Митичното чудовище Неси, населяващо водите на шотландското езеро Лох Нес, си има и български „побратим” – убедени са жителите на северозападното село Рабиша. Според тях сумрачните дълбини на близкото езеро са обитавани от загадъчно същество с невиждани размери, вероятно оцеляло от праисторически времена. Водният басейн се разпростира в района на белоградчишките скали, които сами по себе си са уникално, забулено в тайнство и легенди природно чудо.
Сенки с големината на подводница, пробягващи по езерното дъно, внезапен плисък на вода, приглушени полуживотински, получовешки стонове – тези и други необясними явления разпалват фантазията на рибарите от близкото село Рабиша. Някои от тях са готови да се закълнат, че са се срещали „очи в очи” със страховито водно същество. Слуховете за подобни срещи привличат вниманието не само на туристите, но и на медиите. Наскоро столичен всекидневник дори обяви награда за късметлиите, които успеят да заснемат чудовището от Рабиша. Интересното е, че неговият дом всъщност представлява най-старото и най-голямо тектонско езеро /образувано в резултат на земетресение/ на територията на България. Съдейки по откритите в околностите фосили, учените предполагат, че някога водният басейн заедно с близката пещера „Магура” са били дъно на топло море.
И още нещо любопитно - Рабиша е безотточно, вътрешно езеро, т.е събираните в него води не се оттичат по естествен път към околните равнини и долини. Тази затворена среда, според някои, осигурява на чудовището така необходимата за оцеляването му изолация от останалия свят, превръщайки се в нещо като „капсула на времето”. „Самото езеро е на възраст между 3 и половина, 4 милиона години, на колкото е и Лох Нес в Шотландия” – твърди кметът на община Белоградчик Емил Цанков. Слуховете за езерното чудовище се подхранват и от една стара легенда. Според нея от незапомнени времена във водите му живеел т.нар. „воден бик”, който нападал стадата на хората. За да умилостивят звяра, местните били принудени всяка година да му принасят в жертва по една девойка. Накрая останала най-красивата мома в селото. Когато я видял обаче, „водният бик” се влюбил в нея и помолил сестра си – магьосницата Суша, да я обезсмърти, за да му стане невеста.
„Който желае да научи повече за потайностите на езерото и за българския Неси може да заповяда в община Белоградчик - казва Емил Цанков. За обитателя на шотландското езеро Лох Нес съществуват много легенди, но легендата за Рабишкото чудовище е все още непозната по света. А тя е на повече от 150 години и се предава от поколение на поколение. Самото езеро, което не е пресъхвало от милиони години, е все още недостатъчно изследвано от учените и е много интересно. Рибари от селото твърдят, че в него са попадали на огромни представители на рибния свят, оприличавайки ги на чудовища с внушителна дължина от около 5 м. и тегло около 350 кг.”
От общината вече разработват туристически атракции, свързани с мистерията около Рабиша. От следващото лято на брега на езерото ще се разиграва зрелищен спектакъл, който ще съживи легендата за страховитото чудовище. Възстановките с участието на местни актьори ще се правят по предварителна заявка на туроператорите. Ще бъдат изградени и екопътеки, които ще свързват белоградчишките скали с езерото Рабиша. Специално внимание се отделя на близката пещера „Магура” - една от най-големите в България, известна най-вече с уникалните си стенни рисунки на повече от 8 хиляди години. С финансовото съдействие на ЕС в близост ще бъдат създадени макети в реален размер на праисторически хора - съвременници на чудовището от Рабиша, както и на различни животни, бродели по тези земи преди милиони години. Така всеки, който посети езерото и надвесената над него пещера, ще се потопи в тайнствената атмосфера на един отдавна изгубен свят.
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..
Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..