„Расте, но не старее” – този девиз носи най-големият български град от 1911 г. Негов автор е Хараламби Тачев, първият български художник-декоратор, последовател на сецесиона. Едва ли обаче, когато го е измислял, г-н Тачев е предвиждал, че броят на хората в София някога ще надхвърли милион и половина, а всички те всекидневно ще се задъхват от грохота и изпаренията на около един милион автомобила. 98 години по-късно това е факт.
В навечерието на Освобождението от турско робство през 1878 г. София наброява около 20 000 души, през 20-те години на ХХ в. населението й се увеличава пет пъти, а в средата на 30-те години обитателите й вече са 300 000. Въпреки съществуващото ограничение за заселване в София в периода на комунистическия режим /1944-1989 г./, столицата не престава да се разраства и в средата на 80-те години на ХХ в. населението й възлиза на около 1 100 000 души. След демократичните промени от 1989 г. наредбата за ограничаване на приемането на нови жители е отменена и така столичният град става най-притегателното място, към което се отправят хора буквално от всички краища на България. На територията на София се съсредоточиха най-мощните български и чужди компании, които привлякоха хора и от онези населени места в България, в които безработицата достигаше критични нива от 50-70 процента. Евелина Иванова е една от тях.
„Живея и работя в София от пет години – казва тя. – Родена съм в Самоков, но там въпросът с намирането на работа и със заплащането на труда е доста сложен. Столичани негодуват от тази постоянна миграция и от пренаселването на София, но всеки търси своя начин за препитание”.
Според официалната статистика, София днес има около 1 300 000 жители. Проблемът с липсата на задължителна адресна регистрация обаче кара управата на града да смята, че в столицата пребивават между 1 600 000-1 800 000 души, което прави близо една четвърт от населението на страната /според НСИ през 2008 г. населението на България е малко над 7 600 000 души/. Разрастването на всяко населено място обаче изисква допълнителни природни и други ресурси, а набавянето им води до повече вредни въздействия върху околната среда, увеличава се количеството на битовите отпадъци, замърсяват се почвата, водата и въздуха. Слабо контролираното строителство на нови жилища в предходните години вече „изяде” значителна част от зелените територии на София. Изостава благоустрояването на големите жилищни комплекси, а старите панелни сгради не удовлетворяват нормалните изисквания за жилищен комфорт и енергийна ефективност.
„Живея в „Младост”, един от първите панелни комплекси в София – разказва 70-годишната Мария Василева. – Предимството при мен е, че живея на седмия етаж и имам прекрасна гледка – цялата планина Витоша е пред мен. За сметка на това обаче около блока няма и метър празно място. Един ден реших да отида до Витоша, да се кача на лифта и да се поразходя из природата. Но и там, около лифта, някогашните поляни вече са застроени”.
Хаотичното развитие на София в годините на прехода доведе и до неимоверното разрастване на градския трафик. Ползването на личен автомобил е един от основните начини на придвижване в града.
„Невероятното пренаселване на София има едва ли не катастрофални последици – казва 68-годишният Петър Трайков. – Вече няма никаква гаранция, че ще стигнеш от една точка до друга в часа, който трябва да бъдеш там. И не знам как всичко това може да бъде овладяно”.
Според Общия устройствен план на столицата, измененията на който бяха приети неотдавна, до 2030 година в града ще се появят високоскоростни пътни артерии и трамваи-стрела, ще бъдат построени още развлекателни комплекси, бизнес паркове, спортни зали и около 255 хиляди нови жилища. Всичко това, според Спиридон Ганев, председател на Съюза на архитектите в България, ще доведе до сериозни градоустройствени и социални проблеми.
„На новите заселници им липсва самочувстивето на граждани на един и същи град, съпричастността към мястото, в което са родени и живеят – казва той. – Сега София се възприема като място за работа и за печалба, където голяма част от българското население може да намери препитание. Вярно, София е станала по-модерен град, но затова пък духът й изчезва”.
Според проектантите, изработили новия устройствен план на София, в следващите 20 години постоянното население на града ще надхвърли 1 600 000 души, а броят на хората, които ежедневно ще пътуват към столицата, без да живеят в нея, ще достигне 70 000. За нуждите на новите софиянци ще са необходими около 7 500 лекари, 1 900 зъболекари и близо 10 000 нови болнични легла. „Набъбването” на града автоматично ще наложи изграждането на 185 нови детски градини, както и на между 30 и 53 училища – изчисляват специалистите. Недостигът на места в общинските детски градини е основен проблем за София и в момента. Разрешава се трудно не само заради необходимостта от сериозно финансиране, но и заради липсата на общински терени, върху които да се построят новите детски градини, обяснява Ирина Савина, заместник-кмет на София в направление „Инвестиции и строителство”.
„Свободните общински терени не са много, защото преди повече от 15 години голяма част от тях бяха приватизирани, а свободните се продадоха за молове, офис сгради и пр. – допълва тя. – Реституираха се и много от сградите. За съжаление, общината не разполага и с много собствени сгради, които могат да бъдат преобразувани. Имаме дори районни администрации, които се помещават в общежития или в частни сгради, а общината плаща наем. Така че, за да увеличим местата, ние се опитваме да разширим максимално съществуващите детски градини, като уплътняваме дворовете им с нови крила”.
Недостигът на места в детските градини, лошата пътна и транспортна инфраструктура, замърсяването на града и задръстването му с автомобили са все последици от разрастването на столицата. Те обаче трудно могат да се овладеят и заради твърде скромния бюджет на общината. За 2009 година той възлиза на около 1 млрд. лв. За сравнение, австрийската столица Виена, която е съизмерима и по територия, и по брой на населението с българската, през 2009 г. разполага с около 10 млрд. евро.
Служебният премиер Димитър Главчев и новият посланик на Турция в България Мехмет Саит Уянък ще посетят в близките дни българо-турската граница при ГКПП "Малко Търново" заради проблема с тежкия трафик и задръстванията. Това беше договорено днес в..
Машините за гласуване в чужбина на изборите за национален и Европейски парламент на 9 юни вече се инсталират. До дни те ще бъдат предоставени на Министерството на външните работи за транспортиране до дипломатическите ни представителства зад..
От брега на Дунав при Козлодуй, където през 1876 г. от австрийския кораб "Радецки" е слязла четата на Христо Ботев, тръгна 76-ото издание на Националния поход "По стъпките на Ботевата чета". 120-те километра до историческия връх Околчица,..
Франкофонските традиции в България имат богата история, която датира от епохата на българското Възраждане. Още тогава френската култура и..
В последния майски понеделник за тази година „България днес“ носи отзвука от честванията на нашата култура и просвета по света. Ще бъдем в Канада,..
Българското национално радио и Радио телевизия Цариброд ще си партнират чрез обмен на новини, културни, образователни и музикални програми. Генералният..