Васил Левски – Апостолът на българската свобода

публикувано на 19.02.10 в 10:13

"Обесването на Васил Левски" - худ. Борис Ангелушев

Снимка: архив

На 19 февруари преди 137 години на бесило край София намира смъртта си Васил Левски. Той е от онези личности, които се раждат веднъж на няколко столетия, в решаващи моменти, когато трябва да поведат след себе си цял народ. За нас, българите, той е Апостолът на свободата в борбите срещу петвековното османско иго. Монах, а след това и дякон, Левски оставя расото, за да облече четническата униформа. Опитът му в емигрантските революционни среди го довежда до извода, че четите, които се прехвърлят в България от сръбска и румънска територия, дават много жертви, но не могат да предизвикат въстание.

“Васил Левски стига постепенно до необходимостта от преоценка на използваните от емиграцията пътища за освобождение на страната – казва в интервю за Радио България доц. Пламен Митев, декан на Историческия факултет в СУ “Св.Климент Охридски”. – Затова предприема две обиколки в страната през 1868 и 1869 г. Те окончателно го убеждават, че четничеството не е единственият възможен път за постигане на краен успех в борбата срещу Високата порта.Той постепенно осъзнава, че е необходимо да се търсят възможностите на народа, на различните социални групи в българското общество. И у него постепенно узрява идеята за изграждане на вътрешна комитетска организация, която да подготви националната революция. Това е големият принос на Левски в цялостното развитие на политическите идеи в епохата на българското Възраждане.”

Така Апостолът започва неуморно да гради мрежа от революционни комитети из българските земи. Някои от тях наследяват опита на предходни тайни организации. Но мащабите, които Левски успява да постигне, са забележителни. През лятото на 1872 г. у нас вече съществуват около 400 комитета. “Аз съм посветил себе си на отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля” – казва той. И неговата всеотдайност и енергия заразяват бедни и богати, неграмотни и образовани. Три години след гибелта му, макар и понесли сериозни удари от османската власт, създадените от него комитети организират Априлското въстание. То е смазано, но предизвиква широк международен отзвук и води до Освободителната Руско-турска война от 1877-78 г. А мечтите на Левски за развитието на нова България вдъхновяват поколения българи.

“На първо място е идеята му за демократска република – продължава Пламен Митев. - По такъв завършен начин единствено Левски лансира идеята за подобна организация на свободната българска държава. На второ място бих изтъкнал идеите на Левски за равенство на всички пред закона. На трето място - идеите за свобода лична, свобода народна, за равенство на всички, независимо от тяхната етническа и религиозна принадлежност. Тези прозрения и завети са на висотата на най-прогресивните философски и политически доктрини в европейския свят от онова време. И не са загубили своята актуалност и днес.”

Как изглежда Апостолът сред големите фигури на национално-освободителните движения в Европа от 19-ти век?

“Васил Левски би могъл да се сравни с ярки личности от европейската история като Гарибалди и Мацини. Неслучайно българските историци многократно са посочвали, че ако Левски беше деец на освободителното дело в някоя друга държава на Стария континент, неговото име щеше да се споменава във всички учебници по европейска история. За съжаление, той остава познат най-вече на нас, българите, защото ние сме малък народ, който трудно може да се впише в голямата история. Но това не омаловажава заслугите на Апостола в европейската политическа мисъл и дело, които дават тласък на освободителните борби и социалните реформи. В този смисъл Левски би могъл да бъде сравняван с най-ярките фигури на Европа от 19-ти век.”

По публикацията работи: Венета Павлова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!