Странджа е чаровна невисока планина, вклинена в югоизточния ъгъл на България, образуван от границата ни с Труция и черноморския бряг. По волята на превратната балканска история планината днес е поделена между България и Турция. На подстъпите на Европа към Азия, Странджа е уникално съчетание на природни особености, характерни за средиземноморската зона на тези два континента.

Преди 15 години българската част на планината бе обявена за природен парк. Той е най-голямата у нас защитена територия и обхваща 1 процент от площта на страната. В него се включва и най-старият български резерват – Силкосия, обявен през 1931 г., където се наблюдава явлението растителна инверсия. Обикновено буковите дървета заемат по-студените терени на по-голяма надморска височина, а дъбовите се намират в ниските части. В Силкосия е точно обратното. В резервата се намира единственото находище на дива мушмула в Европа. А още в края на зимата, февруари - март, поляните тук са осеяни с кавказка иглика и пролетна циклама.

В природен парк Странджа се е запазила растителност от епохата на терциера, като странджанската зеленика (в средата) е емблемата на парка.

Това са само част от чудатостите на Странджа планина. Тя е единственото място на Стария континент, където дори зимно време под снега може да видите вечнозелен подлес. За Радио България явлението обяснява директорът на парка Стефан Златаров:

„В природен парк Странджа се е запазила растителност от епохата на терциера, която в останалата част на Европа е изчезнала при последните заледявания преди повече от 1 милион години. Става дума за вечнозелени храсти като странджанската зеленика, бясното дърво, левровишната, кавказката боровинка и др. Извън Странджа подобна растителност се среща по на изток по южния бряг на Черно море и стига до Кавказ. Известна е с името колхидска растителност поради географското разположение там на античната Колхида.”

Странджанската зеленика е емблемата на парка. Нейните храсти с кожести вечно зелени листа и огромни цветове в лилаво, винено и оранжево придават екзотично великолепие на странджанските гори в края на пролетта. Странджа се отличава и със своите вековни девствени гори с диаметър на някои дървета до 2 метра. Те са „реликтни” гори, идващи от далечни геоложки епохи.

„Това са основно дъбови гори – пояснява г-н Златаров. – Тук е един от най-големите дъбови масиви в Европа, примесен с източен бук, който е също терциерен реликт. Странджанският дъб е прадядото на всички европейски дъбове. Оцелял от терциера, той дава началото на останалите видове в Европа.”

Извършените напоследък изследвания на ДНК от странджански прилепи показаха, че те също са прародители на днешните си европейски „събратя”. Сред редките за Европа животни в природния парк са добре запазени популациите на видрата и дивата котка. В началото на миналия век тук е бродел и рисът. Особено голямо е и разнообразието на влечуги, костенурки и други безгръбначни, на пернатите. Поразяващо е разнообразието на висшата флора. А 113 от растенията в парка са вписани в Червената книга на застрашените видове у нас. Цялата територия на парка е включена днес в европейската мрежа „Натура 2000”.

Природният парк Странджа е уникален и със своето културно-историческо наследство. Само в този край на България са все още живи нестинарските танци върху жарава. Според Стефан Златаров, този обичай води началото си от културата на Траките през древността.

„Когато се разпадала римската империя на Балканите и огромни маси варвари опустошавали нейните равнини, единствено в непроходимите странджански гори оцеляла сравнително компактна маса древно тракийско население – казва той. – Макар и частично християнизирано, то запазило своята езическа духовност и обреди, които по-късно се предали и на заселилите се тук славяни и прабългари. Така, че освен с реликтната флора и фауна, тук има и един „реликтен” фолклор, смята директорът на парка. Най-емблематичен пример за това са нестинарските игри, които са пряко свързани с живота и бита на древнотракийските племена и на тяхната религия Орфизмът.”

Според г-н Златаров, древните траки са били поклонници на огъня и слънцето. За това свидетелстват т.н. слънчеви кръгове, издълбани в много скали в Странджа, свързани с ритуалното посрещане на слънцето в деня на пролетното равноденствие. В този древен култ към огъня и слънцето се крият вероятно корените на днешните танци върху жарава, практикувани единствено от населението на Странджа.

След всичко казано за природното и културно богатство на тази очарователна и малко мистична планина буди недоумение фактът, че 15 години след обявяването на природния парк за защитена територия, план за управлението му все още не е приет. Той трябва да разпише ясни правила за това къде и какви точно стопански дейности могат да се развиват. Апетитите за застрояване на крайбрежната ивица на парка обаче систематично осуетяват приемането на този нормативен акт. Нещо повече, през 2006 г. заведено от морската община Царево дело успя дори да обяви за нищожно самото обявяване на парка за защитена територия. Благодарение на мощната протестна кампания и гражданския натиск на природозащитници, след година парламентът възстанови статута на парка. Битката беше спечелена, но войната все още не, твърди Катерина Раковска от влиятелната коалиция на природозащитни и граждански организации „За да има природа в България”.

„Тогава бяхме много щастливи и смятахме, че сме спечелили битката – припомня си тя. – Обаче след като не успя по правен път да заличи парка, община Царево се пробва по друг начин. Този път чрез новия си общ устройствен план, който предвижда масирано застрояване на крайбрежната част на природния парк Странджа. В рамките на процедурата по изготвяне на общия градоустройствен план, експертът по екологична оценка установи, че реализацията на плана би унищожила 1/3 от крайбрежните местообитания на редки видове. Въпреки тази тревожна оценка, МОСВ даде „зелена светлина” на общия устройствен план на община Царево. Ние, разбира се, обжалвахме това решение и в момента текат дела. Междувременно изпратихме и жалба до ЕК, тъй като бяхме изчерпали почти всички средства на национално ниво.”

ЕК вече е открила предупредителна наказателна процедура срещу България точно по този въпрос. Според стандартите на ЕС, дори 1 процент годишна загуба на биоразнообразие се смята за значителна. А в случая става дума за 30 процента, предимно тревни крайморски местообитания на различни видове влечуги и птици, които се прехранват покрай насекомите живеещи там. Предстои още един, вероятно последен рунд от сблъсъка – приемането най-после на план за управление на самия природен парк.

15-годишната мъчителна битка за Странджа сякаш носи орисията на местния екстатичен танц върху жарава.

Снимки: www.strandja.bg