Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Басът Петър Петров празнува 40 години на сцената

Басът Петър Петров ще празнува 40 години на сцената в ролята на Доктор Бартоло в операта "Севилският бръснар" от Росини тази вечер в Националната опера и балет. Гост на юбилейния спектакъл - в партията на Розина, е румънското мецосопрано Оана Андра, солистка на Букурещката опера, лауреат на Международния конкурс за млади оперни певци "Борис Христов" в София и на други престижни конкурси, съобщиха от операта. Николай Моцов, Петър Бучков, Станислава Иванова, Светозар Рангелов са сред солистите в постановката на проф. Пламен Карталов. Диригент е Борис Спасов, художник - Йоанна Маноледаки. /Генералната репетиция - с възможност за снимки от фоторепортерите - е на 18 ноември от 18.00 ч./ През последните години, опирайки се на опита и на италианската си школовка, Петър Петров се изявява в комичния оперен репертоар. Публиката у нас се радва на неговия Доктор Бартоло от "Севилският бръснар", а в чужбина - на Дон Паскуале от Доницети, Лепорело от "Дон Жуан" на Моцарт, Дон Манифико от "Пепеляшка" на Росини. Миналата и тази година той представи своя Доктор Бартоло и пред словенската публика. В своята сравнително дълга и интензивна кариера Петър Петров има щастието да работи с именити певци като Николай Геда, Евгений Нестеренко, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, с диригентите Маурицио Арена, Роберто Абадо, Оку Каму, Одон Алонсо, Бонаволонта и с всички видни български диригенти. Петър Петров започва да учи пиано и солфеж при композитора и музикалния педагог Драгия Тумангелов, който пръв открива гласовите и музикалните му възможности. Вече като студент в Химико-технологичния институт в София той продължава музикалната си подготовка при Гизела Бернщайн. В годината на дипломирането си в ХТИ - 1968 г., печели конкурс за солист в операта в Стара Загора. Дебютира като Монаха от "Дон Карлос" и Върховния жрец от "Набуко" на Верди. През периода 1970-1972 г. работи по разпределение като инженер в МК "Кремиковци", а през 1972-1974 г. е научен сътрудник в Института по електропромишленост в София. През това време учи като извънреден студент в класа на проф. Илия Йосифов и става солист на изтъкнатия мъжки хор "Гусла". През 1974 г. на Четвъртия републикански фестивал на художествената самодейност е награден със златен медал. Председателят на журито проф. Георги Димитров пише върху протокола: "Изключително гласово дарование, да се изпрати незабавно на специализация в Италия." През 1975-1976 г. П. Петров завършва съкратен курс на академията "Санта Чечилия" в Рим в класа на проф. Йоланда Маньони - дългогодишна солистка на "Ла Скала" в Милано. През 1975 г. Петър Петров става лауреат на конкурса "Джузепе Верди" в Бусето и на "Антонио Салиери" във Верона. Записва арии из опери за RAI и участва в много концерти, както и в концертни изпълнения на "Силата на съдбата" и "Фауст", изпълнявайки партиите на Падре Гуардино и Мефистофел. През 1976 г. се завръща от Италия и се представя успешно на Шестия международен конкурс за млади оперни певци с ролята на Филип Втори от "Дон Карлос" на Верди. Назначен е като солист в Софийската опера. Международната му кариера започва с Филип Втори в Будапещенската опера и в Болшой театър. Десет години по-късно за представянето му на международния фестивал в Братислава в ролята на Филип Втори критиката пише: "Участието на Петър Петров разкри големите артистични възможности на певеца. Демоничният му поглед напомня прочутия Шаляпин. Певецът притежава голям закръглен глас, обагрен с тъмни краски, а с изпълнението си подчертава драматизма на произведението." През периода 1978-1981 г. Петър Петров е постоянен гост на Люблянската опера в ролите на Захария от "Набуко", Филип от "Дон Карлос", Фиеско от "Симоне Боканегра", Борис от "Борис Годунов". Прави гастроли в много страни на Европа. Репертоарът му включва повече от 40 централни роли. Особено щастлива за певеца е 1981 година. В Тревизо, Италия, между 70 кандидати за централни роли в операта "Ернани" от Верди той се класира пръв. "Кориере дела сера" пише: "Наистина ли България е страната на басите? Изглежда, че трябва да се съгласим с тази оценка, защото Петър Петров го доказа по безспорен начин." Успехът на този конкурс му отваря вратите на италианските и немските театри.

Още от категорията

Кармичната любов – вдъхновение за песента Everything to Nothing

Жан Мар е български изпълнител, спечелил популярност и в Швейцария, където живее през последните години. Там той дебютира в радиоефира с песента си Love is, която вече четвърта година продължава да се върти по местните радиостанции, следвана..

публикувано на 24.01.22 в 09:45

Снежана Витанова: „Народната песен за мен е начин на живот“

Певческото майсторство на именитата ни певица е пример за семейно-родова приемственост. Репертоарът ѝ е от чистия песенен извор на родния радомирски район и израз на почит към местния изпълнителски стил. Той включва така характерните ритмични,..

публикувано на 20.01.22 в 10:35

Енергия за полет с G.R.A.S.

Група G.R.A.S. е създадена в края на 2004 г. от бивши членове на популярната формация „Фанданго“. Името е абревиатура от малките имена на членовете: Георги Русев - бас, вокали, Росен Сеновски - китари, клавишни (който е в групата до 2008 г.),..

публикувано на 19.01.22 в 09:40
Подкасти от БНР