Преди 90 години, на 27 ноември в парижкото предградие Ньойи сюр Сен е подписан договор, с който официално се слага край на участието на България в Първата световна война. Страната ни се включва в нея, следвайки идеала си за национално обединение с територии, населени преимуществено с българи. „За съжаление цар Фердинанд и министър-председателят Васил Радославов избират погрешната страна – Централните сили – казва в интервю за Радио България акад. Георги Марков, директор на Института по история на БАН. – Германия и Австро-Унгария предлагат на България безусловно връщане на земите, загубени след Втората балканска война, докато Съглашението в лицето на Великобритания, Франция и Русия предлагат само някои територии от Македония – от безспорната зона, и в Източна Тракия, ако България се включи във войната срещу Османската империя. В продължение на три години българската армия воюва на три фронта. Дава огромни жертви, печели битките на бойното поле. Но войната не се решава на Балканите, а на Западния фронт, където Германия губи и с това повлича и България.”
Какво предвижда Ньойският договор?
Този договор е поредната национална катастрофа за страната – продължава акад. Марков. – Той откъсва от България Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема излаза към Бяло море през Западна Тракия, потвърждава разделянето на Македония между Сърбия и Гърция и отнема Южна Добруджа, житницата на България. Това е бил договор-диктат.
За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха скалния комплекс Харман кая до село Биволяне и старинната крепост Асара край Татул с т.нар. лидар...
След Освобождението през 1878 г. страната ни започва да се развива с темпо, което да уплътни пропуснатото през петвековното отсъствие от историческата карта на света. Млади българи завършват престижни европейски университети и донасят наученото в..
След залез слънце (17 ч.) на 22 април започва Песах - един от трите най-големи празници за евреите. Като дата празникът е променлив и настъпва след 14-ия ден от пролетния месец нисан, започващ след пролетното равноденствие при появата на първия сърп..
След Освобождението през 1878 г. страната ни започва да се развива с темпо, което да уплътни пропуснатото през петвековното отсъствие от историческата..
За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха..