До края на април в Артгалерията на Националния дворец на културата може да се види изложбата „Танцувай с Париж” на художничката Ване /Vanet/. Това е артистичното име на Иванка Петрова Цекова, която от 1983-та живее във Франция. Ване е завършила живопис в Художествената академия в София през 1982 г. Дипломира се и като специалист по естетика на изкуството в Сорбоната. Още на 10 години обаче тя става известна като дете-чудо с първата си самостоятелна експозиция. За нея е заснет и документалният филм „Малката художничка и големите”, който беше показан при откриването на сегашната изложба в НДК. Детските й творби, представени в лентата, впечатляват с въображение, свобода и усет към модерното. В интервю за Радио България Ване сподели, че любим сюжет за нея са танцуващите фигури. Те били харесани в прочутото кабаре „Мулен Руж”. Нещо повече, за 19 картини й разрешили да използва в експозицията марката на кабарето, което има вече над 120-годишна история. Подписан е и договор, с който тези платна, както и афишът от изложбата, ще останат в архива на „Мулен Руж”. Така, както в него са афишите на Тулуз-Лотрек.

„Това, което ми се дава, е изключително, досега на никой артист не е предоставяна такава възможност – разказва Ване. – А във Франция има над 50 хиляди художници и мнозина искат да се докоснат до „Мулен Руж”. И това е важно, защото, като си помисли човек, шансът сигурно е едно на хиляда да се даде такова разрешение на художник, на артист от български произход. Мисля, че това е голямо признание за моето творчество и моето въображение. Светът, който аз измислям, много се харесва на „Мулен Руж”. Защото самите персонажи са близо до реалността, но същевременно аз не я копирам. Не вземам например снимки на танцьорки, по които да рисувам. Това си е мой свят, в който всички герои са измислени, както персонажите от комиксите.  И точно това се харесва – че тези измислени персонажи карат човек да си мечтае, да отиде в един друг свят, който прилича на реалния, но не е реалния.”

Ярки, живи цветове, фигури в движение, ритъм – това разкриват картините на Ване. Въпреки общата тема, образите в тях не се повтарят.

„Аз рисувам изключително на музика –  продължава художничката. - Пускам си такава, която има добър ритъм, и каквито образи ми дойдат, започвам изведнъж да създавам композицията с линии, с цветове. Така персонажите се появяват на платното. Постепенно вече, като навлизам в детайлите, те придобиват форма, лица, характери. Точно това ме забавлява, когато рисувам. Аз не мога да правя картини, в които  човешката фигура я няма. Но тук в изложбата има три произведения, които са абстрактни. Те са на моята дъщеря, която същевременно ми е асистент. Тя е завършила чуждестранни езици и цивилизация в Париж, сега учи история на изкуството. Интересното е, че има същия талант като моя за ритъма, за цветовете и композицията. И всичко й идва сякаш от само себе си. Като си пусне музиката, сяда пред платното и създава картини, които в крайна сметка нямат сюжет, но същевременно са композиции, богати на цветове, на линии, на форми, на ритъм.”

Ване признава, че тя самата не би могла да рисува без фигури. Интересуват я хората, телата им, движенията им. Търси в тях  красотата  – независимо на кое време принадлежат. Могат да са от Бел Епок - периода на разцвет и прогрес в европейската история между 1890 и 1914 г., до избухването на Първата световна война. Или от 20-те години на миналия век, но и от сега. Дори когато на  пръв поглед платното изглежда, че е от Париж през 1900 г., в него същевременно има и модерни елементи, идващи от днешното време. Художничката споделя, че пътят й към утвърждаването в Париж е бил труден. Но в началото на 90-те започва да работи за галерията на колекционерите на Монмартр. Днес стотици нейни произведения са притежание на колекции в цял свят. Член е на Съюза на френските артисти. По поръчка рисува различни сюжети, но истински развихря фантазията си с танцуващите хора.

Снимки: Венета Павлова