вероятно техническите средства за нея дошли от Венеция. В началото на ХVІ век подобна печатница работи и в Мунтения (Влашко, днешна Румъния). Пак през същото столетие румъно-българска печатница има и при църквата “Св. Николай” в Брашов. С кирилски букви се печата в Рим, във Виена, но може би най-важна за южните славяни е печатницата на Божидар и Винченцо Вукович във Венеция. Именно нея ще купи българинът Яков Крайков и през втората половина на същия този ХVІ век ще отпечата своите български книги.
Запазени са сведения, че първите печатници на българска територия се създават в Самоков (1828) от Никола Карастоянов и в с. Ваташа (Тиквешко) (1838) от даскал Камче ( после я пренасят в Солун, когато там е архимандрит Теодосий от Дойран). За сравнение: първата турска печатница е основана в 1727. В Русчук в 1864 Митхад паша (управител на Дунавския вилает, велик везир) създава и първата държавна печатница, която освен “канцеларски потреби” за нуждите на турската администрация, печата официозът вестник “Дунав” (на турски и български език) и книги на български, турски и френски език. В нея имало достатъчно български букви (граждански и църковни), машините били модерни и в 1881 пренесли всичко в София за новосъздадената Държавна печатница на Княжество България.
"Люлчените" книги на славяни и българи или славянските инкунабули*
В колекцията от славянски старопечатни книги има издания, които бележат началото на южнославянското, в частност и на българското, книгопечатане. Изключително ценни са съхранените екземпляри, отпечатани в Цетина и Търговище (Румъния). Това са два кирилски инкунабула - Осмогласник (Цетина, 1494) и Псалтир с последование (Цетина, 1495), както и първите книги на среднобългарски език, издадени в Търговище от монах Макарий – Служебник (1508), Октоих (1510) и Четвероевангелие (1512), в чиято основа лежат образци от Търновската книжовна школа. Специално внимание заслужават венецианските издания от XVI в., т. нар. български венециански книги, издадени от Яков Крайков.
Яков Крайков – първият български печатар, книжовник и издател
И още - първият български документирано установен редактор, първият наш шрифтолеец, художник-оформител, илюстратор и гравьор.
“Аз, грешният Яков, съм роден и имам отечество в подножието на голямата планина Осогово, близо до Коласийския град . И започнах да печатам тази малка книжка… на комуто, каквото потрябва и поиска от тези книги, всички те са на мястото, наречено Скопия, у Кара Трифон...”.
Из послеслова на Часословец
Книгите му са с двуцветен печат. Изработва ги с изключителен вкус и майсторство. Днес те са ценни паметници на ранното българско книгопечатно изкуство. През 1566 отпечатва първата – Часословец. Екземпляр от нея се съхранява в НБКМ. Тя съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, слова за Кирил Философ, Иван Рилски. Три години по-късно в съдружие със сръбския издател Йеролим Згурович издава Псалтир, а на следващата, пак с него, и Молитвеник (Требник). И макар че е техен автор, той демонстрира и страстта си на редактор: сваля стари думи, прави нововъведения в езика.За първи път в славянските книги именно Яков Крайков започва да пренася думите на срички от един ред на друг, въвежда еднаква разредка между думите, а точката и запетаята придобиват собствено граматично значение. През 1572 излиза и четвъртата, последна творба на Яков Крайков - Различни потреби. От нея до нас са стигнали най-малко екземпляри.
Старопечатната книга през ХVІІ и ХVІІІ век
Току-що появила се, печатната книга твърде бързо измества ръкописната.
През ХVІІ век книгопечатането на български се увеличава. От Русия по българските земи навлизат и първите съчинения със светско съдържание. Полека-лека среднобългарската традиция от времето на патриарх Евтимий (ХІV в.) постепенно угасва.
Абагар – първата печатна книга на говорим български език
В 1651 никополският епископ Филип Станиславов издава в Рим Абагар – молитвеник във формата на свитък. Книгата е отпечатана с кирилски шрифт на български език, но се усеща и силното влияние на черковнославянски и сърбохърватски. В краткото предисловие съставителят й се самоопределя като “Епископ на Велика България” и заявява, че дарява творбата си на “своя български народ”. От нея до нас са стигнали шест екземпляра. Има и няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Това принуждава римското издателство да не се обяви никъде по нейните страници. Заглавието, с което е известна, идва от включеното в нея послание на цар Абагар до Исус (Цар Абгар (Авгар, Абгар) - арменски владетел ( 4 г. пр. Хр.- 7 г. сл. Хр. и 13 -50 г.); според християнската легенда се разболява от тежка болест и пише писмо до Исус с молба да го изцери. Исус отпечатва лика си на кърпа, в която завива писмото и му го връща. Като видял лика му, цар Абгар се излекувал. От тази легенда по-късно се развива иконописта. От тук идва и вярата в чудотворната сила на иконите.).
