Според Евангелието архангел Гавраил се явил на Дева Мария и й казал, че ще зачене и ще роди Божи син. Тази блага вест, която Богородица приема с радост и смирение, дава името на празника, почитан и като ден на майчинството. Въпреки че е част от Великденския празничен цикъл, който всяка година мени датите си, Благовещение се пада винаги на 25 март. Народът го нарича Благовец, Благовещене, Благоец, Благощение, Половин Великден. Ритуалите, с които празникът се вписва във фолклорния ни календар, пресъздават древната представа на човека за истинското събуждане на природните енергии.
Още в деня преди празника жените изчиствали цялата къща. Подобно ритуално изчистване на дома, двора и стопанските сгради се извършвало и в деня на Баба Марта –1 март и Младенци – 9 март. Старите и ненужни вещи се струпвали на двора, където преди разсъмване палели огън. Слагали в него говежди тор, за да има силен пушек. В народните вярвания това е денят, в който освен силите на доброто, се събуждат и всички лошотии – змейове, змеици и всякакви влечуги. Пушекът служел, за да ги държи далеч от дома през следващите топли месеци. Деца и възрастни обикаляли къщата и двора. Те удряли звънци и най-различни метални предмети, като едновременно с това изричали специална словесна формула, която е различна в различните краища на България: "Бягайте, змии и гущери, че Благовец иде!" . Част от задължителните действия е прескачането на огъня. При това прескачане се стараели да опушат добре босите си крака – предпазна мярка срещу смъртоносните ухапвания от змии по време на полската работа. Тези ритуали се извършват и днес на много места у нас от вярност към традицията, с чувство за хумор и с вкус към забавлението.
В деня преди Благовец жените изчиствали цялата къща – подобно ритуално изчистване се практикува на много места и до днес.
След поредицата обичайни практики в навечерието на празника и преди разсъмване следвали още куп условности и обреди. Според поверието, на Благовец започва да кука кукувицата. Тя предвещава събуждането на вили, самовили, юди и самодиви. На младите момичета било забранено да излизат рано на полето и в гората, за да не срещнат някое от тези митични същества и да станат жертва на магическите им сили. Ако чуеш кукувицата на Благовец, ще ти върви през цялата година, казвали някога. Но непременно трябва да си излязъл от къщи сит и с пари в джоба. На този ден се извършвали и множество действия, схващани като насърчаване на добрите и плодотворни енергии. Хората сеели зеленчуци, присаждали дръвчета, за да са благи плодовете им. И до днес много пчелари отварят вратите на кошерите и пускат пчелите да усетят "благото на Благовец, та да им е благ медът". Бабите пък пробивали на този ден ушите на внучките си и им поставяли обеци. Вярвали, че около малките момичета витаят добри сили и така те не усещат болката. А поставянето на златния накит също се осмисля като предпазване от злини. Извън ритуалните дейности, на жените било забранено да работят на този ден, особено с игли и остри предмети.
Според вярванията, на Благовец се събужда от зимния си сън мечката, идват прелетните птици. Както и на други забележителни дати от народния календар, на Благовец много разпространено било гадаенето. Ако видели на този ден лястовица, жените правели възел на забрадката си. Развързвали го на третия ден и гадаели каква година ги чака. Незадомените девойки и младежи правели същото, но с кърпа, която поставяли на покрива. Възлите били три, а знаците по кърпата след три дена показвали какъв ще е късметът им в любовта. За иманярите Благовец също бил специален ден. Поверията гласят, че именно в нощта срещу празника стопанинът на заровеното имане се явява като огън и показва тайното място. На някои места у нас стопанките правели малки питки и ги поставяли на прага, за да ги намери змията-пазител на дома, "чуварката", както я наричали. На Благовец именни дни празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага. На трапезата се слага риба, шарена пита с ядки и сушени плодове, коприва и лапад. Риба – защото все още продължават Великите пости. Шарената пита съпровожда всеки по-голям празник. А зелените листа на първите пролетни растения – като символ на здраве и сила.
Снимки: Венета Николова
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..