Необикновени чудеса се случват по Коледа. За тях първи научават мъжете-коледари и тръгват да разкажат на хората с песните си. Тези обредни „вестители”, събрани на малки „дружини”, потеглят точно в полунощ на Коледа (на 24 срещу 25 декември) и обхождат всички къщи. В някои райони преди мъжете-коледари минават техни предвестници – деца-коледарчета.

Долетяха два гълъба и кацнаха на ореха, известяват с песен децата-коледарчета още рано сутринта на Малка Коледа (24 декември). Песенният сюжет разказва как гълъбите отчупват по една клонка от ореха, а откъснатите пръчици се превръщат в златни ключове, които на свой ред отключват земята и небето. Тогава земните и небесните деца тръгват „да прославят млада Бога”. Щом коледарчетата обходят къщите с тази песен-вест, идва ред на по-големите. От всеки дом синът-ерген или младоженец отива в гората да търси тригодишен дъб с право стебло. Отсича го, окастря клоните и отмерва от ствола такава дължина, каквато може да се побере в стаята с домашното огнище. Ако стеблото е по-дълго, го скъсява, но непременно откъм върха и в никакъв случай откъм корените. Защото, когато отнесе дървото у дома, трябва да го „посади край огнище, край трапези”. Тогава стволът ще стане бъдник и ще гори в домашното огнище през цялата коледна нощ, за да се сбъднат надеждите на семейството. „Но с бъдника се случва чудо”, разкрива песента, с която дъщерите и снахите посрещат коледното дърво в дома. В нея самото дърво проговаря: „…Аз съм, моме, златно дръвце плодовито.” и продължава да нарежда как ще порасне до небето, ще пусне клони до земята, ще се разлисти, ще цъфне  „чисто сребро”  и ще роди „сухо злато”, а по него ще слезе „млада Бога”.  Нещо подобно се случва и в небесния свят. От там  два  гълъба-ангели се спускат на земята, за да отсекат „божур дърво”. Ще  го отнесат „в рай Божи” и от него ще направят райска църква. В нея ще дойдат „добри гости-все ангели от Бога пратени” и ще изпълнят църковна служба за прослава на „мила Бога”.  

По Коледа още небесни пратеници се появяват сред хората. Този път – свещени елени. Има специални знаци, че това не са обикновени елени. Рогата им са златни. На челото на всеки елен грее ясно слънце, а на гърдите – месечина. В гората срещат ловци. Те се втурват да ги преследват и да стрелят по тях с лък и стрели. Но елените проговарят: „…не губете лък и стрела, ний не сме дребен лов, ний сме два елена-два светеца, та сме слезли по това време, по Коледа да обиколим християните и да видим почитат ли, молят ли се на Господа…”. В това време  най-почитаните християнски светци също шестват по земния и небесния свят. Свети Георги обхожда стадата и нивята, за да се убеди, че ще са родовити напролет. По пътя среща Божа майка и тя го успокоява, че сама е видяла как земната благодат вече се сбъдва. Богородица е тръгнала да търси кръстник за новородения си син сред светците, след като са свършили дългите й родилни мъки „от Игнажден до Коледа” и вече е родила „боже чедо”.  По пътя тя среща всички светци и ги кани за кръстници. Но те почтително я препращат към св. Иван Кръстителя. А когато Богородица среща св. Петър и св. Димитър, тя ги кара да запеят „една песен на Коледа” в прослава на Рождеството. И тогава целият свят притихва, заслушан в песента на светците. Коледарите подхващат песента и я пренасят при хората.

В коледната нощ всичко е възможно. Коледарските песни разказват как бащите в селските къщи разчупват празничните погачи и те се превръщат в реки от жито, които потичат към хамбарите, изпълват ги и преливат през праговете. Други реки от мляко и мед, злато и сребро извират от изобилното празнично меню. Всички коледни трапези се позлатяват, селските каруци се посребряват. Чудеса се случват и с отрасналите синове и дъщери.  Песенните сюжети разказват как ергените се надбягват със Слънцето и се надпреварват кой ще се ожени за неговата сестра-звезда Зорница. Самото Слънце пък се оженва за земна девойка, чиято хубост е по-ослепителна от слънчевия блясък. Моми намират „златни ябълки”, търкулнати по Коледа из дворовете. По-малките момиченца пък получават златна риза, като дар от Божата майка. А невръстните момчета преплуват Дунава на кон, напращели от здраве и сила. При старейшината на селото пристигат на гости трима крале и го канят да стане цар… След всички изредени „чудеса” коледари получават своето – паричка за изпетите песни, като дар от стопаните.  Веднъж попаднала в ръцете на техния водач, паричката  се превръща в  река от злато и сребро. С последната коледарска благословия „Амин” хората се надяват, че ще се сбъднат всички пожелания.