Балканска живопис в изложбата “Лица на модернизма”

публикувано на 23.12.09 в 12:42

Триптихът на Иван Милев “Мъглижки манастир”

Снимка: Венета Павлова

Изкуство от три страни: България, Гърция и Румъния, създадено в периода 1910-1940 г., впечатлява в мащабната изложба “Лица на модернизма”. Тя е открита в Националната художествена галерия и ще продължи до 16 февруари. Преди това е била представена в Букурещ, а след София ще бъде показана в Атина. Според Христос Карас, мениджър на проекта от гръцка страна, думите “балкански модернизъм” вероятно звучат като оксиморон за онези, които не познават историята на изкуството в нашия регион. “Та не бяха ли Балканите някаква безнадеждно изостанала част на света, вечно въвлечена в стълкновения и по-склонна да се включи в масови кръвопролития, отколкото в създаване на модерно изкуство? – пише Карас. – И още повече, не беше ли модернизмът запазена територия за индустриално развитите западни нации? Една от целите на проекта е да допринесе за разсейването на тези съществуващи представи, като покаже историята на изкуството на нашата част от света през разглеждания период от една по-балансирана гледна точка, изявявайки регионалните и националните особености.”

Платното на румънския живописец Макс Херман Макси “Голо тяло с идол”, композицията “Земя” на Николай Абрашев и “Портрет с хартиени цветя” на Янис Царухис от Гърция

Едно от големите достойнства на експозицията е, че не групира картините според националната принадлежност на създателите им, а по жанров и тематичен принцип. Така зрителят с удоволствие се потапя в диалога на платната, за да открие разликите, но и сходствата в художествените търсения.

“Тук има много интересни аспекти, които се виждат за първи път – казва Борис Данаилов, координатор на проекта от българска страна. - Един от тях е, че между художниците, които работят на Балканите, има общи търсения, които са плод на контактите им със западноевропейски естетически и художествени течения. Самите творци обаче, които живеят в региона, обикновено нямат връзка помежду си. Т.е. – те в известен смисъл работят с поглед, обърнат на Запад, и въпреки това резултатите са такива, че когато съпоставите художествените произведения от трите страни, това, което се вижда, е една близост. Също така трябва да се подчертае и общото много високо професионално ниво.”

Изложбата неслучайно се нарича “Лица на модернизма”. Тя представя ярки фигури в изкуството на трите страни. Достатъчно е да споменем, че сред българските автори в нея е невероятно талантливият Иван Милев. Той е покосен от инфлуенца, преди да навърши 30 години, но оставя впечатляващи със своята приказност и динамика творби, съчетали народната традиция и влиянието на сецесиона. Или Жорж Папазов, образовал се в чужбина, живял дълги години във Франция и участвал в изложби заедно с Пикасо, Жоан Миро и Макс Ернст. В “Лица на модернизма” пък виждаме негова творба в съседство с картина на румънския художник Артур Сегал.

“Пратеници” на Жорж Папазов, “Жена, която чете” на Артур Сегал и “Никифор” на Никос Хаджикирякос-Гикас

Ето какво допълва за диалога между балканските модернисти Борис Данаилов: “Съвпаденията се налагат неминуемо, но е въпрос на следващи, по-тясно специализирани изследвания, които детайлно да разгледат това явление. Изложбата всъщност се опитва да постави тези проблеми за първи път, оттук насетне би следвало да очакваме все по-внимателно и детайлизирано вглеждане в тях.”

Освен Националната художествена галерия в София, организатори на пътуващата изложба са Националният музей на изкуството на Румъния и Фондацията за изящни изкуства и музика “Теохаракис” в Атина. Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на програма “Култура” на Европейския съюз.

По публикацията работи: Венета Павлова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Балканска живопис в изложбата “Лица на модернизма”

Още от категорията

Автентични носии от незабравимия филм "Капитан Петко войвода" са изложени във Варна

В кино "Люмиер" започва Master of Art

Българският филм "Терапията" участва в няколко международни фестивала

Българско Национално Радио