Многобройните пещери в България са притегателни за спелеолози и туристи със своите подземни лабиринти и зали, реки и причудливи варовикови форми. Но към сътвореното от природата хората са добавили през вековете и цяла пещерна „митология” – тайнствени истории, предания, поверия, ритуали. Повече от деветдесет са „свещените” пещери в България според едно етноложко проучване. Някои са били обитавани в праисторически времена, като известната със своите скални рисунки пещера Магурата. Други са служели като астрономически „наблюдателници” или място за свещенодействия на древните траки. През Средновековието християнски отшелници са създали свои храмове и обители в скални отвори като най-популярния Аладжа манастир или единствения все още действащ скален манастир – Бесарбовския.
Може би фолклорните разкази за тайнствено зачатие и раждане в пещери са по-късна адаптация на древен култ, за който свидетелства една пещера, открита преди няколко години от археолози и определена като древно тракийско светилище. Само веднъж в годината – в деня на пролетното слънцестоене – един слънчев лъч попада точно във входния отвор на пещерата и навлиза до 22 метра навътре. Смята се, че пещерата е древен орфически олтар - олицетворение на Земята като Богиня-майка, която Богът-слънце опложда в този момент. Тази представа много нагледно се подкрепя и от формата на пещерата, заради която е наречена Вулвата (пещера-утроба). Сходен смисъл имат и древни ритуали, които отвеждат моми и ергени в някоя пещера, за да бъдат посветени в зрелостта. А за други се вярва, че ако бездетна жена пренощува в пещерата или пие от бликащ вътре извор, ще зачене. Един от тези примери е пещера в Странджа. По-късно това вярване е християнизирано. Хората са вярвали, че Света Марина, която е живяла в тази пещера, закриля жените и ги дарява с рожби. Според източноправославното предание Христовото Рождество се случва в пещера. Затова в иконите Богородица с Младенеца са изобразени именно в пещера.
Снимки: Венета Николова
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..