Стематография
Албум, отпечатан във Виена през 1741, с образи на български и сръбски царе и светци. Съдържа и 56 герба на различни страни - България, Сърбия, Босна, Херцеговина, Бохемия, Албания, Турция, Русия, Илирия. Този обилен илюстративен материал се придружава от стихотворни възхвали и сведения за съответната страна, за произхода на герба и за замисъла му. Под всички образи е отбелязано: "начерта и иссече Христофор Жефарович". Според изричното му указание гербовете и текстовете в Стематографията са заимствани от книгата на хърватския писател Павел Ритер Витезович Stematographiasivearmorumilliricorumdellneatia, descriptionetrestitudio(Ilregnodeglislavi, 1601). Вероятно това е първи пример за спазване на авторскоправните правила в българското книгоиздаване. Книгата на Жефарович имала огромен успех и сред българи, и сред сърби. Изобразените в нея гербове са копирани в различни преписи на Паисиевата история. С тях е украсен Царственикът на Христаки Павлочивич, а Иван Богоров заимства ликовете на Иван Асен и Иван Шишман. От Стематография е взет и образът на лъва в днешния герб на България.
“Кириакодромион сиреч Неделник” на Софроний Врачански (известният и със светското си име Стойко Владиславов, по-късно Врачански владика, е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Свети Паисий Хилендарски. Канонизиран е за светец.)
Книгата е отпечатана през 1806 в Римник** (Румъния) и се смята за първата изцяло на новобългарски език***. Книгата е сборник от 94 неделни и празнични проповеди и поучителни слова. Според Александър Теодоров-Балан (български езиковед, литературен историк и библиограф, академик на БАН, пръв ректор на СУ, Велик майстор във Великата българска масонска ложа) неин прототип е съчинението на гръцкия проповедник Никифорос Теотокис със същото заглавие, издадено за първи път през 1796 в Москва и препечатано в Букурещ през 1803. Поученията съдържат и лични възгледи на Софроний Врачански и имат връзка с манталитета на българите от ХVІІІ и началото на ХІХ век. От 1806, когато излиза за първи път, до 1937 г. Неделникът претърпява общо осем издания.
Световното знание, съхранено в българската национална библиотека
Библиотечната колекция от чужди старопечатни, редки и ценни издания съдържа над 4 100 заглавия, излизали по света от ХV до ХХ в. на гръцки, латински, английски, френски, руски, немски, италиански, испански. Най-много, естествено, са гръцките. Значителна част от тях са донесени от с. Арбанаси, Созопол, Несебър, Самоков и са богати на ръкописни бележки. Има издания, които са библиографска рядкост. Например тук могат да се разгърнат страниците на едно от най-старите печатни издания (1515) на древногръцкия поет и писател Пиндар, на първото издание (1535) на съчиненията на Св. Василий Велики (архиепископ на Кесария Кападокийска, един от тримата велики вселенски учители, другите двама са Григорий Богослов и Йоан Златоуст), на Glossarium ad scriptores mediae et infimae graecitatis ( изд. 1688) от Шарл Дюканж (френски историк, един от първите византисти в света). В друго негово съчинение, което също се пази в това хранилище, Тритомен речник (1681), може да се види екслибрис на българския цар Фердинанд (1887-1918). Тук е и издание от 1705 на т. нар. речник Свидас****, великолепното издание Photii Myriobiblon (1653) ("Мириобиблион" от Фотий, патриарх Константинополски, виден византийски енциклопедист и ритор от ІХ век, етнически арменец; по времето, когато е патриарх на Константинопол, е изпратена мисията на братята Константин-Кирил и Методий в Моравия, а княз Борис е покръстен от своя кръстник, византийския император Михаил III; бил ректор на прочутата Магнаурска школа в Цариград, един от инициаторите за покръстването на българите, учител на Кирил.), двадесеттомното издание от 1729 на Corpus Byzantinae historiae. Библиотеката притежава два латински инкунабула, от 1477 г. и 1493. Впечатлява с богатата си украса вторият от тях (SCHEDEL, Hartman. Liber chronicarum). Сред останалите книги в тази сбирка има първи или особено ценни издания на автори-класици на чуждите литератури на оригинален език, както и книги с автографи и екслибриси - издания на произведения на Жан-Жак Русо и Волтер (Pensees de J. J. Rousseau, T. 1-2., Geneve 1785; Voltaire, Francois-Marie Aroue, Oevres choisies , Wien, 1810.); Библията в превод на немския реформатор Мартин Лутер (BIBLIA. Das ist die ganze heilige Schrift verdeutscht durch Dr. Martin Luther, Nurnberg, 1736 ). Пряка връзка с българската история има и съхраняваната тук IL REGNO DE GLI SLAVI на дубровнишкия историк Мавро Орбини, излязла в Песаро през 1601. Това е един от източниците, които Паисий Хилендарски е използвал, за да напише своята "История славяноболгарская" през 1762.
Ивелина Ватова
Един от най-добрите цигулари в света и концермайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам Веско Ешкенази отново си е вкъщи, в родната София. Повод са двата заключителни концерта от Националното турне на проекта "В света на музиката” на..
Покана за изложба на открито "Будителките – жените, които променят историята" отправи във Фейсбук страницата си Българският културен институт във Варшава. Експозицията ще изложена на пана на оградата пред българското посолство в полската столица...
Изложба с рисунки от осмото издание на Международния конкурс "Моята българска бродирана риза 2024" може да се види в Българския културно-информационен център в Скопие. Експозицията запознава публиката с творби на младите таланти – ученици от..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...