Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Предания за български пещери

Във фолклорните разкази пещерите са обвеяни от легенди и тайнствени истории.
Снимка: Венета Николова

Многобройните пещери в България са притегателни за спелеолози и туристи със своите подземни лабиринти и зали, реки и причудливи варовикови форми. Но към сътвореното от природата хората са добавили през вековете и цяла пещерна „митология” – тайнствени истории, предания, поверия, ритуали. Повече от деветдесет са „свещените” пещери в България според едно етноложко проучване. Някои са били обитавани в праисторически времена, като известната със своите скални рисунки пещера Магурата. Други са служели като астрономически „наблюдателници” или място за свещенодействия на древните траки. През Средновековието християнски отшелници са създали свои храмове и обители в скални отвори като най-популярния Аладжа манастир или единствения все още действащ скален манастир – Бесарбовския.

Днес немалка част от пещерите в България са благоустроени за целите на туризма.
Приказна история се разказва за пещерата Русин камък край село Русокастро /в югоизточна България/. В пещерата едно време живеел митичен змей. Веднъж той се преобразил като човек и слязъл в селото, точно когато всички моми се събрали да се веселят на хорото. Но една от тях, на име Руса, забелязала, че под дрехите на непознатия ерген са подава змейска опашка, и му се присмяла: „Чичо, прибери си опашката!”. И всички събрани около хорото селяни се разсмели. Змеят се ядосал и завихрил страшна вихрушка – вдигнал толкова прах, че никой нищо не виждал дълго време. Когато вихрушката утихнала, хората видели, че мома Руса е изчезнала. Тогава се досетили, че преобразеният змей я е отвлякъл. Хвъркатото чудовище скрило девойката в пещерата. А после тръгнало обратно към селото да види какво ще сторят хората. По пътя срещнал майката на Руса, която търсела изчезналата си дъщеря. Щом я видял, змеят се превърнал в куче, нахвърлил се върху жената и разкъсал сукмана й. А тя, уплашена, побягнала обратно към селото. Минало известно време и ето, че една нощ змеят потърсил Русината майка в къщата й. Повикал я да дойде с него в пещерата, за да помогне на дъщеря си да роди и отгледа неговото дете. Когато детето поотраснало, змеят отпратил старата майка да се върне в селото, като напълнил престилката й с въглища. Щом се отдалечила от пещерата, жената изхвърлила въглените. Но когато се прибрала у дома, открила, че един въглен е останал залепен на престилката и се е превърнал в жълтица. Заради тази история селяните започнали да наричат пещерата с името на похитената от змея мома Руса – Русин камък. Подобна история се разказва и за пещера Еленина дупка в Странджа планина, защото тамошната девойка, отвлечена от змей, се казвала Елена. А за родопската пещера Ухловица се носи легендата, че в нея живеели дяволът и неговата дяволица и когато дошло време да се роди малкото дяволче, повикали да акушира баба от близкото село, а после й се отплатили също с въглени-жълтици. 
Някои български пещери, като Магурата, известна с уникалните си скални рисунки, са били обитавани от праисторически времена, което ги прави още по – митични и загадъчни.

Може би фолклорните разкази за тайнствено зачатие и раждане в пещери са по-късна адаптация на древен култ, за който свидетелства една пещера, открита преди няколко години от археолози и определена като древно тракийско светилище. Само веднъж в годината – в деня на пролетното слънцестоене – един слънчев лъч попада точно във входния отвор на пещерата и навлиза до 22 метра навътре. Смята се, че пещерата е древен орфически олтар - олицетворение на Земята като Богиня-майка, която Богът-слънце опложда в този момент. Тази представа много нагледно се подкрепя и от формата на пещерата, заради която е наречена Вулвата (пещера-утроба). Сходен смисъл имат и древни ритуали, които отвеждат моми и ергени в някоя пещера, за да бъдат посветени в зрелостта. А за други се вярва, че ако бездетна жена пренощува в пещерата или пие от бликащ вътре извор, ще зачене. Един от тези примери е пещера в Странджа. По-късно това вярване е християнизирано. Хората са вярвали, че Света Марина, която е живяла в тази пещера, закриля жените и ги дарява с рожби. Според източноправославното предание Христовото Рождество се случва в пещера. Затова в иконите Богородица с Младенеца са изобразени именно в пещера.

Снимки: Венета Николова

По публикацията работи: Румяна Панайотова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В миналото траханата е била защитa срещу глада, а днес – срещу загубата на памет

На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..

публикувано на 02.08.24 в 09:20
Снимка: Регионален етнографски музей - Пловдив

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..

публикувано на 13.07.24 в 10:25

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..

публикувано на 04.07.24 в 13:55