За първи път в програмата на София Филм Фест имаше акцент върху родните филми. Повод бе обявяването на 2010-а за година на българското кино след успехите на наши ленти на фестивали в чужбина в последно време и купуването им за разпространение там. Четири игрални пълнометражни заглавия премиерно бяха показани в рамките на феста, който бе закрит на 14 март. Сред тях бе “Зад кадър” на режисьора Светослав Овчаров, сниман по действителна история – разпада на едно семейство, останало от двете страни на Желязната завеса. “Стъклената река” пък е заснет по мотиви от едноименната книга на Емил Андреев, спечелила преди няколко години наградата “ВИК” за най-добър български роман. Във филма младата французойка Елен Тибо пристига в село Градище. Там се губят следите на родоначалника на нейната фамилия Робер Бугр, последовател на богомилите. Тайни от миналото и страсти от настоящето са вплетени в сюжета на филма, режисиран от Станимир Трифонов, който обаче не се припокрива със случващото се в книгата. За разлика от нея, филмът завършва със своеобразна победа на любовта между Елен Тибо и тукашния отец Петър, която в романа не съществува. В ролята на Елен се превъплъщава Наталия Дончева, чийто баща е българин и която играе и на двата езика – френски и български.
“Тя е изумително добра актриса, много ми харесва – каза за Радио България писателят Емил Андреев. – Наистина чаровно момиче, гледал съм я и във френски продукции, където е на същата висота, както в този филм. За мен лично тя е откритие. Стефан Вълдобрев също е много добър в ролята на отец Петър. Въобще, достойнството на тази лента и на режисьора е, че всички актьори играят превъзходно. Дори Невена Мандаджиева, чиято роля не е основна, се справя великолепно в ролята на баба Монка /хазяйката на Елен Тибо/.
14 нови български документални филма бяха показани в програмата на София Филм Фест. Тематиката им е разнообразна: от социалните проблеми и емиграцията до съвременния прочит на недалечното комунистическо минало. От филмите-портрети на известните български художници Николай Майсторов и Вълчан Петров до лентите за ромския оркестър “Карандила Джуниър” и уличните музиканти. Филмът “Един каубой в България” разказва за фламандски пастир, дошъл да живее в Берковския балкан, където отглежда 240 крави и 18 коня.
© Снимка: София филм фест
“Децата на дружбата” пък ни среща с виетнамката Ха и палестинеца Ахмад, възпитани и образовани в България. Ха е доведена тук по време на войната във Виетнам от поетесата Блага Димитрова. Ахмад – от журналиста Иван Гарелов в годините на Ливанската гражданска война. Какво според режисьора на филма Светослав Драганов би станало с тях, ако не бяха дошли тук?
“Блага взема Ха от един дом за деца, където не бомбардират, така са се разбрали враждуващите страни – казва той. - В такъв дом тя може би по някакъв начин би се спасила от войната, може би щеше да има семейство, деца и щеше да води по-обикновен живот. Ахмад можеше и да не е жив. Защото Иван Гарелов го взема точно в разгара на Ливанската война...”
Сега Ха е във Франция. Изкарвала е прехраната си там като певица на улицата, сега дава уроци по музика, живее много скромно. Ахмад е бил лекар у нас.
“Той в момента е в Испания – продължава Светослав Драганов. - Работи на Канарските острови. Хубавото е, че има български паспорт. И това му дава възможност да пътува, отваря му много врати, помага му да си намери работа. Защото ако той просто е един палестински бежанец в Ливан, там не би могъл да работи в много професии, за да не вземе работата на местните хора. Въпреки че има висше образование, хирург е, там той е работил какво ли не, и не е бил заплатен много добре. А българският паспорт му помага да си намери работа като всички останали граждани на България в Европейския съюз, да издържа по-добре семейството си. Защото има три деца, а двете му големи дъщери са студентки.”
Документален филм – “Приказки”, спечели наградата за българско късометражно кино в конкурса “Джеймисън”, състезавайки се с още 11 селекционирани заглавия. Той разказва за бивш миньор, който приютява сираци от цяла България. Навършили пълнолетие, те не могат да останат в домовете за сираци и трябва да се научат как да оцеляват и да водят достоен живот.
Романът „Времеубежище“ на Георги Господинов в превод на шведски от Хана Сандборг е сред петте книги, включени в краткия списък на Шведската международна литературна награда. Това е уникална награда, която отличава както автори, така и преводачи...
В ивайловградското село Хухла за 26-ти пореден път се провежда културният фестивал "Мистериите на Хухла-2024". До 23 септември три етноса – българи, гърци и турци се събират на площада на Ивайловград под мотото "Човечност без граници". Вдъхновител и..
Новият Фермерски пазар в Благоевград и реконструкцията на Централни хали в София получиха големите награди в конкурса "Български архитектурни награди 2024", организиран от Камарата на архитектите. Надпреварата бе в две категории – за съвременна..
След 17 успешни дати в Европа, популярният литературен формат "Пощенска кутия за приказки" продължава своето европейско турне с още 11 локации. То..
САЩ инвестират 240 000 долара във варненския културен център ReBonkers чрез Посланическия фонд за опазване на културното наследство (AFCP). Това..
Във Варна филмът "Триумф" на режисьорския тандем Петър Вълчанов и Кристина Грозева спечели голямата награда за пълнометражен филм на 42-ия фестивал..