Необикновени чудеса се случват по Коледа. За тях първи научават мъжете-коледари и тръгват да разкажат на хората с песните си. Тези обредни „вестители”, събрани на малки „дружини”, потеглят точно в полунощ на Коледа (на 24 срещу 25 декември) и обхождат всички къщи. В някои райони преди мъжете-коледари минават техни предвестници – деца-коледарчета.
Долетяха два гълъба и кацнаха на ореха, известяват с песен децата-коледарчета още рано сутринта на Малка Коледа (24 декември). Песенният сюжет разказва как гълъбите отчупват по една клонка от ореха, а откъснатите пръчици се превръщат в златни ключове, които на свой ред отключват земята и небето. Тогава земните и небесните деца тръгват „да прославят млада Бога”. Щом коледарчетата обходят къщите с тази песен-вест, идва ред на по-големите. От всеки дом синът-ерген или младоженец отива в гората да търси тригодишен дъб с право стебло. Отсича го, окастря клоните и отмерва от ствола такава дължина, каквато може да се побере в стаята с домашното огнище. Ако стеблото е по-дълго, го скъсява, но непременно откъм върха и в никакъв случай откъм корените. Защото, когато отнесе дървото у дома, трябва да го „посади край огнище, край трапези”. Тогава стволът ще стане бъдник и ще гори в домашното огнище през цялата коледна нощ, за да се сбъднат надеждите на семейството. „Но с бъдника се случва чудо”, разкрива песента, с която дъщерите и снахите посрещат коледното дърво в дома. В нея самото дърво проговаря: „…Аз съм, моме, златно дръвце плодовито.” и продължава да нарежда как ще порасне до небето, ще пусне клони до земята, ще се разлисти, ще цъфне „чисто сребро” и ще роди „сухо злато”, а по него ще слезе „млада Бога”. Нещо подобно се случва и в небесния свят. От там два гълъба-ангели се спускат на земята, за да отсекат „божур дърво”. Ще го отнесат „в рай Божи” и от него ще направят райска църква. В нея ще дойдат „добри гости-все ангели от Бога пратени” и ще изпълнят църковна служба за прослава на „мила Бога”.
По Коледа още небесни пратеници се появяват сред хората. Този път – свещени елени. Има специални знаци, че това не са обикновени елени. Рогата им са златни. На челото на всеки елен грее ясно слънце, а на гърдите – месечина. В гората срещат ловци. Те се втурват да ги преследват и да стрелят по тях с лък и стрели. Но елените проговарят: „…не губете лък и стрела, ний не сме дребен лов, ний сме два елена-два светеца, та сме слезли по това време, по Коледа да обиколим християните и да видим почитат ли, молят ли се на Господа…”. В това време най-почитаните християнски светци също шестват по земния и небесния свят. Свети Георги обхожда стадата и нивята, за да се убеди, че ще са родовити напролет. По пътя среща Божа майка и тя го успокоява, че сама е видяла как земната благодат вече се сбъдва. Богородица е тръгнала да търси кръстник за новородения си син сред светците, след като са свършили дългите й родилни мъки „от Игнажден до Коледа” и вече е родила „боже чедо”. По пътя тя среща всички светци и ги кани за кръстници. Но те почтително я препращат към св. Иван Кръстителя. А когато Богородица среща св. Петър и св. Димитър, тя ги кара да запеят „една песен на Коледа” в прослава на Рождеството. И тогава целият свят притихва, заслушан в песента на светците. Коледарите подхващат песента и я пренасят при хората.
В коледната нощ всичко е възможно. Коледарските песни разказват как бащите в селските къщи разчупват празничните погачи и те се превръщат в реки от жито, които потичат към хамбарите, изпълват ги и преливат през праговете. Други реки от мляко и мед, злато и сребро извират от изобилното празнично меню. Всички коледни трапези се позлатяват, селските каруци се посребряват. Чудеса се случват и с отрасналите синове и дъщери. Песенните сюжети разказват как ергените се надбягват със Слънцето и се надпреварват кой ще се ожени за неговата сестра-звезда Зорница. Самото Слънце пък се оженва за земна девойка, чиято хубост е по-ослепителна от слънчевия блясък. Моми намират „златни ябълки”, търкулнати по Коледа из дворовете. По-малките момиченца пък получават златна риза, като дар от Божата майка. А невръстните момчета преплуват Дунава на кон, напращели от здраве и сила. При старейшината на селото пристигат на гости трима крале и го канят да стане цар… След всички изредени „чудеса” коледари получават своето – паричка за изпетите песни, като дар от стопаните. Веднъж попаднала в ръцете на техния водач, паричката се превръща в река от злато и сребро. С последната коледарска благословия „Амин” хората се надяват, че ще се сбъднат всички пожелания.
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...