Ето какво разказва още за Радио България проф. Йордан Стаменов, ръководител на БЕО „Мусала”: „Проектът бе одобрен през 1997 и получихме скромни средства за възстановяването на станцията. Така на 29 септември 1999 година станцията отново отвори врати за учените. Очакваше се и допълнително финансиране за апаратурата. Една от целите на проекта бе информацията от станцията да постъпва в реално време в телекомуникационния център на Института за ядрени изследвания и от там да се разпространява в интернет.”

С инсталирането на първите уреди в обсерваторията по съвместния френско-български проект за мониторинг и управление на околната среда в Рила започват и първите замервания на замърсяването на въздуха. Следват други три проекта по Пета и Шеста рамкови програми на Европейската комисия, които осигуряват допълнителни средства за специалната апаратура на обсерваторията. Благодарение на това, отбелязва проф.Стаменов, тя заработва като съвременен научноизследователски комплекс: „Паралелно бяха развити няколко направления за изследване на физико-химичния състав на атмосферата, космическото лъчение и радиоекологията. Всичко това беше направено за три години. В момента на сайта на екологичната обсерватория могат да се видят в реално време 39 различни параметри на атмосферата. Тази информация постъпва в европейската мрежа за следене на радиационния гамафон.”

По думите на проф. Стаменов обсерваторията се намира на място, където атмосферният слой е най-подходящ за наблюдение на трансграничния пренос на замърсители на околната среда. „Високопланинските екосистеми са много чувствителни и веднага реагират на промените – обяснява той. – Приборите за измерване на космическия фон са разработени в Института за ядрени изследвания на БАН – допълва проф. Стаменов. – Това, към което се стремим, е максимална степен на надеждност на системата независимо от външните условия – гръмотевични бури, прекъсване на електрозахранването и т.н. Целта е да не се прекъсва процесът на измерванията и да се предоставя непрекъснат поток от данни. По този начин се осигуряват отговори на редица въпроси, свързани с глобалните климатични промени.”

Обсерваторията разполага с три лаборатории и стаи за живеене на основния състав от трима души. Има и възможност за подслоняване на 15 членове на научни експедиции, както и посетителски център. В научните изследвания на БЕО „Мусала” активно участват както български учени от БАН, така и чуждестранни институти и университети от Франция, Дания, Германия, Русия и Люксембург.