Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Катя Зографова: „Никоя идеология не успя да заличи любовта на българина към Вапцаров”

Снимка: Архив

На 7 декември се навършват сто години от рождението на големия български поет Никола Вапцаров – един от новаторите в нашата литература, човек със сложна и трагична съдба. Семейството му е сред най-известните в Банско. Баща му е един от войводите в борбите за освобождението на този край, останал до 1912 г. в границите на Османската империя. По-късно е в приятелски отношения с царското семейство. Майката на Вапцаров е завършила Американския колеж у нас и развива широки културни интереси у децата си. Самият Вапцаров е възпитаник на Морското машинно училище във Варна. Надарен с жив ум и литературен талант, той би могъл да има спокоен и осигурен живот. Вместо това избира да бъде работник. И така да сподели тежкия труд, безработицата и бедността на своите герои. Да опише големите противоречия на ХХ век, да открие романтика в машините, да изрази вярата си в един по-справедлив свят. През 30-те години става член на БКП. В годините на Втората световна война, когато България е съюзник на Германия, е сред организаторите на антифашистката съпротива. Осъден е на смърт и е разстрелян на 23 юли 1942 г.

Сред книгите, излезли в чест на 100-годишнината от рождението на поета, са фототипното издание на неговите „Моторни песни” от 1940 г., „Стихотворения за деца” и документалната сага на Катя Зографова „Никола Вапцаров: Преоткриване”. Върху нея изследователката работи седем години.

„За Вапцаров има издадени хиляди страници – и биографични, и аналитични за творчеството му – разказва в интервю за Радио България Катя Зографова, главен уредник на музея „Н. Вапцаров” в София. – Преди промените у нас в популярните издания имаше предговор, в който пишеше, че съдбата е била жестока към Вапцаров приживе и щедра след смъртта му. Красиво звучи, но не е вярно, защото какво значи щедра съдба, след като Вапцаров беше превърнат в паметник... После пък, след промените от 1989-а, някои пишман Вапцароведи се опитаха да го принизят и подло да твърдят, че не заслужава да бъде в най-високия ред на литературните ни имена. Българинът е открил Вапцаров, когато са се появили неговите „Моторни песни” през 1940-а година, без тази книга да бъде забелязана от критиката, без да бъде наложена от някаква институция или от левите му съмишленици по идеи. Така че Вапцаров е открит от народа, от своите читатели и рецитатори. И това обяснява факта, че никоя идеология всъщност не успя да заличи любовта на българина към Вапцаров. Той пише много топло, той е изключително хуманен в своето мислене. Когато четем стиховете му, оттам блика човечност и интимност дори когато говори за най-глобалните проблеми на историята. И точно затова е обичан, защото сякаш беседва с нас като близък приятел. Но е много дълбок, въпреки измамната простота, лекота и достъпност на стиховете си. Неслучайно е един от най-превежданите български автори. Стихотворенията му са излезли в над 40 страни, на повече от 60 езика. ”

Никола Вапцаров е единственият българин, носител на международната Почетна награда за мир, присъдена му посмъртно през 1952 г. А ЮНЕСКО обяви 2009-а за година на Вапцаров в чест на 100-годишнината от рождението му.

„Вапцаров е модерен европейски и световен поет, все по-актуален, бих казала, за младия читател – споделя Катя Зографова. – Младите хора го харесват по един много специален начин. Те са доста скептични, демотивирани, обезверени. И Вапцаров в първия момент им се струва невероятен наивник, романтик, чиито утопии не са се сбъднали. Животът все още не е станал „по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден”. Така че младите отначало леко се усмихват, четейки Вапцаров, но постепенно започват да го харесват. Защото, ако нямаме тази Вапцарова вяра, която е дълбоко преживяна и изстрадана, трябва да превърнем домовете си в бункери и да чакаме свършека на света. А той показва отчуждението между хората, всичките тези съвременни процеси на омерзение, на дехуманизация, сравнява ги с гангрена, с проказа. Но целият му живот и творчество са посветени на това, че трябва да вярваме в човека. Той дава възможност на отцеубиеца в „Песен за човека” да се преобрази, да преживее нравствен катарзис. И понеже е много талантлив автор, успява да ни убеди, че това е възможно.”

По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Малката русалка" оживява на сцената на Софийската опера и балет

В навечерието на 1 юни деца от Балетна школа "Маша Илиева" ще представят "Ариел" – спектакъл, вдъхновен от любимия анимационен филм "Малката русалка". Представлението е на 29 май от 19:00 ч. в големия салон на Софийската опера и балет...

публикувано на 28.05.24 в 11:20

Коопродукция с българско участие е отличена със „Златната палма“ в Кан

"Човекът, който не можа да мълчи" на режисьора и сценарист Небойша Слижепчевич спечели наградата "Златна палма за късометражен филм" на кинофестивала в Кан. Филмът е продуциран от Хърватия, Франция, Словения и Националния филмов център на България...

публикувано на 26.05.24 в 10:21
Бетани Хюз

Съкровищата на България "грейнаха" в предаването на Бетани Хюз навръх 24 май (ВИДЕО)

Емблематичният археолог и пътешественик проф. Бетани Хюз се отправя на вълнуващо пътешествие из България в новия епизод на "Съкровища с Бетани Хюз", който бе излъчен на празничния 24 май по канал Viasat History. Епизодът беше очакван с нетърпение от..

публикувано на 25.05.24 в 08:30